Шублер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Измерване с шублер с двоен нониус
Шублер

Шублерът (на немски: Schublehre, Schiebelehre или Schieblehre) е широко използван измервателен инструмент в машиностроенето. Служи за измерване на външни и вътрешни размери, дълбочини на отвори и дължини на детайли.

Точност: мери с точност стотна от милиметъра, отчита се десета от милиметъра.

Съществуват шублери с двоен нониус, отчитащи 0,5 порядъка от стандартния шублер (ползват се с малка популярност).

Нониусът е направен на принципа на успоредните прави.

Износването на инструмента се проверява, чрез поглед на просвет на челюстите и се внася съответната поправка.

Най-старата находка на шублер е открита в потънал през 6.в. пр.н.е. край остров Гиглио (Giglio – край Италианския бряг) гръцки кораб. Шублерът е направен от дърво и има формата на измервателна вилка, каквато се използва в горското стопанство. Подобни шублери са използвали по-късно и римляните.