Уилям Нисканен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уилям Нисканен
William Niskanen
американски икономист

Роден
Починал
ПогребанВашингтон, САЩ

Учил вХарвардски университет
Чикагски университет
Научна дейност
ОбластИкономика
Работил вКалифорнийски университет – Лос Анджелис
Калифорнийски университет – Бъркли
Уилям Нисканен в Общомедия

Уилям А. Нисканен (на английски: William A. Niskanen, 1933 – 2011) е почетен председател [1] на Института Катон, позиция, която той заема от 1985 година, след службата му при Съвета на икономическите съветници на президента Рейгън, където е е един от архитектите на Рейгъномиката. Нисканен е професор по икономика в Калифорнийския университет, Бъркли и УКЛА и асистент-управител на Службата за управление и бюджет.

Най-значимият труд на Нисканен „Бюрокрацията и представителното управление“ (Bureaucracy and Representative Government), публикуван през 1971 година, има голямо влияние в областта на държавния мениджмънт и публичната администрация в духа на трудовете на Лудвиг фон Мизес. Книгата е дълго време извън печат, но е преиздадена с няколко допълнителни есета, под заглавието Бюрокрацията и публична икономика (Cheltenham, UK: Edward Elgar, 1994). Трудът на Нисканен е ранен текст в областта на моделите на бюрокрация в теорията за рационалния избор. В труда си той предлага модел на бюджетна оптимизация.

Умира на 26 октомври 2011 hforkd.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Book Forum, CATO, 27 август 2009
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата William A. Niskanen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​