Хорвища
| Хорвища Άγιος Χριστόφορος | |
| — село — | |
  Хорвища  Хорвища  Хорвища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 169 m |
| Население | 390 души (2001) |
Хорвища още Хоровища, Оравище (на гръцки: Άγιος Χριστόφορος, Агиос Христофорос, до 1927 Χωροβίστα, Хоровиста[1]) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония с 390 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в историко-географската област Зъхна, в източната част Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио). От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) е отдалечено на около 6 километра в западна посока.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е патроним от изчезналото лично име Хоро, регистрирано в XV век.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Параклисът „Свети Христофор“ е от около 1600 година,[3] а църквата „Свети Харалампий“ е от 1830 година.[4]
Гръцка статистика от 1866 година показва Хоровиста (Χωροβίστα) като село с 200 жители гърци.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Хоровишта като село с 46 гръцки къщи.[6]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хоровища (Chorovista) живеят 240 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Хурвища (Hourvischta) е посочено като село с 53 домакинства и 170 жители власи.[8]
Според Густав Вайганд в Бишларъ, Петелино, Хурвища и други околни села зимуват овчарите власи от Стара планина.[9]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото Оравище (Хоравище) живеят 230 души, от които 130 гърци християни и 100 власи.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Оровище (Orovichté) има 480 гърци.[11]
Според консула Атанасиос Стурнарас на 1 март 1907 година шестчленна гръцка андартска чета се сражава с османска войска при Хорвища, като дава един убит.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година паланката е със смесено местно-бежанско население с 13 бежански семейства с 52 души.[13] В 1927 година селото е прекръстена на Агиос Христофорос.[14]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Сиври баир[15] | Σιβρί Μπαϊρ | Митерон | Μυτερόν[16] | връх в Сминица ССИ от Хорвища[15] |
| Кинали Таш[15] | Κίναλι Τάς | Петра | Πέτρα[16] | възвишение в Сминица ССЗ от Хорвища (223)[15][17] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 213 -214.
- ↑ 9 Μαΐου 2011. Η γιορτή του Αγίου Χριστοφόρου. // Πολιτιστικός Σύλλογος Αγίου Χριστοφόρου Σερρών. Посетен на 27 септември 2019.
- ↑ Αναγνώρισις συστάσεως Ενοριών και Ιερών Μονών της Ιεράς Μητροπόλεως Ζιχνών και Νευροκοπίου συμφώνως προς το άρθρον 25 του Ν. 4301/2014 // Εφημερίς της Κυβερνήσεως της Ελληνικής Δημοκρατίας (Ττεύχος Δεύτερο) (2575). 30 Νοεμβρίου 2015.
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 221.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 7 декември 2014. Εξαμελές Ελληνομακεδονικόν σώμα συνεπλάκη μετά του στρατού παρά το χωρίον Χωροβίτσα. Είς μόνον αντάρτης εφονεύθη.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||||||||||||
