Фразеологизъм

Фразеологизмите са устойчиви изрази (фрази), обикновено с преносно значение, употребявани като готова единица в речта, най-вече в разговорната реч и словесното народно творчество.

Фразеологизмите не се образуват в непосредствения процес на езиковото общуване, а се възпроизвеждат като готови речникови единици с единна семантика, която не произлиза пряко от семантиката на образуващите ги думи. Фразеологичните единици се изучават от различни страни, като най-сериозно внимание се обръща на структурата, семантиката и емоционално-оценъчната им натовареност. Особено внимание се обръща на степента на срастване между значенията на съставящите го компоненти. Фразеологичната номинация има по-сложен характер от лексемната номинация. Фразеологизмите не само назовават предмети, явления, качества и т.н., но едновременно с това ги характеризират, дават им някаква оценка.

Фразеологизмите са присъщи на всеки национален език и на езика на всяка социална и професионална група (жаргон).

Те са обект на изследване на раздела от лексикологията, наречен фразеология.

Видове

По структура фразеологизмите са два основни вида:

• фразеологизми със структура на изречение

върви ми по мед и масло;

горя от нетърпение.

• фразеологизми със структура на словосъчетание

сизифов труд;

кутията на Пандора;

ахилесова пета.

Вижте също

• Словосъчетание
• Фразеология
• Жаргон
• Игра на думи
• Идиом
• Крилата фраза

Външни препратки

• „Фразеологизмите в епистоларното наследство на Васил Левски“, Деян Белчев

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.