Фотодетектор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фотодетекторът е сензор на светлина или друго електромагнитно излъчване. Съществуват различни видове:[1]

  • оптични детектори, които са главно квантови прибори, в които е възможно регистрирането на единични фотони.
  • химични детектори, например фотографска плака, при която молекула от сребърен халогенид се разделя на атом от метално сребро и халогенен атом. Фотографският проявител кара съседните молекули да се разделят по подобен начин.
  • фотосъпротивления, които променят електрическото си съпротивление според интензитета на светлината
  • фотоволтаици, които преобразуват светлинната енергия в електрическа
  • фотодиоди, чийто ток се управлява от осветлението
  • фотоумножители, вид вакуумни лампи, съдържащи фотокатод, емитиращ електрони при осветяване
  • фототранзистори.
  • оптични детектори, които реагират на топлинния ефект от падащото излъчване и играят роля на термометри – пирометри и др.
  • криогенни детектори, които са достатъчно чувствителни да регистират енергията от единични фотони.[2]
  • зарядно-свързани прибори (CCD), с които се регистрират образи в астрономията, цифровата фотография и цифровата кинематография. Макар че преди 90-те години на миналия век в астрономията най-често се използва фотографската плака и то стъклена, защото тя е свободна от деформации и устойчива на атмосферни влияния. Основният производител на фотографски плаки Кодак обаче спира производството им между 1980 и 2000.[3] Следващото поколение астрономически инструменти като например Astro-E2 използват криогенни детектори. Във физиката на елементарните частици се използват детектори на частици за проследяване на траекторията и идентифициране на отделни частици елементарни частици.
  • светодиоди (LED), използвани като фотодиоди с обратно напрежение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Haugan, H. J. и др. Study of residual background carriers in midinfrared InAs∕GaSb superlattices for uncooled detector operation // Applied Physics Letters 92. 2008. DOI:10.1063/1.2884264. с. 071102.
  2. ((en)) Enss, Christian (Editor). Cryogenic Particle Detection. Springer, Topics in applied physics 99, 2005. ISBN 3-540-20113-0.
  3. ((en)) Girard, Terrence M. и др. The Southern Proper Motion Program. III. A Near-Complete Catalog toV = 17.5 // The Astronomical Journal 127. 2004. DOI:10.1086/383545. с. 3060.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Photodetector в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​