Хайнрих Пруски (1726 – 1802)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайнрих Пруски
Heinrich von Preußen
принц от династията Хоенцолерн
Принц Хайнрих Пруски, портрет от Йохан Хайнрих Тишбайн Стари, 1769
Роден
Починал
3 август 1802 г. (76 г.)
ПогребанРайнсбергски дворец, Райнсберг, Федерална република Германия
НаградиОрден Черен орел
Герб
Семейство
РодХоенцолерн
БащаФридрих Вилхелм I
МайкаСофия-Доротея фон Брауншвайг-Люнебург
Братя/сестриСофия Доротея Мария Пруска
Филипина Шарлота Пруска
Луиза Улрика Пруска
Вилхелмина Пруска (1709–1758)
Амалия Пруска
Фридерика Луиза Пруска
Август Вилхелм Пруски (1722 – 1758)
Фридрих II
Август Фердинанд Пруски
СъпругаВилхелмина фон Хесен-Касел (25 юни 1752 – 3 август 1802)
Децаняма
Други родниниАнна Елизабет Луиза фон Бранденбург-Швет (сестра на съпруга или съпругата)
Подпис
Хайнрих Пруски в Общомедия
Вилхелмина фон Хесен-Касел, ок. 1745
Бившият дворец на принц Хайнрих в Берлин (1855)
Гробът на Хайнрих Пруски в парка на дворец Рейнсберг

Фридрих Хайнрих Лудвиг Пруски (на немски: Friedrich Heinrich Ludwig von Preußen; * 18 януари 1726 в Берлин; † 3 август 1802 в Рейнсберг) е принц от династията Хоенцолерн и военачалник на Кралство Прусия, по-малък брат на крал Фридрих ІI (1712–1786).

Той е 13-о дете (5-и от 6 синове) на пруския крал Фридрих Вилхелм I (1688–1740) и съпругата му принцеса София Доротея фон Хановер (1687–1757), дъщеря на английския крал Джордж I.

Внук е на Фридрих I (1657–1713) и на София Шарлота фон Хановер (1668–1705). На 14 години Хайнрих става полковник при по-големия си брат крал Фридрих ІI и участва в Австрийската наследствена война. Той е генерал през Седемгодишната война (1756–1763), на 16 февруари 1757 е повишен на генерал-лейтенант. След това е дипломат и подготвя Първата подялба на Полша (1772). Два пъти му е предлагана полската корона, но това не допада на Фридрих ІI.

След смъртта на Фридрих II през 1786 г. принц Хайнрих е съветник на племенника си новия крал Фридрих Вилхелм II. През последните си години той има малко по-голямо влияние върху управляващия от 1797 г. Фридрих Вилхелм III.

Хайнрих се жени на 25 юни 1752 г. в дворец Шарлотенбург за принцеса Вилхелмина фон Хесен-Касел (* 25 февруари 1726; † 8 октомври 1808), дъщеря на принц Максимилиян фон Хесен-Касел. Подобно на брат си, Хайнрих живее повечето време разделен от съпругата си. Дълго прекарва в дворец Рейнсберг, който му е подарен от брат му през 1744 г. В Берлин за него от 1748/1749 до 1766 г. е построен Палатът на принц Хайнрих, където днес се намира Хумболтовия университет на Берлин. Една вероятна афера на принцеса Вилхелмина води до пълната раздяла на бездетната двойка през 1766 г. Хайнрих показва обаче повече интерес към множество мъже от неговата свита.

Хайнрих Пруски е активен член на масонската ложа.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Joachim Engelmann: Friedrich der Große und seine Generale. Mit Gemälden von Günter Dorn. Podzun-Pallas, Friedberg 1988, ISBN 3-7909-0340-X.
  • Friedrich Christoph Förster: Prinz Heinrich von Preussen. 1726–1802. Eine kleine Biographie. Rieger, Karwe 2002, ISBN 3-936232-20-2.
  • Theodor Fontane: Wanderungen durch die Mark Brandenburg. Band 1. Wanderungen durch die Mark Brandenburg, Grafschaft Ruppin, „Rheinsberg“.
  • Sepp-Gustav Gröschel: Prinz Heinrich von Preußen und die Antike. Einige Bemerkungen. Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Jahrbuch 4 (2001/2002), S. 77-103 (Digitalisat, perspectivia.net).
  • Christian Graf von Krockow: Die preußischen Brüder. Prinz Heinrich und Friedrich der Große. Ein Doppelportrait (= dtv 30659). Deutscher Taschenbuch-Verlag, München 2002, ISBN 3-423-30659-9.
  • Eugen Lennhoff, Oskar Posner, Dieter A. Binder: Internationales Freimaurerlexikon. Überarbeitete und erweiterte Neuauflage der Ausgabe von 1932. Sonderproduktion. Herbig, München 2003, ISBN 3-7766-2161-3, 951 S.
  • Andreas Pečar: Ein Prinz von Geblüt auf dem Abstellgleis. Prinz Heinrich als Politiker. Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Jahrbuch 4 (2001/2002), S. 113-132 (Digitalisat, perspectivia.net).
  • Ernst Graf zur Lippe-Weißenfeld: Heinrich Prinz von Preußen. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 561–568.
  • Erich R. Preuss: Prinz Heinrich. Der Eremit von Rheinsberg. Prinz Heinrich von Preußen mit seinem Füsilier Regiment auf der Zitadelle Spandau. Selbstverlag, Berlin 2003.
  • Der ewige Prinz. Prinz Heinrich in Rheinsberg (= Die Mark Brandenburg. H. 46). Großer, Berlin 2002, ISBN 3-910134-38-6.
  • Chester Verne Easum: Heinrich, Prinz von Preußen. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 383–385 (Digitalisat).
  • Christoph Martin Vogtherr: Gemälde aus der Sammlung des Prinzen Heinrich von Preußen in Bordeaux. Einige Nachträge zur Geschichte seiner Kunstsammlungen. Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Jahrbuch 4 (2001/2002), S. 105-111 (Digitalisat, perspectivia.net).
  • Eva Ziebura: Prinz Heinrich von Preußen. Biographie (= Aufbau-Taschenbuch 1770). Aufbau-Taschenbuch-Verlag, Berlin 2004, ISBN 3-7466-1770-7.
  • Karoline Zielosko: Prinz Heinrich als hofhaltender Nachgeborener. Selbstdarstellung und Funktionalisierung des Hoflebens an einem prinzlichen Hof ohne Herrschaft. Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Jahrbuch 4 (2001/2002), S. 51–75 (Digitalisat, perspectivia.net).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Хайнрих Пруски (1726 – 1802).
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хайнрих_Пруски_(1726_–_1802)&oldid=12039436“.