Черна каня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Черна каня
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Кани (Milvus)
вид:Черна каня (M. migrans)
Научно наименование
(Boddaert, 1783)
Разпространение
Черна каня в Общомедия
[ редактиране ]

Черната каня[3] (Milvus migrans) е дневна граблива птица от род Кани.[4] Среща се и на територията на България и е защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие,[3] също така е вписан в Червената книга на Република България.[5]

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Черната каня е малко контрастна, почти еднакво оцветена в тъмнокафяво. Средно голяма граблива птица.

  • Дължината на тялото – 55 – 59 cm
  • Размаха на крилете – 135 – 155 cm
  • Тегло – 900 гр, като женските са по-едри.
  • Излюпване – не става едновременно, а през 3 – 4 дни, дори и до 8 дни.

Опашката ѝ е врязана по средата, но по-слабо, отколкото на червената каня (Milvus milvus).

Черните кани са много гласовити. Звуците, които издават, са изключително променливи по височина и израз, така че е трудно да се опишат. В зависимост от настроението, това може да са нежни, мелодични трели, подобни на чайка крясъци или дори пронизителен писък. Оттук произлиза и изразът „кански писък“.[6]

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Черната каня е голяма мишеловна граблива птица от семейството на ястребите. За разлика от близкия ѝ роднина, червената каня, мястото ѝ се ограничава основно в Европа.

В Европа (включително България), Африка, Азия и Австралия, се срещат следните подвидове:

На юг често може да се срещне в близост до човешки поселения. Животът ѝ е по принцип свързан с водата и тя рядко се отдалечава много от водните басейни. В някои градове в Африка и близкия Изток е обичайна част от градския пейзаж, ровейки кофите с боклук и крадейки месо редом с враните и други подобни птици.

Яйца на Milvus migrans

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с убити по пътищата дребни животни, улавя умрели риби по повърхността на водата, често се храни с изхвърлен от хората боклук. Понякога улавя млади птици, жаби или други по-слаби животни.

Повечето от подвидовете, особено по-северните, са прелетни. Европейските популации най-често зимуват в Африка, където се срещат с местните раси и подвидове. Най-популярният африкански подвид е Паразитната черна каня (Milvus migrans parasiticus), която е извоювала името си, крадейки месо и друга подходяща храна от африканските жени, връщащи се натоварени от пазар, както и от по-разсеяни търговци на храна.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

  • Гнездо – в короната на някое подходящо яко дърво, на средата на височината му, в близост до вода. Изплетено от сравнително големи клонки. Често окупира гнезда на чапли и се включва в колонии на други видове.
  • Яйца – 2 – 3 (рядко 4) броя.
  • Мътене – трае 30 дни и двамата родители. Малките напускат гнездото на около 45 дневна възраст.
  • Отглежда едно люпило годишно.
  • Моногамни птици.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е рядък и защитен от закона вид.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Milvus migrans (Boddaert, 1783). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Черна каня. Посетен на 26 март 2012
  3. а б Закон за биологичното разнообразие // www.lex.bg. Посетен на 2022-10-06.
  4. BirdLife International. Milvus migrans // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2010. Посетен на 2 февруари 2012. (на английски)
  5. Марин, Симеон; Иванов, Ивелин; Петров, Цено; Стойчев, Стойчо. Черна каня // Червена книга на Република България. Посетен на 2022-10-06.
  6. За прилагателно и наречието кански