Шахматна олимпиада

Вижте пояснителната страница за други значения на Олимпиада.

Шахматната олимпиада е голямо международно отборно състезание по шахмат. Организира се от ФИДЕ. Първата официална шахматна олимпиада е проведена през 1927 г. в Лондон. Участват само мъже. От 1957 г. се провеждат и олимпиади за жени. Състезанията за мъже са отворени и за жени.

Главната награда е преходна златна купа на Хамилтон-Ръсел и всеки участник от победилия отбор получава златен медал. Всеки мач се провежда на 4 дъски. Съставът на отбора е от 4 основни и 2 резервни шахматисти, до 1950 година и от 2008 г. – 1 резервен. От 1931 г. се провежда редовно 1 път на 2 години по уточнен регламент. Втората световна война 1939 – 1945 г. прекъсва провеждането на олимпиадите и те се възобновяват през 1950 година.

Поради нарастване броя на участниците и увеличаване на организационните разходи по провеждането на състезанието ФИДЕ започва да провежда олимпиадите от 1976 година не по кръговата, а по швейцарската система. В олимпиадите са участвали всички световни шампиони, започвайки от Капабланка, а също така и повечето водещи гросмайстори.

**Нарастване на участниците в Шахматните олимпиади**
16-те държави, участвали на I Шахматната олимпиада, 1927 г.	На 41-вата Шахматната олимпиада, 2014 г. участват 172 нации.

Най-доброто класиране на българския отбор при мъжете е третото място през 1968 г. в Лугано, Швейцария (състав: Милко Бобоцов, Георги Трингов, Никола Пъдевски, Атанас Коларов, Иван Радулов, Пейчо Пеев с треньор Павел Иванов). Тогава Георги Трингов печели индивидуален златен медал на втора дъска.

Най-доброто класиране при жените е второ място през 1984 г. в Солун, Гърция (състав: Маргарита Войска, Румяна Гочева, Павлина Чилингирова, Стефка Савова с треньор Румен Ангелов). През 1974 г. в Меделин, Колумбия женския национален отбор печели бронзовите медали (състав: Татяна Лемачко, Венка Асенова, Антонина Георгиева–Драгашевич с треньор Александър Цветков).

През 1999 г. МОК приема шахмата за член на Международното олимпийско движение. Изпълнителното бюро на БОК признава шахмата за олимпийски спорт на 17 октомври 2007 г.^[1]

Символ на VI шахматна олимпиада във Варшава 1935 г. от Йежи Щайфер

Шахматни олимпиади[редактиране | редактиране на кода]

