Фридрих Мелхиор Грим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фридрих Мелхиор Грим
Friedrich Melchior Grimm
германски критик, писател и дипломат
Роден
Починал
Научна дейност
ОбластЛитературна критика
Фридрих Мелхиор Грим в Общомедия

Фридрих Мелхиор барон фон Грим (на немски: Friedrich Melchior, Baron von Grimm) е немски писател на френски[1] и немски език, литературен и музикален критик и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 декември 1723 г. в Регенсбург. Син е на пастор Йохан Мелхиор Грим (1682 – 1749) и съпругата му Сибиле Маргарете Кох (1684 – 1774). Следва право, литература и философия в Лайпциг от 1742 до 1745 г.

През 1748 г. отива в Париж. От 1749 г. е при херцог Фридрих III от Саксония-Гота-Алтенбург и му чете книги. По-късно става секретар на граф Аугуст Хайнрих от Фризия (племенник на Мориц фон Заксен, маршала на Саксония) и е въведен от него във висшето общество. Запознава се с Жан-Жак Русо и чрез него с Дени Дидро.[2]

Пише множество статии за „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“. През 1753 г. започва да издава Correspondance littéraire, philosophique et critique – периодично издание във формата на ръкописен вестник в тираж 15-16 броя, разпращано по подписка до монархически дворове. През 1755 г. става кабинетен секретар на Луи-Филип II Орлеански, херцог на Орлеан на мястото на починалия му приятел Аугуст Хайнрих от Фризия.

В началото на 1759 г. е пратеник (пълномощен министър) на град Франкфурт на Майн във френския двор, но за кратко заради негово писмо, прихванато от тайната служба на крал Луи XV, в което критикува граф Броли.[3]

Удостоен е с благородническата титла барон от Свещената римска империя през 1772 г. Представен е на императрица Екатерина Велика, когато е в свитата на пруската принцеса Вилхелмина Луиза фон Хесен-Дармщат[3] за сватбата ѝ с руския престолонаследник бъдещия император Павел I на 29 септември 1773 г. Няколко седмици по-късно пристига Дидро и заедно с Грим са избрани за почетни членове на Петербургската академия на науките на 1 ноември с.г.

Грим представлява интересите на херцог Ернст II от Саксония-Гота-Алтенбург в Париж като пълномощен министър от 1776 г.

По покана на Екатерина II отново отива (1777) в Санкт Петербург, където остава почти година[3]. Обратно в Париж купува произведения на изкуството за императрицата като неин официален комисионер.

През есента 1781 г. се среща в Гота с Йохан Волфганг фон Гьоте, с когото са се запознали във Вартбург при Айзенах на 8 октомври 1777 г.[4]

По време на Френската революция, тъй като е чужденец, бяга от Франция през 1792 г. Следващата година се установява в Гота. Руската императрица го назначава за пълномощен министър в Гота, после в Хамбург[3]. С нарушено зрение от 35 години Грим напълно ослепява (1797) и се отказва от длъжността.

Установява се отново в Гота, където умира почти 84-годишен на 19 декември 1807 г. Погребан е в Зиблебен при Гота на 23 декември 1807 г.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Астероидът (или малка планета) 6912 Grimm от Главния астероиден пояс, открит на 8 април 1991 г., е наименуван на Грим.

