Ядвига Анжуйска
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Анжу.
| Ядвига Анжуйска Jadwiga Andegaweńska | |
| кралица на Полша | |
 Ядвига Анжуйска, худ. Ян Матейко | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Вавелска катедрала, Краков, Полша |
| Религия | Католическа църква |
| Управление | |
| Период | 1384 – 1399 |
| Коронация | 16 октомври 1384 г. |
| Предшественик | Лайош I Велики |
| Наследник | Владислав II |
| Герб | |
 | |
| Канонизация | |
| Празник | 17 юли |
| Семейство | |
| Род | Анжу-Сицилиански дом |
| Баща | Лайош I Велики |
| Майка | Елизабета Котроманич |
| Братя/сестри | Мария Унгарска |
| Съпруг | Владислав II (февруари 1386) |
| Деца | Елжбета-Бонифация Полска |
| Ядвига Анжуйска в Общомедия | |
Ядвига Анжуйска (Света Ядвига) (на полски: Jadwiga Andegaweńska; на унгарски: Hedvig lengyel királynő; на френски: Hedwige I-re de Pologne; на италиански: Edvige di Polonia) е кралица на Полша в периода 1384 – 1399 г. На 8 юни 1997 г. е канонизирана за светица от Католическата църква.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Ядвига Анжуйска е родена около 1373 г. в Буда като четвърта дъщеря на крал Лайош I Велики, правнук на полския крал Кажимеж III Велики, и кралица Елизабета Котроманич. Сестра е на Мария Унгарска.
Борба за престола[редактиране | редактиране на кода]
През 1382 г. умира Лайош I Велики. Елизабета Котроманич, кралица на Унгария и Полша, след смъртта му е регентка на малолетната си дъщеря Мария. Въпреки това, поляците не искат Мария като кралица, най-вече заради съпруга ѝ Сигизмунд, когото те считат за враг. Ето защо на 25 септември на конгреса на Полша, в Радомско, му поставят много тежки условия, наред с другите условия, че той трябва постоянно да живее в Полша.[1][2][3] На 6 декември новият конгрес на цяла Полша във Висла взема още по-строго решение да не допусне Сигизмунд да влезе в Краков. Предотвратявайки той да вземе властта, полските благородници избират за свой монарх Ядвига Анжуйска и по този начин напускат съюза с Унгария.[4][5][6] Съзрели възможност за независима монархия полски благородници успяват да уредят брака на Ядвига с литовския княз Владислав II и така образуват Първото полско-литовско обединено кралство.
Сигизмунд обаче пристига в Полша на 10 август 1383 г. начело на унгарска армия от 12 000 души, която има за цел да подкрепи Ядвига и Елизабета срещу Земовит IV-Мазовицки, мазовецки херцог от клон на династията Пясти, в кралските претенции. Армията се разполага на лагер в Стари Сонч, според хрониката на Янко от Чърнково, в голяма вреда на местното население. Накрая чрез Владислав, херцог на Куявско и Ополе, на 6 октомври е постигнато примирие до Великден следващата година. След като полското дворянство на събора в Радомско, на 2 март 1384 г., иска Ядвига да пристигне в Полша възможно най-скоро, то унгарската кралица-регент Елизабета се опитва да наложи Сигизмунд като владетел поне на северната територия. Полските магнати обаче отхвърлят решението, заплашвайки с война.
Кралица на Полша[редактиране | редактиране на кода]
Коронацията на Ядвига се извършва на 16 октомври 1384 г. в Краков. Съгласно с Кревската уния от 1385 г. между Полша и Литва тя сключва брак с литовския княз Ягело. Това поставя началото на бъдещата Полско-литовска държава.
Умира на 17 юли 1399 г. и е погребана във Вавелската катедрала.
Ядвига е известна със своята доброта, ученост и благочестие. Владее четири езика – полски, унгарски, френски и латински.[7] Тя помага на бедните и малко преди смъртта си продава всичките си бижута, за да преобрази и разшири университета в Краков; затова тя е погребана с обикновен дървен ковчег и дървена пръчка вместо скиптър и кълбо (те са открити в гробницата ѝ по време на ексхумация и сега са изложени до нея в катедралата във Вавел). В наши дни на стената на университета виси мемориална плоча.[8]
Името ѝ, още приживе, започва да се споменава сред хората с легенди: те казват например, че веднъж, когато тя се моли цяла нощ много пред дървено разпятие в катедралата във Вавел, Христос от това разпятие ѝ заговорва (това разпятие все още е изложено като реликва). Католическата църква обаче я обявява за блажена едва през 1986 г., а през 1997 г. папа Йоан Павел II я обявява за светица.[9]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ћоровић, Владимир. Историја Југославије.Београд (1933): Народно дело.
- ↑ Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.
- ↑ Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд.
- ↑ Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.
- ↑ Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.
- ↑ Ћоровић, Владимир. Историја Срба. Београд (1989).
- ↑ Тымовский М. История Польши. М., 2004
- ↑ Тымовский М. История Польши. М., 2004
- ↑ Венедиктов Алексей. Интервью / Королева Польши Ядвига: любовь и долг / Алексей Венедиктов. Эхо Москвы.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| Людвик Унгарски | → | кралица на Полша, от 1386 година съвместно с Владислав II (1384 – 1399) | → | Владислав II |
| |||||||||||||||||||||||||||||