Хадей
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Хадей (също катархей, азой, преархай, хедий) е най-ранният геологически еон от формирането на Земята. Началото на хадея може да се счита преди 4,54 милиарда години, а краят му – преди 4 милиарда години[1] Заема интервал от около половин милиард години и предшества архая.
Релефът на Земята по това време напомня на лунна повърхност. Планетата ни е подложена на масивна метеоритна бомбардировка и интензивна вулканична дейност. Земетресенията са често явление. Формира се земната кора. Младата планета е неприветлива пустиня с черно небе и слабо светещо Слънце. Това е време, през което не е известно образуването на утаечни скали. Характеризира се с отсъствие на хидросфера и кислородна атмосфера.
Голяма роля при по-нататъшното формиране на планетата играе появата на Луната. Според хипотеза, която добре се съгласува с възрастта на Луната, спътникът на нашата планета е възникнал след тангенциален удар на Земята с масивно чуждо тяло с размерите на Марс.[2] В резултат на този грандиозен сблъсък наклонът на земната ос се променя до сегашните 23о, а скоростта на въртене се увеличава така, че денонощието трае само 6 часа. Настъпва и разтопяване на земната мантия и образуване на магмен океан с дълбочина до 700 км. С течение на времето, под влияние на приливното ускорение, Земята и Луната започват да се отдалечават и да забавят въртенето си. Към края на хадея двете тела са отдалечени вече на 150 000 км. (Днес Луната е на средно разстояние 380 000 км и продължава да се отдалечава, като спрямо Земята има синхронно въртене, т.е. винаги е обърната с едната си страна към Земята.)