Correspondance littéraire, 1813

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

От него
  • Briefe an Johann Christoph Gottsched. Röhrig, St. Ingbert 1998, ISBN 3-86110-142-4
  • Maurice Tourneux (Hrsg.): Correspondance littéraire, philosophique et critique, adressée à un Souverain d’Allemagne. Kraus, Nendeln-Liechtenstein 1968 (Repr. d. Ausg. Paris 1877 – 1882)
  • Eine kleine Betrachtung über die großen Modesträußer. Hemmerde, Halle 1750
  • Der kleine Prophet aus Böhmisch-Broda. s. n., Paris 1753
  • Jakov Grot (Hrsg.): Mémoire Historique sur l’origine et les suites de mon attachement pour l’impératrice Catherine II jusqu’au décès de sa majesté impériale. Historische Gesellschaft, Moskau 1880
  • Paris zündet die Lichter an. Literarische Korrespondenz. Hanser, München 1977, ISBN 3-446-12349-0
    • Ulla Kölving (Hrsg.): Correspondance littéraire de F. M. G. Centre international d’étude du XVIIIe siècle, Ferney-Voltaire 2007, derzeit 4 Bände = Jahr 1753f. (geplant 20 Bde.). Online lesbar (PDF; 1,3 MB)
За него
  • V. Boven (Hrsg.): Lettres inédites de Grimm à la reine-mère de Suède. In: Revue de litterature comparée. 32 (1958), S. 565 – 572
  • Louise d’Épinay: Mémoires et correspondance. Charpentier, Paris 1863
  • Karl A. Georges: Friedrich Melchior Grimm als Kritiker zeitgenössischer Literatur in seiner „Correspondance littéraire“. Bär & Hermann, Leipzig 1904
  • Ulla Kölving u. a. (Hrsg.): Inventaire de la correspondance littéraire de Grimm et Meister. Voltaire Fondation, Oxford 1984, 3 Bände, ISBN 0-7294-0316-5
  • Жан-Жак Русо: Bekenntnisse. Winkler, München 1999, ISBN 3-538-05282-4
  • Charles Augustin Sainte-Beuve: Causeries du lundi. Bd. 7 Garnier, Paris
  • Edmond H. Scherer: Melchior Grimm. L’homme de lettres, le factotum, le diplomate. Slatkine, Genf 1968. (Reprint der Ausgabe Paris 1887)
  • Friedrich Melchior Grimm: Briefe von Johann Christoph Gottsched. Im Anhang: Vier Briefe an Luise Gottsched. Mit Erläuterungen und einem Nachwort hrsg. von Jochen Schlobach und Silvia Eichhorn-Jung, St. Ingbert 1998
  • Sergueï Karp: L’anoblissement de Grimm: quelques précisions. In: L’Allemagne et la France des Lumières. Deutsche und französische Aufklärung. Mélanges offerts à Jochen Schlobach par ses élèves et amis. éd. M. Delon et J. Mondot, Paris 2003, S. 205 – 210
  • Philipp Blom: Das vernünftige Ungeheuer. Diderot, d’Alembert, de Jaucourt und die Große Enzyklopädie. (= Die Andere Bibliothek; Band 243). Eichborn, Frankfurt am Main 2005, ISBN 3-8218-4553-8
  • Andreas Urs Sommer: Skeptische Wahrnehmung fremder Intoleranz bei Friedrich Melchior Grimm. Eine mikrologische Studie in denkgeschichtlichem Kontextualismus. In: A. Beutel, V. Leppin, U. Sträter, M. Wriedt (Hrsg.): Aufgeklärtes Christentum. Beiträge zur Kirchen– und Theologiegeschichte des 18. Jahrhunderts. Leipzig 2010, S. 257 – 268
  • Grimm, Friedrich Melchior. In: Gottlob Schneider: Gothaer Gedenkbuch. Bd. 1, Gotha 1906, S. 90 f.
  • Arthur Richter: Grimm, Friedrich Melchior. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 676 – 678
  • Wilmont Haacke: Grimm, Friedrich Melchior Frhr. von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 86 – 88 (Digitalisat)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Frank A. Kafker: Notices sur les auteurs des dix-sept volumes de „discours“ de l'Encyclopédie. Recherches sur Diderot et sur l'Encyclopédie. 1989, Volume 7, Numéro 7, p. 142
  2. ↑ Philipp Blom: Das vernünftige Ungeheuer – Diderot, d’Alembert, de Jaucourt und die Große Enzyklopädie. Frankfurt am Main 2005, ISBN 3-8218-4553-8 S. 116
  3. ↑ а б в г Chisholm, Hugh. "Grimm, Friedrich Melchior, Baron von" // Encyclopædia Britannica. Cambridge University Press, 1911. p. 599-600. (на английски)
  4. ↑ Gero von Wilpert: Goethe-Lexikon. Alfred Kröner Verlag, Stuttgart 1998 ISBN 3-520-40701-9 S. 425 – 426
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Фридрих Мелхиор Грим.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фридрих_Мелхиор_Грим&oldid=11184298“.