Фасция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Wyethia helianthoides проявяваща фасция (отдясно)
Carnegiea gigantea, резултат от фасциация, Аризона, САЩ.

Фасцията (от латинския корен, означаващ „лента“ или „ивица“), е сравнително рядко състояние на необичаен растеж на съдовите растения, при което апикалната меристема (върхът на растежа), който обикновено се концентрира около една точка и произвежда приблизително цилиндрична тъкан, вместо това се удължава перпендикулярно на посоката на растеж, като по този начин се получава сплескана, подобна на лента, гребенеста (или „кристална“) или сложно изкривена тъкан.[1] Фасцията може също така да доведе до увеличаване на теглото и обема на частите на растенията в някои случаи.[2] Явлението може да се появи в стъблото, корена, плода или цветната глава.

Някои растения се отглеждат и ценят естетически за тяхното развитие.[3] Всяка поява на фасции има няколко възможни причини, включително хормонални, генетични, бактериални, гъбични, вирусни и екологични причини.

Причинители[редактиране | редактиране на кода]

Фасцията може да бъде причинена от хормонален дисбаланс в меристематичните клетки на растенията, които са клетки, където може да настъпи растеж.[4][5] Увлечението може да бъде причинено и от произволна генетична мутация.[6] Бактериалните и вирусни инфекции също могат да са причинители.[4] Бактериалният фитопатоген Rhodococcus fascians е демонстриран като една от причините за фасция, като например при растенията от сладък грах (Lathyrus odoratus),[7] но много фасцирани растения са имали отрицателни тестове за бактериите в проучванията,[8] следователно бактериалната инфекция не е изключителна причинно-следствена връзка.

Допълнителни фактори на околната среда, които могат да причинят фасциация, включват гъбички, атаки на акари или насекоми и излагане на химикали. Общото увреждане на растящия връх на растението[8] и излагането на студ и измръзване също могат да причинят фасция.[4][6] Някои растения, като грах и петльов гребен, могат да наследят признака.[4][6] Some plants, such as peas and cockscomb Celosia, may inherit the trait.[8]

Фасацията не е заразна,[4] но бактериите, които причиняват фасциация, могат да се разпространят от заразени растения върху други при контакт с рани върху заразени растения и от вода, която пренася бактериите до други растения.[9]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. White, Orland E. Fasciation // The Botanical Review 14 (6). 1948. DOI:10.1007/BF02861723. с. 319 – 358.
  2. Albertsen, Marc C. и др. Genetics and Comparative Growth Morphology of Fasciation in Soybeans (Glycine max [L.] Merr.) // Botanical Gazette 144 (2). 1983. DOI:10.1086/337372. с. 263 – 275.
  3. Morris, Scott. Fasciation in Flowers – What You Need To Know // Gardentoolbox. Архивиран от оригинала на 10 January 2014. Посетен на 10 January 2014.
  4. а б в г д Lerner, B. Rosie. Fascinating Fasciation // Purdue University Extension, September 2007. Посетен на July 3, 2012.[неработеща препратка]
  5. Galun, Esra (2007). Plant Patterning: Structural and Molecular Genetic Aspects. World Scientific Publishing Company. p. 333. ISBN 9789812704085
  6. а б в Fasciation in Vegetables and Fruits // University of Delaware Cooperative Extension, May 27, 2011. Архивиран от оригинала на 2015-02-07. Посетен на July 6, 2012.
  7. Tilford, P.E. Fasciation of Sweet Peas caused by Phytomonas fascians n.sp. // Journal of Agricultural Research 53 (5). 1936. с. 383 – 394. Посетен на July 7, 2012.
  8. а б в Swift, Curtis E. Fasciation: Fascinating distortions of the plant world // Colorado State University Extension, April 12, 1999. Архивиран от оригинала на 2012-06-30. Посетен на July 3, 2012.Шаблон:Better source needed
  9. Pests in Gardens and Landscapes // Statewide Integrated Pest Management Program, Agriculture and Natural Resources, University of California, October 13, 2008. Посетен на July 3, 2012.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fasciation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​