Хиазма
Хиазма (от гръцки – chiasmos – кръстообразно образувание[1]) е термин от генетиката, свързан с процеса кросинговър при мейозата. Хиазмите се наричат местата при две хомоложни несестрински хроматиди, където малко преди това е протекъл кросинговър.[2]
Сестринските хроматиди също формират хиазми помежду си, наричани chi-структури, но понеже генетичният материал на сестринските хроматиди е идентичен, не се случва някаква промяна видима в дъщерната клетка. Хиазмите става видими по време на диплотенния стадий от мейотичната първа профаза. Но самият кросинговър е протекъл преди това в предишния етап от профаза 1, наречен пахитен. Всеки хромозомен бивалент (тетрада – съставена от по два чифта сестрински хроматиди) започва разделяне и единствената връзка между несестринските хроматиди остават хиазмите.
Честота на хиазмите[редактиране | редактиране на кода]
- Честота на хизазмите = 2 x рекомбинантната честота
Рекомбинантната честота[редактиране | редактиране на кода]
- Рекомбинантна честота = (номерът на рекомбинации x 100) / (тоталния номер на потомството)
История[редактиране | редактиране на кода]
Хиазмите са открити и описани през 1909 г. от Франс Алфонс Ясенс, йезуитски професор в Льовенския католически университет в Белгия.[3][4]
Мутации[редактиране | редактиране на кода]
Съществуват особен вид мутации, водещи до липса на хиазма в някои от хромозомните двойки. Тогава се наблюдава голям процент на гамети, имащи много по-малко или много повече хромозоми, което се дължи на неразделяния – „non dysjunction“. От сливането на такива гамети с липсващи или с повече копия хромозоми се образуват ненормални ембриони (геномни мутации), повечето от които загиват.[5]
Резултати със скакалци Melanoplus femur-rubrum и Chorthippus brunneus показват, че вредата от ренгеновите лъчи, които поврежат ДНК, се намалява от формиращия хиазми „кросинговърен паруей“.[6][7]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Петя Арнаудова, Terminologia medica. Второ издание. София: Медицина и физкултура, 2012, стр. 96. ISBN 978-954-420-236-6
- ↑ Майя Маркова, Основи на клетъчната биология. 2005.
- ↑ Elof Axel Carlson, Mendel's Legacy: The Origin of Classical Genetics, CSHL Press, 2004, ISBN 0-87969-675-3, p.xvii
- ↑ In pursuit of the gene: from Darwin to DNA By James Schwartz. Harvard University Press, 2008, p. 182, ISBN 0-674-02670-5 Посетен на 19 март 2010.
- ↑ Илия Ватев и др. Биология. Учебник за медицинските университети. Трето издание. София: Реко, 2009, стр. 281. ISBN 954-90857-5-9
- ↑ Church, Kathleen и др. Meiosis in the Grasshopper: Chiasmata Frequency After Elevated Temperature and X-Rays // Canadian Journal of Genetics and Cytology 11 (1). March 1969. DOI:10.1139/g69-025. с. 209 – 216.
- ↑ The effect of x-irradiation on chiasma frequency in Chorthippus brunneus // Heredity (Edinb) 27 (1). 1971. DOI:10.1038/hdy.1971.73. с. 83 – 91.