Хенри Мъри

Хенри Мъри
Henry Murray
	Хенри Мъри Henry Murray
американски психолог
Роден	13 май 1893 г. Ню Йорк, САЩ
Починал	23 юни 1988 г. (95 г.) Кеймбридж, САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Харвардски университет; Колумбийски университет; Кеймбриджки университет
Научна дейност
Област	Психология
Работил в	Институт Рокфелер за медицински изследвания
Известен с	Тематично-аперцептивен тест (ТАТ)
Повлиян	Зигмунд Фройд; Курт Левин; Карл Юнг
Повлиял	Ерик Ериксън
Семейство
Подпис

Хенри Мъри (на английски: Henry Murray) е американски психолог, създател на Тематично-аперцептивния тест (ТАТ).

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основният му принцип е, че психологията е (или трябва да бъде) изучаване на личността. Всяка обхватна теория за личността (със своите подтеории и подсистеми) е персонологична система. Характеристиките на персонологичната му система са:

Тя признава, че личността се оформя от много и разнообразни вътрешни и външни сили.

Занимава се с таксономичното изясняване на компонентите на цялостния психичен живот.

Интересува се от времето: от „продължителностите“ и „сериите“, от лонгитюдни изследвания, от дългосрочните изследвания на живота и хората в неговия процес.

Приема многодименсионална система за оценка на хората и включва многодисциплинарен подход, както и специални изследователски техники, от които неговия тест ТАТ е само един от многото примери.

Позволява си да изучава фигури, които са живи, исторически, измислени и архетипни.

Обхваща широк обхват от проблеми: от специфичните и практически въпроси до границата между науката и религията и спешните глобални проблеми. Мъри е дълбоко загрижен за местната, националната и международна хармония, мира и особено предотвратяването на ядрена война.

Мъри предлага обяснение на човешкото поведение, според което личностните и екологическите фактори са равнопоставени. Тъй като, според него всеки човек е уникален, социализацията всъщност е компромис между собствените импулси на индивида и изискванията и интересите на заобикалящите го. Силите на обкръжението играят значителна роля за провокирането на психогенетическите потребности – те облекчават или затрудняват достигането на личните цели. Той нарича тези сили „преса“, тъй като оказват определен натиск върху човека. Отделя реалните сили на обкръжението като „алфа-преса“ и тези, които индивидът субективно възприема и интерпретира – „бета-преса“. Мъри идентифицира голямо разнообразие от преси:

– отсъствие на подкрепа в семейството (културни, семейни противоречия, липса на родител, болести на родители, смърт на родители, бедност, битови неуредици);

– опасност от беди (наводнение, самота, тъмнина, пожар, буря и мълнии, височина и други);

– недостатъци и загуби (на храненето, собствени вещи, общуване, разнообразие);

– откази;

– отхвърляне, равнодушие и презрение;

– съперник, конкурент;

– агресия;

– лъжа и предателство;

– физическа, интелектуална или социална непълноценност и други.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Murray, H. A. (1938). Explorations in Personality. New York: Oxford University Press
Murray, H. A. (1940). What should psychologists do about psychoanalysis? Journal of Abnormal and Social Psychology, 35, 150 – 175.
OSS Assessment Staff. (1948). Assessment of Men: Selection of Personnel for the Office of Strategic Service. New York: Rinehart.