Година	Поредност	Домакин	Мъже			Жени
Година	Поредност	Домакин	Злато	Сребро	Бронз	Злато	Сребро	Бронз
1927	1 мъже	Лондон	Унгария	Дания	Англия
1928	2 мъже	Хага	Унгария	САЩ	Полша
1930	3 мъже	Хамбург	Полша	Унгария	Германия
1931	4 мъже	Прага	САЩ	Полша	Чехословакия
1933	5 мъже	Фолкстън	САЩ	Чехословакия	Швеция
1935	6 мъже	Варшава	САЩ	Швеция	Полша
1937	7 мъже	Стокхолм	САЩ	Унгария	Полша
1939	8 мъже	Буенос Айрес	Германия	Полша	Естония
1950	9 мъже	Дубровник	Югославия	Аржентина	ФРГ
1952	10 мъже	Хелзинки	СССР	Аржентина	Югославия
1954	11 мъже	Амстердам	СССР	Аржентина	Югославия
1956	12 мъже	Москва	СССР	Югославия ³	Унгария
1957	1 жени	Емен				СССР	Румъния	ГДР
1958	13 мъже	Мюнхен	СССР	Югославия	Аржентина
1960	14 мъже	Лайпциг	СССР	САЩ	Югославия
1962	15 мъже	Златни пясъци	СССР	Югославия	Аржентина
1963	2 жени	Сплит				СССР	Югославия	ГДР
1964	16 мъже	Тел Авив	СССР	Югославия	ФРГ
1966	17 мъже 3 жени	Хавана Оберхаузен	СССР	САЩ	Унгария	СССР	Румъния	ГДР
1968	18 мъже	Лугано	СССР	Югославия	България
1969	4 жени	Люблин				СССР	Унгария	Чехословакия
1970	19 мъже	Зиген	СССР	Унгария	Югославия
1972	20 мъже 5 жени	Скопие	СССР	Унгария	Югославия	СССР	Румъния	Унгария
1974	21 мъже 6 жени	Ница Меделин	СССР	Югославия	САЩ	СССР	Румъния	България
1976	22 мъже 7 жени	Хайфа ¹	САЩ	Холандия	Англия	Израел	Англия ³	Испания
1978	23 мъже 8 жени	Буенос Айрес	Унгария	СССР	САЩ	СССР	Унгария	ГДР
1980	24 мъже 9 жени	Ла Валета	СССР ³	Унгария	Югославия	СССР	Унгария	Полша
1982	25 мъже 10 жени	Люцерн	СССР	Чехословакия	САЩ	СССР	Румъния	Унгария
1984	26 мъже 11 жени	Солун	СССР	Англия	САЩ	СССР	България	Румъния
1986	27 мъже 12 жени	Дубай	СССР	Англия	САЩ	СССР	Унгария	Румъния
1988	28 мъже 13 жени	Солун	СССР	Англия ³	Холандия	Унгария	СССР	Югославия
1990	29 мъже 14 жени	Нови Сад	СССР	САЩ ³	Англия	Унгария ³	СССР	Китай
1992	30 мъже 15 жени	Манила	Русия	Узбекистан	Армения	Грузия	Украйна	Китай
1994	31 мъже 16 жени	Москва	Русия „А“	Босна и Херцеговина	Русия „Б“	Грузия	Унгария	Китай
1996	32 мъже 17 жени	Ереван	Русия	Украйна	САЩ	Грузия	Китай ³	Русия
1998	33 мъже 18 жени	Елиста	Русия „А“	САЩ	Украйна	Китай	³ Русия „А“	Грузия
2000	34 мъже 19 жени	Истанбул	Русия	Германия	Украйна	Китай	Грузия	Русия
2002	35 мъже 20 жени	Блед	Русия	Унгария	Армения	Китай	Русия	Полша
2004	36 мъже 21 жени	Калвия	Украйна	Русия ³	Армения	Китай	САЩ	Русия
2006	37 мъже 22 жени	Торино	Армения	Китай	САЩ	Украйна	Русия	Китай
2008	38 мъже 23 жени	Дрезден	Армения	Израел	САЩ	³ Грузия	Украйна	САЩ
2010	39 мъже 24 жени	Ханти Мансийск	Украйна	Русия 1	Израел	Русия 1	Китай	Грузия
2012	40 мъже 25 жени	Истанбул	Армения ³	Русия	Украйна	Русия ³	Китай	Украйна
2014	41 мъже 26 жени	Тромсьо	Китай	Унгария ³	Индия	Русия	Китай ³	Украйна
2016	42 мъже 27 жени	Баку	САЩ ³	Украйна	Русия	Китай	Полша ³	Украйна
2018	43 мъже 28 жени	Батуми	Китай ³	САЩ ³	Русия	Китай ³	Украйна	Грузия
2022	44 мъже 29 жени	Ченай ²	³ Узбекистан	Армения	Индия	³ Украйна	Грузия	Индия
2024	45 мъже 30 жени	Будапеща
2026	46 мъже 31 жени	Ташкент

^[2]^[3]^[4]^[5]^[6]

¹ През 1976 г. голям брой държави от цял свят не участват в Олимпиадата в Хайфа в знак на бойкот поради военните действия на Израел срещу арабски страни. Повечето от тях си организират отделна „антиизраелска“ олимпиада в Либия. Съветският съюз и източноевропейските страни не участват и в двете олимпиади.

² Събитието през 2022 г. първоначално е планирано да се проведе в Минск, Беларус, но е пренасрочено за Москва, която първоначално е трябвало да бъде домакин на Олимпиадата през 2020 г., отменена поради пандемията от Ковид-19. Въпреки това, през февруари 2022 г., още в началото на военния конфликт между Русия и Украйна, ФИДЕ прави изявление, че турнирът няма да се проведе в Москва и ще бъде преместен в Ченай, Индия.

³ Отборът има равен брой точки със следващия и е класиран по допълнителни показатели.

Неофициални олимпиади[редактиране | редактиране на кода]

Париж, Франция 1924 г. – провежда се успоредно с летните олимпийски игри. Класиране:

1. Чехословакия. 2. Унгария. 3. Швейцария.

Будапеща, Унгария 1926 г. Класиране:

1. Унгария. 2. Кралство Югославия. 3. Румъния.

Мюнхен, Германия 1936 г. – т. нар. „Турнир на нациите“. Класиране:

1. Унгария. 2. Полша. 3. Германия.
:България взима участие в състезанието, като се класира на последното 21 място. В отбора са включени: Георги Гешев, Александър Цветков, Димитър Данчев, Александър Кипров, Найден Войнов, Юрий Тошев, Жак Франсез, Хайнрих Макс, Андрей Малчев и Фердинанд Хоринек.

