Филип Ариес

Филип Ариес
Philippe Ariès
	Филип Ариес Philippe Ariès
френски историк
Роден	21 юли 1914 г. Блоа, Франция
Починал	9 февруари 1984 г. (69 г.) Париж, Франция
Националност	Франция
Научна дейност
Област	История
Работил в	EHESS
Публикации	„Детство и семеен живот при Стария ред“ (1960); „Човекът пред смъртта“ (1977)

Филип Ариес (на френски: Philippe Ariès), роден на 21 юли 1914 г. в Блоа, Франция – починал на 8 февруари 1984 г. в Париж, Франция – френски историк, чиито изследвания са в областта на историята на всекидневието, семейството и детството. Член на Школата „Анали“.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Най-известната му книга „Човекът пред смъртта“ се занимава с отношението към смъртта в европейското общество. Втората му голяма тема е детството и отношението към него, главно през XVI–XVIII в.

Ариес смята себе си за „праволинеен анархист“^[1]. Близък е на ултрадясната организация Аксион франсез, но с времето се дистанцира от нея заради прекаления ѝ авторитаризъм. Сътрудничи на монархическото издание Ла насион франсез (на френски: La Nation française). При това поддържа близки отношения с мнозина леви историци и особено с Мишел Фуко.

Преди смъртта на Ариес трудовете му са по-популярни в англоезичния свят, отколкото във Франция.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

Les Traditions sociales dans les pays de France, Éditions de la Nouvelle France, 1943.
Histoire des populations françaises et de leurs attitudes devant la vie depuis le XVIIIe, Self, 1948.
Attitudes devant la vie et devant la mort du XVIIe au XIXe, quelques aspects de leurs variations, INED, 1949.
Le Temps de l’histoire, Éditions du Rocher, 1954.
L’Enfant et la vie familiale sous l’Ancien Régime, Plon, 1960.
Essais sur l’histoire de la mort en Occident: du Moyen Âge à nos jours, Seuil, 1975.
L’Homme devant la mort, Seuil, 1977.
Un historien du dimanche (заедно с Мишел Винок), Seuil, 1980.
Images de l’homme devant la mort, Seuil, 1983.
Histoire de la vie privée, (съставител заедно с Жорж Дюби), 5 тома: I. De l’Empire romain à l’an mil; II. De l’Europe féodale à la Renaissance; III. De la Renaissance aux Lumières; IV. De la Révolution à la Grande guerre; V. De la Première Guerre mondiale à nos jours, Seuil, 1985-1986-1987.
Essais de mémoire: 1943–1983, Seuil, 1993.
Le présent quotidien, 1955–1966 (Сборник с текстове, публикувани преди това в La Nation française между 1955 и 1966), Seuil, 1997.
Histoire de la vie privée, (съставител заедно с Жорж Дюби), le Grand livre du mois, 2001.

На български език[редактиране | редактиране на кода]

Филип Ариес. „Смъртта. Пет вариации върху четири теми“. – Списание „ΦΙΛΟΣΟΦΙΑ“, бр. 1(5), 1992, с. 28-37.
Филип Ариес, „История на манталитета“ (превод Антоанета Колева). – В: сб. Духът на Анали. С., Критика и хуманизъм. 1997.
Филип Ариес. Човекът пред смъртта. т.1: Времето на лежащите мъртъвци. Превод Георги Цанков. София: ЛИК, 2004, 378 с. (ISBN 954-607-627-9)
Филип Ариес. Човекът пред смъртта. т.2: Подивялата смърт. Превод Георги Цанков. София: ЛИК, 2004, 428 с. (ISBN 954-607-628-7)

За него[редактиране | редактиране на кода]

Hutton, Patrick H., Philippe Ariès and the politics of French cultural history, Univ. of Massachusetts Press, 2004.
Evans, Richard J., In Defence of History, Granta Books, 1997.