Шиварово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шиварово
Общи данни
Население299 души[1] (15 март 2024 г.)
17,1 души/km²
Землище17,514 km²
Надм. височина234 m
Пощ. код8559
Тел. код05943
МПС кодА
ЕКАТТЕ83154
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Руен
Ахмед Мехмед
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Шиварово
Азис Муса
(ДПС)

Шива̀рово е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Шиварово се намира в югоизточна България, около 43 км северозападно от областния център Бургас,16 km север-северозападно от Айтос, около 27 km на североизток от Карнобат и около 10 km на запад-северозапад от общинския център Руен. Разположено е в Източна Стара планина, в северните склонове на Карнобатска планина, в долината на течащата източно покрай селото река Голяма река (Алма дере, известна на различните места по течението ѝ и като Боаздере, Шиваровска река, Коджадере), десен приток на река Луда Камчия – с меандри и ждрело[2], с множество воденици[3] по нея в миналото. На входа на селото е минералният извор „Миризливата чешма“. Източно покрай селото, отвъд реката минава третокласният републикански път III-208 (Айтос – ДългополПровадия). Надморската височина след моста при входа към селото е около 163 m, при джамията в центъра му нараства до около 200 m, а в най-севрозападната му част – до около 225 – 230 m.

Населението на село Шиварово[4] наброява максималните си 489 души към 1934 г. и след низходящи и възходящи миграционни промени на числеността, намалява до 250 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 270 лица, за 266 лица е посочена принадлежност към „турскаетническа група.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Боаз дере (погрешно – Богаз дере). Преименувано е на Устово през 1934 г. и на Шиварово през 1949 г.[6][7]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост
Общо 270
Българи 3
Турци 266
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Изповядваната в Шиварово религия е ислям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Шиварово към 2020 г. е център на кметство Шиварово.[9][10]

В село Шиварово към 2020 г. има постоянно действаща джамия.[11]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Жрело̀, ждрело̀ – Дълбока и тясна скалиста долина с отвесни склонове, широчината на която е почти еднаква с широчината на реката, протичаща по дъното ѝ (или през нея).
  3. Воденица – Мелница, чийто механизъм за смилане на зърнени храни се задвижва от силата на падаща вода.
  4. Справка за населението на с. Шиварово, общ. Руен, обл. Бургас
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Шиварово, община Руен
  6. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 294; министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.; указ 949, обнародван на 8 декември 1949 г.
  7. Справка за с. Шиварово, общ. Руен, обл. Бургас към 12.12.1949 г.; Събитие: промяна на наименование
  8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  9. Справка за събитията за кметство Шиварово, общ. Руен
  10. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Шиварово
  11. Национален регистър на храмовете в Република България, Шиварово, община Руен

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]