Филип Картерет
| Филип Картерет Philip Carteret | |
| английски мореплавател и изследовател | |
.jpg) | |
| Роден |
о-в Джърси |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Великобритания |
| Филип Картерет в Общомедия | |
Филип Картерет (на английски: Philip Carteret) е английски мореплавател, изследовател.
Ранни години (1733 – 1766)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 януари 1733 година на остров Джърси, владение на Великобритания. През 1747 е приет в Кралския военноморски флот, като служи на борда на кораба „Salisbury“, а от 1751 до 1755 служи под командването на капитан Джон Байрон. През 1764 придружава Байрон като лейтенант на кораба „Делфин“ в околосветско плаване за търсене на неизвестни земи между протока Магелан и нос Добра Надежда и проучване на Фолкландските о-ви и о-в Пепи.
Експедиционна дейност (1766 – 1769)[редактиране | редактиране на кода]
През 1766 г. в Тихия океан е изпратена експедиция начело с капитан Самюъл Уолис, в разпореждане на който са предоставени два кораба: „Делфин“ и „Лястовица“ (Swallow). За командир на „Лястовица“ е назначен капитан Филип Картерет. В секретните инструкции връчени на Уолис му се нарежда да търси Южния континент и да го обяви за британско владение.
На 22 август 1766 двата кораба напускат Плимът и се отправят на юг. На 17 декември корабите достигат до Магелановия проток, но поради насрещните ветрове се задържат в него до 11 април 1767 г. В западния вход на протока, поради непригодността на „Лястовица“ да следва бързоходния „Делфин“, двамата капитани решават да се разделят и всеки да плава отделно.
Картерет от Магелановия проток се отправя на север, преминава покрай о-вите Хуан Фернандес и на 25° ю.ш. завива на запад. На 2 юли 1767 на открива остров Питкерн (4,5 км2) в югоизточната част на Тихия океан, а в архипелага Туамоту – атола Моруроа (, 15 км2) и о-вите Дюк ъф Глостър (, съставени от три островчета: Ануанураро, Ануанурунга и Нукутипипи, обща площ 19,6 км2) и продължава на запад.
От 165° з.д. Картерет, корабът на който се намира в плачевно състояние, е принуден да се отклони на север. На 12 август в о-вите Санта Крус вторично открива остров Ваникоро () и след осем дни навлиза във водите на Соломоновите о-ви, „изгубени“ от испанците след първото плаване на Алваро де Менданя де Нейра. Там англичаните откриват островите Ндаи (20 август, ), Малаита (вторично), Манаоба () и Бука (, 500 км2), на североизток от него, на 24 август – атола Килинаилау (Картерет, , 1,6 км2), а в началото на септември – атола Тулун ().
След това Картерет се отправя към Нова Гвинея, като на 9 септември открива протока Сент Джорджес (Картерет, между островите Нова Британия на запад и Нова Ирландия на изток, с о-вите Дук ъф Йорк в него), проследява целия югозападен бряг на Нова Ирландия и на 12 септември открива протока Байрон (между Нова Ирландия на изток и остров Лавонгай на запад) в архипелага Бисмарк.
На , в Адмиралтейските о-ви вторично открива остров Манус (1554 км2), който картира, а още по-на запад, отново вторично – островите Ауа () и Вувулу (), а по пътя към Молукските о-ви, през октомври – остров Тоби () в западната част на Каролинските о-ви. Оттам Картерет се отправя към остров Минданао, а след това към Сулавеси, където пребивава от декември 1767 до май 1768, а след това още три месеца престоява в Батавия поради ремонтни работи по овехтелия кораб. „Лястовица“ се завръща се в Англия на 20 май 1769 г., почти година след „Делфин“.
Следващи години (1769 – 1796)[редактиране | редактиране на кода]
След завръщането си от околосветската експедиция продължава да плава на различни кораби до Африка и Америка. През 1792 получава инсулт и се пенсионира с чин адмирал и умира четири години по-късно на 21 юли 1796 година в Саутхамптън на 63-годишна възраст.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- атол Картерет (Килинаилау, ) в Тихия океан, част от територията на Папуа Нова Гвинея;
- проток Картерет (Сент Джорджес) в Новогвинейско море, разделящ островите Нова Британия на запад от Нова Ирландия на изток.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine..
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 152 – 154.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Philip Carteret в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
