Харадра
| Харадра Χαράδρα | |
| — село — | |
  Харадра  Харадра  Харадра | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Голен |
| Надм. височина | 740 m |
| Население | 9 души (2021 г.) |
Харадра или Братинища (на гръцки: Χαράδρα, катаревуса Χάραδρος, Харадрос, до 1927 година Μπρατίνιστα, Братиниста[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер (Верия).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположно на 15 километра южно от Бер (Верия), на 740 m в най-северните склонове на Голен (Колона).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Братинища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Братин.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XV век в Братанище са отбелязани поименно 53 глави на домакинства.[4] Църквата край селото „Свети Илия“ е изписана в XVIII век.[5]
В XIX век Братинища е гръцко село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вратнища (Vratnista), Берска епархия, живеят 160 гърци.[6] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Братинища (Брайнатъ) живеят 80 българи християни.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Братинища (Bratinichta) има 80 българи патриаршисти гъркомани.[8]
В 1912 година е отбелязано като гъркоезично, християнско село.
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 53 мъже и 42 жени. В 20-те години в селото не са настанявани гърци бежанци.[9] В 1927 година е прекръстено на Харадрос. В 1928 година селото е дадено като смесено местно-бежанско селище с 16 бежански семейства и 74 жители бежанци.[10]
Селяните отглеждат предимно пшеница и се занимават и със скотовъдство.[11]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 95[2] | 94[2] | 103[2] | 163[2] | 169[2] | 206[2] | 108[2] | 49[11] | 49[11] | 78 | 17 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 185.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 561. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски) И Кънчов и Бранков смесват Братинища с по-северно разположеното българско село Брайнат, днес Неа Никомидия.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 7. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
