Франческо Мария I дела Ровере
| Франческо Мария I дела Ровере Francesco Maria I della Rovere | |
| херцог на Урбино | |
 портрет от Рафаел ок. 1504 г. | |
| Управление | 1508 до 1516 и от 1521 до 1538 |
|---|---|
| Наследник | Гуидобалдо II дела Ровере |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | 20 октомври 1538 г.
|
| Семейство | |
| Династия | Ровере |
| Баща | Джовани дела Ровере |
| Майка | Джована да Монтефелтро |
| Потомци | Гуидобалдо II дела Ровере, Джулия, Елизабета, Джулио Фелтрио дела Ровере |
| Герб |  |
| Франческо Мария I дела Ровере Francesco Maria I della Rovere в Общомедия | |
Франческо Мария I дела Ровере (на италиански: Francesco Maria I della Rovere, * 25 март 1490 в Сенигалия, † 20 октомври 1538 в Пезаро) е от 1508 до 1516 и от 1521 до 1538 г. първият херцог на Урбино от рода Дела Ровере.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Джовани дела Ровере (1457–1501), папски капитан и господар на Сенигалия, (племенник на папа Сикст IV) и на Джована да Монтефелтро (1463–1514), дъщеря на граф Федерико да Монтефелтро (1422–1482) и на Батиста Сфорца (1446–1472). Франческо Мария е племенник на папа Юлий II.
През 1502 г. владението над Сенигалия е превзето от Чезаре Борджия и Франческо Мария бяга в двора на своя чичо Гуидобалдо да Монтефелтро. Понеже чичо му е бездетен, той го обявява през 1504 г. за свой наследник като херцог на Урбино и така също и за наследник на фамилията Да Монтефелтро.
През 1508 г. чичо му Гуидобалдо умира и Франческо Мария става херцог. Другият му чичо папа Юлий II му помага да спечели отново Сенигалия и през 1509 г. го прави главен командир на всички войски на Папската държава.
След смъртта на Констанцо II Сфорца без наследници през 1512 г., Франческо Мария получава Пезаро със съдействието на папата и се мести там с двора и семейството си. Три години след смъртта на папа Юлий II новият папа Лъв X през 1513 г. отнема всички имоти на Франческо Мария и дава Херцогство Урбино на своя племенник, Лоренцо II де Медичи (* 1492, † 1519). Семейството на Франческо Мария трябва да живее шест години при тъста му Франческо II Гондзага. Едва през 1521 г. (след смъртта на папа Лъв X) Франческо Мария и семейството му получават отново владението над херцогство Урбино и на Градара (в Марке), което папа Юлий II преди години е подарил на племенника си. Управлението на Градара той предоставя на своята съпруга Елеонора.
През последните си години Франческо Мария се бие като кондотиер за Република Венеция. На 48 години той е отровен и умира на 20 октомври 1538 г. в Пезаро.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Тициан, 1538 (Уфици, Флоренция)
Франческо Мария I дела Ровере се жени на 29 септември 1509 г. за Елеонора Гондзага (* 31 декември 1493, † 13 февруари 1550), дъщеря на Франческо II Гондзага (1466–1519), маркграф на Мантуа, и Изабела д’Есте (1474–1539). Те имат пет деца:
- Гуидобалдо II дела Ровере (* 1514; † 1574), херцог на Урбино (1538–1574);
- Иполита (* 1515; † ок. 1540), омъжена за Антонио д’Арагона, херцог на Монталто;
- Джулия (* 1527; † 1563), омъжена за Алфонсо д’Есте (1527–1587), маркграф на Монтекио, извънбрачен син на херцог Алфонсо I д’Есте;
- Елизабета (* 1529; † 1561), омъжена през 1552 г. за Алберико I Чибо-Маласпина (1534–1623), херцог на Маса и Карара;
- Джулио Фелтрио дела Ровере (* 1533; † 1578), кардинал
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Gino Benzoni: FRANCESCO MARIA I Della Rovere, duca di Urbino. Fiorella Bartoccini: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 50 (Francesco I Sforza–Gabbi), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1998.
- Kate Simon: Die Gonzaga. Eine Herrscherfamilie der Renaissance. Verlag Kiepenheuer & Witsch, Köln 1991, ISBN 3-462-02110-9.
- Rendina, Claudio (1994). I capitani di ventura. Rome: Newton Compton.
- Francesco Bonfiglio, Notizie storiche di Castelgoffredo, 2ª ed., Mantova, 2005. ISBN 88-7495-163-9.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- FRANCESCO MARIA I, Duke of Urbino and Gubbio, genealogy.euweb.cz
- Della Rovere Family
- www.italica.rai.it Архив на оригинала от 2008-03-03 в Wayback Machine.