Шурбанови
| Шурбанови | |
| Страна |  Османска империя България |
|---|---|
| Представители | Александър Шурбанов |
| Основател | Никола Шурбанов |
| Националност | българи |
Шурбанови са голям български род от град Охрид, Северна Македония.
Шурбанови са стара охридска фамилия, която в миналото се родеела с Капчеви.[1] Най-старият известен представител на рода е Никола Шурбанов, живял във втората половина на XVIII век.[2] Синът му Георги, роден в 1810 година, се занимавал с дребна търговия и имал трима сина - Никола, Климе и Спиро. Никола е със слабо образование, но предприемчив по дух търговец основава и на практика сам ръководи търговската къща „Братя Шурбанови“. Спиро починал млад, а Климе след фалита на фирмата в 1881 година, заминава за Румъния, където продължава да се занимава с търговия и печели голям капитал. Връща се в София, където умира в 1916 година.[3]
Съвременен представители на рода са видният български англицист Александър Шурбанов и Олга Шурбанова.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Никола Шурбанов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Шурбанов (1810 – ?) | Агния Шурбанова | Анастас Гаврилов (1797 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ефимия Капчева | Никола Шурбанов (1833 – 1915) | Климент Шурбанов (? – 1916) | Спиро Шурбанов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Шурбанов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Шурбанов | Владимир Шурбанов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Шурбанов (р. 1941) | Олга Шурбанова (р. 1945) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 – 1899), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 242.
- ↑ Гласник на Институтот за национална историја, Скопје, кн. 18, с. 203
- ↑ Гласник на Институтот за национална историја, Скопје, кн. 18, с. 204
