Херман V фон Баден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херман V фон Баден
маркграф на Баден
Печат на маркграф Херман V
Роден
1180 г.
Починал
16 януари 1243 г. (63 г.)
ПогребанФедерална република Германия
Управление
Период1190 – 1243
Други титлититулар-маркграф на Верона
Семейство
БащаХерман IV фон Баден
МайкаБерта фон Тюбинген
Братя/сестриХайнрих I фон Баден-Хахберг
Фридрих I
СъпругаИрменгард фон Брауншвайг (1217)
ДецаХерман VI
Рудолф I фон Баден
Мехтхилд фон Баден
Херман V фон Баден в Общомедия

Херман V (на немски: Hermann V von Baden; * 1180, † 16 януари 1243) е титулар-маркграф на Верона и маркграф на Маркграфство Баден от 1190 до 1243 г.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е първият син на маркграф Херман IV фон Баден († 13 септември 1190) и Берта фон Тюбинген († 24 февруари 1169).

След смъртта на баща му през 1190 г. Херман, още малолетен, става заедно с брат си Фридрих I (1167 – 1217) маркграф на териториите на Баден в Уфгау и Пфинцгау, Господство Ибург (Ибург, Щайнбах, Зинсхайм). Другият му брат Хайнрих I (1190 – 1231) основава ок. 1212 г. страничната линия на маркграфовете на Баден-Хахберг и води така до разделянето на Маркграфство Баден.

Херман V преустроява Бакнанг и Безигхайм на град.[1] През 1219 г. той издига Щутгарт (тогава собственост на Баден) до град.

Херман V се жени през 1217/1220 г. за пфалцграфиня Ирменгард при Рейн (* ок. 1200, † 24 февруари 1260) от род Велфи, наследница на Пфорцхайм, дъщеря на пфалцграф Хайнрих V († 1227), син на херцог Хайнрих Лъв († 1195). Нейната майка Агнес Хоенщауфен († 1204) е дъщеря и наследница на пфалцграф Конрад Хоенщауфен († 1195), по-малкия полубрат на император Фридрих Барбароса.

Около 1219 г. Херман получава като зестра на съпругата му Пфорцхайм. Той получава подарък и Етлинген. През 1227 г. неговият тъст, Хайнрих V при Рейн, умира и Херман наследява Брауншвайг заедно със зет му, Ото II от Бавария. Херман сменя своята част с императора с град Дурлац и други.

През 1198 г. Херман V е при конфликтите за немския трон на страната на крал Филип Швабски и след неговата смърт (1208) на страната на император Ото IV. От 1212 г. той е довереник на император Фридрих II и пътува в неговата свита в цяла Германия и Италия.

До 1234 г., докато се скарват, той е съветник в двора на крал Хайнрих VII.[2][3] До 1238 г. Херман е в най-близката императорска свита.

През 1221 г. той участва с херцог Лудвиг Келхаймер от Бавария в Петия кръстоносен поход в Египет. Неговият брат и сърегент Фридрих († 1217) е убит пред Дамиета, и Херман остава единствен владетел в своята територия.

През 1241 г. той последва крал Венцеслав от Бохемия, който бързо отива да помогне на херцог Хайнрих от Силезия против нахлулите монголи. Тези помощни войски пристигат обаче много късно, Хайнрих претърпява поражение и е убит на 9 април 1241 г. в битката при Легница.

Херман помага на манастири. Неговата съпруга Ирменгард при Рейн основава през 1245 г. манастир Лихтентал в Баден-Баден.[4]

Маркграф Херман V умира на 16 януари 1243 г. и е погребан в Августинския манастир Бакнанг. Неговата вдовица премества останките му през 1248 г. в манастира Лихтентал.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Херман V и Ирменгард имат децата:[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Frankfurt und Leipzig 1764, Theil I, с. 329 – 364
  • Joseph Bader: Markgraf Hermann der Fünfte von Baden, Karlsruhe 1851 online in der Google Buchsuche
  • Regesta Imperii 1197, Nummer 604 (Online)
  • Regesten der Markgrafen von Baden und Hachberg 1050 – 1515, herausgegeben von der Badischen Historischen Commission, Richard Fester, Band I, Innsbruck 1900, S. 13 – 31 online im internet archive
  • Hansmartin Schwarzmaier: Baden. In: Meinrad Schwab, Hansmartin Schwarzmaier (Hrsg.): Handbuch der baden-württembergischen Geschichte. Band 2: Die Territorien im alten Reich. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg herausgegeben. Klett-Cotta Verlag, Stuttgart 1995, ISBN 3-608-91371-8, с. 178 – 182

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. s. Homepage der Stadt Backnang
  2. s. Bader S. 35f.
  3. s. K. Weller: Zur Kriegsgeschichte der Empörung des Königs Heinrich gegen Friedrich II.; In: Württembergische Vierteljahreshefte, 1895, S. 178 (Online; PDF; 18,1 MB)
  4. s. Homepage der Abtei Lichtenthal, архив на оригинала от 10 март 2014, https://web.archive.org/web/20140310100657/http://www.abtei-lichtenthal.de/geschichte.htm, посетен на 19 ноември 2013 
  5. Baden 1, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]