Франсис Пуленк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франсис Пуленк
Francis Poulenc
френски композитор
Роден
Починал
30 януари 1963 г. (64 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

Религиякатолицизъм
Музикална кариера
Стилопера, класическа музика
Инструментипиано
Активност1917 – 1963 г.
Участник вGroupe des Six
Семейство
Съпруганяма

Уебсайт
Франсис Пуленк в Общомедия

Франсѝс Жан Марсѐл Пулѐнк (на френски: Francis Jean Marcel Poulenc) е френски композитор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франсис Пуленк е роден на 7 януари 1899 година в Париж в семейството на Емил Пуленк, един от основателите на успешната фармацевтична компания „Пуленк Фрер“ (днес част от „Санофи“). Обучаван от Рикардо Винес и силно повлиян от Ерик Сати, той става част от групата млади композитори, наричана Шесторката. През 20-те години получава международна известност, а през 30-те години започва да композира и по-тежки, повлияни от християнството, произведения.

Гробът на Пуленк в „Пер Лашез“

Франсис Пуленк умира на 30 януари 1963 година в Париж от инфаркт.

Стил[редактиране | редактиране на кода]

Наричат го „музикант на спонтанността“. Ярката му творческа индивидуалност се формира в годините на Първата световна война, когато Европа е обхваната от стремежа към нова естетика, а Париж е центърът, където отрицанието ражда новите идеи. През 1917 г. Пуленк става част от група млади композитори, влезли в историята под общото наименование Les Six/„Шесторката“.

Те обединяват своите търсения в създаването на нов стил, дистанциран от музикалните течения на миналото и оплоден от свежестта на американския джаз, бразилските танци и френския водевил. Повлиян силно от ексцентричното новаторство на Ерик Сати и гения на Игор Стравински, Пуленк създава свой индивидуален творчески почерк, който може лесно да бъде разпознат чрез ярките багри, отчетливите и ясни ритми и изключително красивите диатонични хармонии. Той е по-топъл и по-малко интелектуален от Стравински, по-страстен и музикално по-фин от Сати. Всъщност, музиката на Пуленк е толкова индивидуална, че е трудно да си представим, че някой може да му е бил учител. Музиката му е изпълнена с мелодия – това е най-силната му страна.

Тези качества го доближават в пълна степен до формулирания от поета Жан Кокто – смятан за идеолог на „Шесторката“ – стремеж към създаване на „музика земна, музика на ежедневието’, в която „връщането към ясния рисунък води неизбежно до връщане към мелодията“.

Франсис Пуленк учи с Шарл Кохлен през 1921 г., като по това време той вече се идентифицира с Шесторката – шестте френски композитори от кръга на Жан Кокто, включващ Онегер, Орик и Мило. Първоначално видимо лекият му стил се променя в резултат на смъртта на близък приятел през 1936 г., което съвпада с началото на продължителното му сътрудничество с певеца Пиер Бернак.

Сценични творби[редактиране | редактиране на кода]

Пуленк постига значителен успех с комичната си опера „Гърдите на Тиресиас“ (Les Mamelles de Tiresias) по текст на Гийом Аполинер, написана по време на последните дни на войната и представена в Париж през 1947 г. Трагичната опера „Диалогът на кармелитките“ по либрето, базирано на неизползван филмов сценарий на Жорж Бернанос, разказваща за екзекутирането на монахините-кармелитки по време на Френската революция по романа на Гертруд фон льо Форт „Последната на ешафода“, влиза в световния оперен репертоар. Други сценични творби, заедно с десетки инцидентно написани пиеси и филмова музика, включват балета „Кошутите“, поставен за първи път в Монте Карло през 1924 г. Една от най-интересните сценични творби на Пуленк е едноактната опера за женски глас „Човешкият глас“ по либрето на Жан Кокто, изпълнена за първи път в България на сцена от сопраното Виолета Шаханова на фестивала „Мартенски музикални дни“, Русе – 2007.

Други музикални жанрове[редактиране | редактиране на кода]

Оркестровата музика на Пуленк включва сюита от „Кошутите“, очарователен камерен концерт за клавесин и малък оркестър, както и концерти за орган, за пиано и за две пиана.

Композиторът дава значим и идиоматичен принос към изкуството на френското солово пеене, освен това и към редица хорови творби. Соловите песни варират от песни по текстове на Аполинер и Кокто до текстове на Ронсар. Мелодрамата „Историята на Бабар“ за рецитатор и пиано разказва историята на слона Бабар по произведение на Жан де Брюнхоф и е просто приказка за деца.

Църковната му музика, написана след вътрешното му приемане на католическата вяра от детството му (1935), е забележителна с меса, написана през 1937 г. и още повече с вълнуващия Stabat mater от 1950 г. През 1959 г. написва Gloria за соло сопрано, хор и оркестър, последвани накрая от по-тъжен финал „Седемте отговора на сенките“ през 1961 г.

Френските композитори от 20 век показват особено умение в използването на духовите инструменти. Тази способност е ясно изразена в сонатите на Пуленк за флейта, кларинет, обой и пиано, към които трябва да добавим атрактивното Трио за обой, фагот и пиано. Но най-добре известните от всички творби на Пуленк остават трите Motto perpetuo от 1918 г. От същата година датира една дуо соната и няколко привлекателни кратки пиеси, включително една неокласическа сюита по Клод Жервез и елегантните Promenades.

Концерти[редактиране | редактиране на кода]

Концерт-балет за пиано и 18 инструмента (1929), концерт за 2 пиана и оркестър (1932), концерт за орган и струнен оркестър (1938).

Основни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Rapsodie nègre (1917)
  • Le Bestiaire ou Cortège d'Orphée (1918), песенен цикъл по Гийом Аполинер
  • Les Biches (1924), балет
  • Chansons gaillardes (1926), песенен цикъл
  • Concert champêtre за клавесин и оркестър (1928)
  • Concerto pour deux pianos (1932)
  • Litanies à la Vierge noire de Rocamadour, за женски хор и орган (1936)
  • Messe en sol majeur за смесен хор а капела (1937)
  • Quatre motets pour un temps de pénitence (1938-1939)
  • Les Animaux modèles (1942), балет
  • Figure humaine (1943), кантата по текстове на Пол Елюар, създадена през 1945 г. в Лондон
  • L'Histoire de Babar, le petit éléphant (1945), музикална приказка за рецитация и пиано
  • Les Mamelles de Tirésias (1947), опера буфа по едноименната комедия на Гийом Аполинер
  • Stabat Mater (1950)
  • Sinfonietta (1947), за оркестър
  • Dialogues des carmélites (1955), опера по Жорж Бернанос, създадена в Милано на 26 януари 1957
  • La Voix humaine (1958), лирическа трагедия по Жан Кокто
  • Gloria (1960), за сопрано, смесен хор и оркестър (януари-февруари 1961)
  • Sonate pour hautbois et piano (1963, посмъртна постановка)
  • Sonate pour clarinette et piano (1963, посмъртна постановка на Бени Гудман и Ленард Бърнстейн)

За него[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]