Шарл II Лотарингски
| Шарл II Лотарингски | |
| херцог на Майен и граф на Мен | |
 Шарл II Лотарингски-Гиз, дук дьо Майен | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | |
| Починал | 3 октомври 1611 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Франсоа Лотарингски |
| Майка | Анна д’Есте |
| Брак | Хенриета ди Савоя |
| Потомци | Хенри, Шарл Емануел, Катерина, Ренéе |
| Шарл II Лотарингски в Общомедия | |
Шарл II Лотарингски-Гиз (на френски: Charles II de Lorraine-Guise; * 26 март 1554 в Алансон; † 4 октомври 1611 в Соасон) е от 1573 г. херцог на Майен и граф на Мен.
Шарл II е вторият син на херцог Франсоа Лотарингски (1519–1563), херцог на Гиз, и Анна д’Есте (1531–1607), дъщеря на Ерколе II д’Есте, херцог на Ферара, Модена и Реджио, и Рене Френска, дъщеря на крал Луи XII. Брат е на Анри I Лотарингски, херцог на Гиз.
Той става адмирал на Франция, но загубва титлата през 1582 г. След убийството на брат му Анри през декември 1588 г. той става водач на Католичската Лига.
На 5 юни 1595 г. той е победен от Анри IV, през ноември тържествено му се подчинява и получава затова 3 580 000 ливри и три сигурни места в Бургундия.
Потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 6 август 1576 за Хенриета Савойска-Вилар (* 1541/1542, † ок. кр. октомври или нач. на ноември 1611, Соасон), маркиза на Вилар и на Мирибел, от която има осем деца:
- Анри Лотарингски (* 20 декември 1578, Дижон; † 20 септември 1621, Монтобан, убит), херцог на Майен и на Егийон, маркиз на Вилар, граф на Мен, граф на Танд и на Сомарива, пер на Франция; ∞ февруари 1599 в Соасон за Енриета Гонзага-Невер (* 1571, † 1601), дъщеря на Лудовико Гондзага-Невер, от която няма деца
- Шарл-Емануил Лотарингски (* 1581, † 1609), граф на Сомарива
- Катерина Лотарингска (* 1585, † 1618), чрез брак херцогиня на Невер и на Ретел, на Мантуа и на Монферат; ∞ 1599 за Карло I Гонзага (* 1580, † 1637), херцог на Невер и Ретел (1595 – 1637), на Мантуа и на Монферат (1630 – 1637), от когото има шест деца.
- Рената Лотарингска († 1638), ∞ 1612 за Марио II Сфорца ди Санта Фиора (* 24 юли 1594, Флоренция; † 26 септември 1658, Рим), херцог на Оняно и на Сени, 15-и граф на Санта Фиора, от когото има един син
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Henri Drouot: Mayenne et la Bourgogne. Étude sur la Ligue (1587–1596). 2 Bände. Éditions Picard, Paris 1937.
|