Триполи, Либия 1976 г. Участват 34 страни от Африка, Азия, Латинска Америка и Европа (Италия, Португалия и Турция), които са бойкотирали олимпиадата в Израел. Класиране:

1. Салвадор. 2. Тунис. 3. Пакистан.

Виртуална, 2020 г. Провежда се кореспондентно заради пандемията от Ковид-19 със смесени отбори от мъже и жени. Класиране:

1-2. Русия и Индия. 3-4. Полша и САЩ.

Виртуална в Китай, 2021 г. Провежда се дистанционно заради пандемията от Ковид със смесени отбори от мъже и жени. Класиране:

1. Русия. 2. САЩ. 3-4. Китай и Индия.

Награда Гаприндашвили[редактиране | редактиране на кода]

Трофеят е кръстен на бившата световна шампионка за жени Нона Гаприндашвили (1961–1978) и е създаден от ФИДЕ през 1997 г. Наградата се присъжда на нацията, която има най-висок общ брой мач точки в открития и женския турнири на олимпиадата, взети заедно. Има характер на трофей за комплексен олимпийски шампион.

Година	Нация
1998	Русия
2000
2002
2004
2006	Китай
2008	Украйна
2010	Русия
2012	Русия
2014	Китай
2016	Украйна
2018	Китай
2022	Индия

Български шахматисти участвали на шахматни олимпиади[редактиране | редактиране на кода]

Мъже[редактиране | редактиране на кода]

Име	Победи	Ремита	Загуби	Точки	Години	Брой Олимпиади
Богомил Андонов	4	3	1	5½	1986	1
Киприан Бербатов	3	3	2	4½	2010	1
Радко Бобеков	5	1	5	5½	1954	1
Милко Бобоцов	42	65	17	74½	1954, 1958 – 1960, 1964 – 1972	8
Саркис Бохосян	0	0	0	0	1972	1
Петър Великов	10	20	4	20	1982 – 1986, 1990	4
Петър Генов	0	3	1	1½	2002	1
Кирил Георгиев	51	65	23	83½	1984 – 2000, 2004 – 2010	13
Крум Георгиев	18	23	10	29½	1980, 1986 – 1992, 2000	6
Владимир Георгиев	5	4	2	7	1996	1
Йордан Григоров	0	2	1	1	1984	1
Александър Делчев	36	34	12	55	1994, 2000 – 2012	8
Владимир Димитров	6	3	5	7½	1994 – 1996	2
Димитър Дончев	7	8	4	11	1982, 1988	2
Евгени Ерменков	16	30	11	31	1978 – 1980, 1984, 1990 – 1992	5
Венцислав Инкьов	19	21	14	29½	1978, 1982 – 1990	6
Валентин Йотов	8	5	2	8½	2006 – 2008	2
Михаил Кантарджиев	8	1	2	8½	1939	1
Емил Карастойчев	3	3	3	4½	1939	1
Александър Кипров	2	7	4	5½	1939	1
Нино Киров	7	8	2	11	1974, 1984	2
Атанас Коларов	22	27	10	35½	1956, 1960 – 1962, 1966 – 1970	6
Атанас Колев	8	15	8	15½	1992 – 1994, 1998 – 2000	4
Валентин Луков	3	2	2	4	1988	1
Здравко Милев	28	36	14	46	1954 – 1964	6
Николай Минев	21	45	18	43½	1954 – 1962, 1966	6
Олег Нейкирх	12	20	17	22	1939, 1954, 1958 – 1960	4
Никола Пъдевски	53	85	24	95½	1956 – 1974, 1978	11
Пейчо Пеев	8	6	3	11	1968, 1972	2
Владимир Петков	1	0	2	1	2006	1
Мариян Петров	3	3	4	4½	2002	1
Милко Попчев	6	7	1	9½	1992, 1998	2
Любен Попов	20	26	10	33	1962 – 1966, 1970, 1974, 1980 – 1982	7
Иван Радулов	45	51	15	70½	1968 – 1974, 1978 – 1982, 1986	8
Юлиян Радулски	7	7	2	10½	2002 – 2004	2
Семко Семков	4	1	4	4½	1988	1
Любен Спасов	9	11	4	14½	1974, 1978 – 1980	3
Васил Спасов	27	44	14	49	1990 – 1998, 2002 – 2006	8
Никола Спиридонов	4	3	2	5½	1964	1
Антоанета Стефанова	2	2	3	3	2000	1
Веселин Топалов	27	19	6	36½	1994 – 2000, 2008 – 2010	6
Георги Трингов	60	80	20	100	1956 – 1958, 1962 – 1974, 1978 – 1982	12
Александър Цветков	12	16	8	20	1939, 1954 – 1956	3
Борис Чаталбашев	7	7	4	10½	1996 – 1998, 2004	3
Иван Чепаринов	14	13	12	20½	2002 – 2010	5
Веселин Георгиев отбор на шахматисти с увреден слух	14	12	10	20	2002, 2006 – 2008	3

