Хенри Брейлсфърд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенри Брейлсфърд
Henry Noel Brailsford
британски журналист
Роден
Починал
23 март 1958 г. (84 г.)
Хенри Брейлсфърд в Общомедия

Хенри Ноел Брейлсфърд или в по-старата литература Брайлсфорд (на английски: Henry Noel Brailsford) е един от най-продуктивните британски леви журналисти и писател от първата половина на XX век.[1] Член-основател на Мъжката лига за избирателно право на жените (1907).[2]

Води Британската хуманитарна мисия в Македония след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Публикува книгата „Македония: нейните народи и тяхното бъдеще“ (Macedonia: Its Races and Their Future), в която показва българската същност на населението в Македония и заема пробългарски позиции.[3][4][5][6] Член на Карнегиевата комисия (1913 – 1914).[7]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Brailsford, Η. Ν. Macedonia: Its Races and Their Future. London, Methuen & Co., 1906.

Брейлсфърд е роден в град Мърфийлд, Йоркшир в семейството на методисткия пастор Едуард Брейлсфърд. Учи в Уотсън колеж в Единбург (1883-1884), след което завършва Гимназията в Дънди, Шотландия (1885-1890). Печели стипендия и следва в Глазгоуския университет. След завършване с почетна диплома е нает като преподавател в колежа „Куин Маргарет“. През 1887 г. се отказва от академичната кариера, за да се отдаде на журналистиката и започва работа в „Скотс Пикториъл“. След препоръка на Робърт Адамсън професор по логика в Университета на Глазгоу Брейлсфърд става чуждестранен кореспондент на „Манчестър Гардиън“ с ресор Балканите, Франция и Египет.

През 1897 г. се записва във Филелинския легион и е доброволец в Гръцко-турската война. След войната пише единствения си роман „Метлата на бога на войната“ (The Broom of the War God, 1898). През 1899 г. се мести в Лондон, където работи за „Морнинг Лийдър“, а след това става водещ автор на „Дейли Нюз“, като пише и за „Стар“ и „Нейшън“.

През 1903 г. е избран за секретар на Македонския помощен комитет при Балканския комитет в Лондон. Целта на комитета е да запознава английската общественост с положението в Македония, както и да събира помощи за пострадалото след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание население. Брейлсфърд оглавява британска хуманитарна мисия в Македония и в продължение на 5 месеца огранизира раздаването на храни, облекла и санитарни материали в Битоля, Охрид, Кичево, Лерин, Ресен, Костур и много села.[8] След завръщането си публикува книгата „Македония: нейните народи и тяхното бъдеще“ (Macedonia. Its Races and Their Future), 1906 година.[9] През 2013 година книгата е издадена за първи път на български език.[10] В нея описва обстановката в Македония след въстанието, езика, бита и културата на българите и редица проблеми от ежедневието им. Брейлсфърд пише: „Българското наречие е езикът, без който не може да мине никой жител в средните и западните райони“. Констатира, че сръбското и гръцкото движение в Македония са изкуствени движения, подкрепяни от турската власт, сръбското и гръцкото правителство. Възхищава се от патриотизма и от толерантността на българското население, в българския характер открива „едно съкровище от лоялност и твърда вяра“ в освободителното дело.[8]

През 1905 г. Брейлсфърд е осъден за опит за изваждане на британски паспорт под чуждо име с цел пътуване в Русия. Брейлсфърд се присъединява към Независимата лейбъристка партия в 1907 година и напуска „Дейли Нюз“ в 1909 година, когато вестникът подкрепя принудителното хранене на гладуващи затворнички суфражетки. През следващото десетилетие Брейлсфърд пише няколко книги, между които „Приключения в проза“ (Adventures in Prose, 1911), „Шели, Годуин и техният кръг“ (Shelley, Godwin and Their Circle, 1913), „Война на стомана и злато“ (War of Steel and Gold, 1914), „Причини за Голямата война“ (Origins of the Great War, 1914), „Белгия и парчето хартия“ (Belgium and the Scrap of Paper, 1915) и „Лига на нациите“ (A League of Nations, 1917) – книга, която призовава за създаване на международна организация, отговаряща за търговията и доставките на суровини, повлияла американския президент Уудроу Уилсън.

