Фернандо I (Кастилия)
| Фернандо I | |
| 1-ви крал на Кастилия | |
 | |
| Роден |
около 1016 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 декември 1065 г.
|
| Погребан | Леон, Испания |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Наследник | Санчо II |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Деца | Санчо II Алфонсо VI |
| Фернандо I в Общомедия | |
Фернандо I Велики (на испански: Fernando I El Magno или El Grande; * 1016/1018; † 24 юни 1065) e граф на Кастилия след смъртта на своя чичо от 1029 година; крал на Леон чрез своята жена от 1037 година, след разгрома на зет си. Ферднандо I се счита за първи крал на Кастилия. От 1056 година той се провъзгласява за император на цяла Испания.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Син е на краля на Навара Санчо III Велики и Муниадона Санчес.
Графство и съпруга[редактиране | редактиране на кода]
Фернандо е млад, когато графът на Кастилия Гарсиа Санчес е убит през 1029 година в Леон (където той пристига за да се ожени за Санча, сестра на краля на Леон, Бермудо III), от група на кастилски дворяни-изгнаници. Негова наследница става неговата по-голяма сестра, Муниадона Санчес, жена на краля на Навара Санчо III. През 1032 година Санчо III Велики постига съглашение с Бермудо III за брак на своя млад син Фернандо (роден от Муниадона) с по-рано предназначената за граф Гарсия на жена, Санча. В същата година майката на Фернандо му предава титлата граф на Кастилия.
Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]
Брак със Санча де Леон, дъщеря на Алфонсо V, крал на Леон, имат следните деца:
- Урака де Самора (1033 – 1101), сеньора де Самора
- Санчо (1038 – 1072) – 2-ри крал на Кастилия като Санчо II и крал на Леон като Санчо I (1065 – 1072)
- Елвира († 1101), сеньора де Торо
- Алфонсо (1040 – 1109), крал на Леон (1065 – 1072), Кастилия и Галиция (1072 – 1109), под името Алфонсо VI
- Гарсия (1042 – 1090), крал на Галисия (1066 – 1071 и 1072 – 1073), като Гарсия II
Наследство[редактиране | редактиране на кода]
Фернандо I Велики умира през 1065 година в Леон, и е погребан облечен в одежда на монах, пренасят го в катафалка, посипана с пепел, като е погребан пред олтара на базиликата на св. Исидор.
Преди смъртта си Фернандо I разделя кралството между децата си: Санчо получава Кастилия; Алфонсо получава Леон; Гарсия получава Галисия и Португалия. Двете му дъщери получават градовете: Елвира получава Торо, а Урака получава Самора. Давайки им владения, той се надява, че те ще спазват завещанието.
Санчо II(роден 1032 година и най-голям) счита, че той заслужава голямата част от кралството, и затова се стреми да завземе всички земи, които са завещани на родните му братя и сестри.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Arco y Garay, Ricardo del (1954). Sepulcros de la Casa Real de Castilla. Madrid: Instituto Jerónimo Zurita. Consejo Superior de Investigaciones Científicas. OCLC 11366237.
- Blanco Lozano, Pilar (1987). Colección diplomática de Fernando I (1037 – 1065). León: Centro de Estudios e Investigación „San Isidoro“ (CSIC-CECEL) y Archivo Histórico Diocesano. ISBN 84-00-06653-7.
- Elorza, Juan C.; Vaquero, Lourdes; Castillo, Belén; Negro, Marta (1990). Junta de Castilla y León. Consejería de Cultura y Bienestar Social, ed. El Panteón Real de las Huelgas de Burgos. Los enterramientos de los reyes de León y de Castilla (2ª edición). Editorial Evergráficas S.A. ISBN 84-241-9999-5.
- Martínez Díez, Gonzalo (2005). El Condado de Castilla (711 – 1038): la historia frente a la leyenda. 2 tomos. Valladolid.ISBN 84-9718-275-8.
- Martínez Díez, Gonzalo (2007). Sancho III el Mayor Rey de Pamplona, Rex Ibericus. Madrid: Marcial Pons Historia.ISBN 978-84-96467-47-7.
- Prada Marcos, María Encina (1998). „Estudio Antropológico del Panteón Real de San Isidoro“. ProMonumenta (II).OCLC 630664764.
- Sánchez Candeira, Alfonso (1999). Rosa Montero Tejada (edición patrocinada por Fundación BBV, Fundación Ramón Areces, Caja Madrid Fundación), ed. Castilla y León en el siglo X, estudio del reinado de Fernando I. Madrid: Real Academia de la Historia. ISBN 978-84-8951241-2.
- Torres Sevilla-Quiñones de León, Margarita Cecilia (2002). „El linaje del Cid“. Anales de la Universidad de Alicante. Historia Medieval 13: pp. 343 – 360. ISSN 0212 – 2480.
- Viñayo González, Antonio (1998). Real Colegiata de San Isidoro: Historia, Arte y Vida. León: Edilesa. ISBN 84-8012-201-3.
- Viñayo González, Antonio (1999). Fernando I, el Magno (1035 – 1065). La Olmeda. p. 309. ISBN 84-89915-10-5.