Забележка: През 1962 г. България като домакин участва с два отбора на олимпиадата в Златни пясъци. Във втория отбор (извън класирането) са включени Филип Филипов, Емил Карастойчев, Георги Даскалов, Валентин Богданов, Теодор Чипев и Максим Бурханларски.

Жени[редактиране | редактиране на кода]

Име	Победи	Ремита	Загуби	Точки	Години	Брой Олимпиади
Силвия Алексиева-Кола	24	20	12	34	1994 – 2002	5
Павлина Ангелова-Чилингирова	34	23	19	45,5	1980 – 1994	8
Венка Асенова	31	26	14	44	1957 – 1974, 1978	7
Румяна Бояджиева-Гочева	23	13	14	29,5	1980 – 1986, 1990	5
Мария Велчева	22	20	19	32	1996 – 2010	8
Ива Виденова	1	6	3	4	2010	1
Маргарита Войска	65	66	38	98	1980 – 2010	16
Антонина Георгиева-Драгашевич	15	15	7	22,5	1966 – 1974	4
Емилия Джингарова	13	14	10	20	2000, 2004 – 2008	4
Антония Иванова	11	11	4	16,5	1957, 1963	2
Мая Коен	6	3	3	7.5	1992	1
Величка Крумова	3	7	1	6,5	1978	1
Татяна Лемачко	26	12	11	32	1974, 1978 – 1982	4
Адриана Николова	2	6	1	5	2010	1
Вера Пейчева-Юргенс	4	3	4	5,5	1990	1
Евгения Пейчева-Хансен	4	3	3	5,5	1988	1
Елица Раева	3	1	3	3,5	2008	1
Стефка Савова	14	6	9	17	1984 – 1988	3
Антоанета Стефанова	33	38	13	52	1992 – 1998, 2002 – 2010	9
Паунка Тодорова	1	1	2	1,5	1963	1
Евелина Троянска	5	3	6	6,5	1966 – 1969	2
Весмина Шикова	6	4	4	8	1972, 1978	2
Гергана Пейчева	3	5	1	5,5	2022	1

Български шахматисти печелили индивидуални медали[редактиране | редактиране на кода]

Веселин Топалов – 1994 г. златен медал на 1-ва дъска, 1998 г. сребърен медал на 1-ва дъска, 2000 г. сребърен медал на 1-ва дъска, 2008 г. бронзов медал на 1-ва дъска, 2014 г. златен медал на 1-ва дъска
Георги Трингов – 1956 г. бронзов медал на 4-та дъска, 1958 г. сребърен медал на 5 дъска, 1968 г. златен медал на 2 дъска, 1978 г. златен медал на 3 дъска
Александър Делчев – 2008 г. сребърен медал на 4-та дъска
Евгени Ерменков – 1990 г. бронзов медал на 4-та дъска (състезава се за България), 2004 г. златен медал на 1-ва дъска (състезава се за Палестина), 2006 г. сребърен медал на 1-ва дъска (състезава се за Палестина)
Милко Бобоцов – 1964 г. бронзов медал на 3-та дъска
Здравко Милев – 1956 г. бронзов медал на 6-а дъска, 1964 г. сребърен медал на 5-а дъска
Иван Радулов – 1968 г. бронзов медал на 5-а дъска
Владимир Георгиев – 2004 г. сребърен медал на 3-та дъска (състезава се за Македония)
Венка Асенова – 1966 г. бронзов медал на 1-ва дъска
Татяна Лемачко – 1974 г. бронзов медал на 1-ва дъска
Антонина Георгиева – 1969 г. бронзов медал на 3-та дъска
Маргарита Войска-1984 г. бронзов медал на 1-ва дъска
Мария Велчева – 2004 г. сребърен медал на 4-та дъска

Шахматни олимпиади за хора с увреден слух[редактиране | редактиране на кода]

Международния комитет за тих шах (МКТШ) е организация провеждаща първенства по шахмат за хората с увреден слух. В летописа на шахматната история СГБ има трима шампиони в Олимпиадите на МКТШ – Емил Лулчев, Нешо Мустакерски и Веселин Георгиев.