През 1913 – 1914 г. Брейлсфърд е член на Международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни, създадена от Карнегиевата фондация.[7] Той е виден член на Съюза за демократичен контрол през Първата световна война и участва неуспешно като кандидат на Лейбъристката партия на изборите през 1918 година. След това обикаля Централна Европа и описва живота в победените страни в книгите „От другата страна на блокадата“ (Across the Blockade, 1919) и „След мира“ (After the Peace, 1920). В тях се съдържа предупреждението, че ако не бъде преразгледан Версайският договор ще доведе до нарастване на германския милитаризъм и евентуално до Втора световна война.

Брейлсфърд пътува в Съветска Русия през 1920 г. и отново през 1926 г., като публикува две книги за СССР. Той е редактор на „Ню Лийдър“, вестникът на Независимата лейбъристка партия от 1922 до 1926 г., като привлича таланти като Джордж Бърнард Шоу, Хърбърт Уелс и Бертран Ръсел. Напуска партията през 1932 г. и през 30-те години пише редовно за „Рейнълдс Нюз“ и „Ню Стейтсман“.

През 1930-те издава антиколониалистката класика „Бунтовна Индия“ (Rebel India, 1931) и антивоенната „Собственост или мир“ (Property or Peace?, 1934). В края на 30-те е един от малкото автори в Левия книжовен клуб, „Ню Стейстсмън“ и „Трибюн“, който последователно критикува показните процеси в Съветския съюз.[11]

Брейлсфърд продължава да пише книги и по време на Втората световна война, като най-важните сред тях са „Подчинена Индия“ (Subject India, 1943) и „Нашето споразумение с Германия“ (Our Settlement with Germany, 1944). След оттеглянето му от журналистическото поприще през 1946 г., пише история на левълерите, която не успява да завърши до смъртта си и е издадена от Кристофър Хил през 1961 г. През септември - ноември 1950 г. посещава Югославия и по покана на Лазар Колишевски отива в Социалистическа Република Македония. Там той прекарва един месец, като след това пише отзиви възхваляващи успехите на комунистическите власти и тяхната политика по решаване на Македонския въпрос.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • F. M. Leventhal, The Last Dissenter: H. N. Brailsford and His Times (OUP, 1985)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ H N Brailsford 1873 - 1958 // History of the Amersham Area. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 16 септември 2015.
  2. ↑ Men's League for Women's Suffrage // Spartacus Educational. Посетен на 2018-06-11.
  3. ↑ Cassavety, N. J. Bulgaria's Case: A Reply to Professor R. A. Tsanoff // The Journal of Race Development 9 (2). 1918. DOI:10.2307/29738285. с. 145–156.
  4. ↑ Wilkinson, Henry Robert. Maps and Politics: A Review of the Ethnographic Cartography of Macedonia. University of Liverpool Press, 1951. с. 139. Sometimes Brailsford is accused of pro-Bulgarian sympathy.
  5. ↑ Price, Charles Archibald. Southern Europeans in Australia. Australian National University [by] Oxford University Press, 1963. ISBN 978-0-909409-03-6. с. 319. Amongst prolific Bulgarian writers have been J. Ivanov; a more moderate pro-Bulgarian view appears in H.N. Brailsford, Macedonia: Its Races and their Future.
  6. ↑ Great Britain Naval Intelligence Division. Greece: Physical geography, history, administration, and peoples. London, 1944. с. 367. H.N. Brailsford, Macedonia: Its Races and their Future (London, 1906) (this is pro-Bulgarian).
  7. ↑ а б Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars. Washington, D.C., Carnegie Endowment for International Peace, 1914. Посетен на 25 September 2018.
  8. ↑ а б Алманах на българските национални движения след 1878 г. София, БАН, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-044-1. с. 577.
  9. ↑ Brailsford, Η. Ν. Macedonia: Its Races and Their Future. London, Methuen & Co., 1906.
  10. ↑ Брейлсфърд, Хенри. Македония: нейните народи и тяхното бъдеще. София, Институт „България - Македония“, 2013. ISBN 978-954-90974-7-4. Посетен на 16 септември 2015.
  11. ↑ Barghoorn, Frederick Charles. The Soviet Cultural Offensive: the role of cultural diplomacy in Soviet foreign policy. Princeton University Press, 1960. с. 37.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хенри_Брейлсфърд&oldid=12115852“.