Черганово

Черганово
	Черганово
	Черганово Координати: 42°35′05.79″ с. ш. 25°28′11.93″ и. д. / 42.584943° с. ш. 25.469983° и. д. Черганово
Общи данни
Население	885 души (15 март 2024 г.); 59,1 души/km²
Землище	15.000 km²
Надм. височина	336 m
Пощ. код	6139
Тел. код	04341
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	80532
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община; – кмет	Казанлък; Галина Стоянова ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Славка Костадинова

Черганово е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разполага се в Казанлъшката котловина, част от Розовата долина. Близо е до река Тунджа и град Казанлък. Климатът се характеризира с горещо и сухо лято и студена зима. Село Черганово се намира южно от главния път Казанлък – Стара Загора, в равнинната част на Казанлъшката розова долина. Добре развити тук са овощарството, земеделието, и розопроизводството. Животновъдството в селото не е добре развито. И сега, около селото има около 500 декара маслодайни рози и продължават да се засаждат още. Доброто разположение на селото – сред полето с плодородна земя и водни ресурси, свързано с пътища и ЖП линия, в близост до гр. Казанлък е привличало и привлича хора, както от околните села, така и от далечните краища на България.

История[редактиране | редактиране на кода]

В северната и южната част от землището на селото се намират няколко тракийски могили, които не се изследвани детайлно. За повече виж статията на Чудомир "В Черганово", в която Иван Коруджиев разказва историята на селото.

Селото е основано в края на 15-ти и началото на 16-ти век. Първо са били създадени два турски чифлика - най-напред е създаден чифликът на Силима, а след това на Мехмед Али бей. Единият е бил на мястото, където сега е ДГ /Детска градина/ Слънчице, а другият - по-надалеч. покрай чифлиците започват да се заселват хората и така постепенно селото се разраства. В началото то носило турското име Джеъргани. На североизток от сегашното село е имало старо българско село, което е просъществувало до края на 16-ти век. То е било унищожено. Хората му се преместили в чифлиците, където си построили дървени къщи. Има легенда, че в края на старото българско село турската власт намерила свой убит служител. За наказание властта наредила селото да плати за убития 3 000 гроша. Предполага се, че тази е причината за разрухата на селото.

Най-старите родове в Черганово са: Коруджиеви, Бурджикови, Коджаиванови, Добреви, Дянови, Райчеви, Милеви, Стайнови и Хаджиеви.

Впоследствие се заселват и други хора от различни краища на България: от крайгранична Тракия – село Дервиш Могила, от високопланинските селища Чифлика, Борущица и др. През 14 в. през земите на селото са пренесени мощите на Св. Петка и затова днес църквата в Черганово се нарича „Св. Петка“. Селото разполага със пощенски клон, който е основан около 1871, като за първи началник на пощата се счита Петкана Тотева Павлова. Селото разполага със училище, основано през 1874. Във селото се намира народно читалище „Антон Страшимиров", което е основано още по времето на турското робство, но е преосновано след Първата световна война 1919 година. Основатели на читалището са били Иван Добрев, Мирчо Славов - убити през войната, Георги Райчев, Георги Турлаков, Петко Златев, Тодор Иванов.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	956
1946	1000
1956	1040
1965	1073
1975	1448
1985	1276
1992	1216
2001	1139
2011	972
2021	956

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

Основната етническа група са българите. От 1950 година и след това в селото се заселват основно хора от околните села в Стара планина. На заселниците от Дервишка могила им казват "корейци", тъй като са пристигнали в селото по време на войната между Южна Корея и Северна Корея. Към 2000 година в селото се заселват няколко семейства българи мохамедани или помаци. В селото има малобройно ромско население.

	Численост	Дял (в %)
Общо	+ - 900	100
Българи	+ - 872	+ - 89,71
Турци	+ - 20	+ - 2%
Цигани	+ - 53	+ - 5,45
Други
Не се самоопределят
Не отговорили	29	2,98

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Основният поминък в селото е отглеждането на рози, лавандула и тютюн. Полетата с рози около Черганово са много големи и са частни стопанства, но при заявено от гостите желание те могат да участват в розобера и да изживеят всичко, свързано със символа на Казанлък, донесъл световната му слава.

Отглеждане на тютюн[редактиране | редактиране на кода]

В България тютюн може да се отглежда на определени места, защото растението е много топлолюбиво и поради това се отглежда много на юг – около границата с Турция. Село Черганово е едно от малкото места във вътрешността на България, в което се отглежда тютюн и по-конкретно сорта Вирджиния.

Край селото има два водопада единият е „Дива Теменуга", който се намира в местността Кара-кос, а другият се казва РОЗА СЕЛЕКТ, който за разлика от „Дива Теменуга" не следва естествен път на водоизточник и е непотребен, намира се до църквата.

Иконостасът на църквата „Света Петка“ („Света Параскева“) е дело на дебърски майстори от рода Филипови.^[4]^[5]

Църквата е забележителна не само с факта че е над 100 г., но и с факта, че е издигната в чест на Св. Петка, чийто мощи вероятно са престояли една нощ на мястото, на което е възникнало по-късно селото. По традиция там, където нощуват мощите на светец, трябва да се построи църква.