Хипеаструм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хипеаструм
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:Кокичеви (Amaryllidaceae)
род:Хипеаструм (Hippeastrum)
Научно наименование
Herb., 1821
Синоними
  • Carlotea H.Kost., 1816
Хипеаструм в Общомедия
[ редактиране ]

Хипеаструм (Hippeastrum) са род луковични, едносемеделни растения от семейство Кокичеви. Тяхно тривиално наименование е амарилис, но не бива да бъдат бъркани с растенията причислявани към същинския род Амарилис, които членуват в същото семейство. За разлика от тях, естественото разпространение на Хипеаструмите е в тропичните и субтропичните зони на Америка, където те растат предимно под формата на геофити, макар че се срещат и епифитни представители. Хипеаструмите са едни от най-разпространените декоративни растения и днес са селектирани множество разнообразни сортове с различно оформени и обагрени цветове.

Подготовка за засаждане[редактиране | редактиране на кода]

Корените на новозакупената луковица трябва да бъдат поставени в хладка вода за няколко часа. Самата луковица не трябва да се мокри. При засаждане се напудрят корените и половината луковица с прахообразен фунгицид. Ако не искате да я садите веднага, за да може да цъфне по-късно, я съхранявайте на хладно при температура около 10 °C.

Засаждане[редактиране | редактиране на кода]

Време за засаждане: от октомври до края на април. Садят се в не много широки саксии, достатъчно е да има 2 пръста между луковицата и ръба на саксията, но е желателно да са по-дълбоки. Не се заравят целите, 1/3 от луковицата трябва да остане от горе. Лятото развиват голяма коренова система, която расте от долу на луковицата, затова саксията трябва да е дълбока. Задължителни са няколко широки отвори за отводняване и добър дренаж(аз слагам керамзит). Почвата трябва да е лека, но може да се добави пясък и малко перлит за по-добър дренаж.

Разположение и поливане[редактиране | редактиране на кода]

Растенията се слагат на топло място с пряка светлина, тъй като топлинната енергия е необходима за развитието на луковицата. Идеалната температура е около 20 °C. След засаждането не се полива. Започва се внимателно, с малко вода едва когато изкара листа. Да се полива не повече от веднъж седмично, за предпочитане отдолу в паничката. Никога не се полива отгоре, за да не се мокри луковицата и да не се получи загниване. Преполиването в началото на растежа е основната причина за провал. Цъфтежа не зависи от водата, цветоноса е заложен в луковицата още от лятото и се изхранва изцяло от нея. Затова като прецъфтят луковиците се стопяват наполовина.

Цъфтеж[редактиране | редактиране на кода]

От всички луковични амарилисите най-лесно цъфтят. Това може да се постигне вътре или вън и в течение на продължителен период от време, от декември до края на юни. Луковицата ще цъфне в рамките на 7-10 седмици като общо правило (зависи от условията). През зимата периода ще бъде по-дълъг, отколкото през пролетта. За да се постигне постоянен цъфтеж, засаждайте на интервали от 2 седмици. След като цъфне е добре да е на по-хладно(18 °C) и без пряко слънце, това удължава живота на цветовете. Могат да цъфтят едновременно или последователно с 2-3 и повече цветоноса.

След прецъфтяване[редактиране | редактиране на кода]

Саксията може да стои на прозорец, тераса или на земята. Гарантирайте оттичане на водата и не я оставяйте да подгизва, за да не изгние луковицата. Лятото амарилисите могат да се насадят и директно в градината. Най-добре им е когато са навън на въздух и слънце. Издържат на жега, колкото повече слънце, толкова по-добре им е. Като добавим и редовното торене всяка седмица, на следващата година ще ви радват пак с цветове. Тори се на всяко поливане с тор с повече калий. След като са се вкоренили добре, имат големи листа и времето е топло, се поливат по-обилно и редовно. Така продължавате до есента, или най-малко 5-6 месеца, което позволява на листата и луковицата да се развият и наедреят отново. Полива се до началото на ноември (ако е топло разбира се) и след това се засушават напълно, докато не изкарат цветоноси. Листата могат да пожълтеят и паднат. Изчистете мъртвите листа в горната част на луковицата. Нека всички живи листа останат. Съхранявайте луковицата в саксията. Ако тя е била извадена от саксията, за да бъде насадена на открито, отново я насадете в саксията. В този момент луковицата има голяма коренова система за разлика от новозакупената луковица. Третото важно условие, за да цъфтят пак, е да изпаднат в покой. След спиране на поливането постепенно заспиват, дори и да си имат еднометрови листа (губят ги само ако са на по-хладно). Поставете амарилисите на хладно (10 °C), слабо осветено място за минимум 6 седмици. Трите условия за цъфтеж са: слънце, торене и да не се поливат около 2 месеца. Спокойно издържат температури до 0 °C, но НЕ трябва да измръзват.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]