Ялмар Рисер-Ларсен
| Ялмар Рисер-Ларсен Hjalmar Riiser-Larsen | |
| норвежки изследовател | |
 Ялмар Рисер-Ларсен през 1953 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Норвегия |
| Националност |  Норвегия |
| Научна дейност | |
| Област | авиация |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Ялмар Рисер-Ларсен в Общомедия | |
Ялмар Рисер-Ларсен (на норвежки: Hjalmar Riiser-Larsen) е норвежки офицер, полярен изследовател, пионер в авиацията.
Произход и младежки години (1890 – 1925)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 7 юни 1890 година в Кристияния (днес Осло), Норвегия. На 19-годишна възраст постъпва във военноморската академия в Берген, която завършва през 1915 с офицерско звание. В Първата световна война Рисер-Ларсен не участва, тъй като Норвегия по време на войната е неутрална страна. След войната е назначен за ръководител на предприятие за строителство на самолети за морската авиация. През 1921 полага успешни изпити за лицензиран пилот и преминава на работа във военното министерство, като едновременно извършва и търговски полети.
Полярни експедиции (1925 – 1931)[редактиране | редактиране на кода]
Полет с Роалд Амундсен (1925)[редактиране | редактиране на кода]
През 1925 Рисер-Ларсен участва като пилот в неуспешния полет на Роалд Амундсен към Северния полюс, когато достигат до , само на 136 мили от полюса.
Полет на „Норвегия“ (1926)[редактиране | редактиране на кода]
На следващата година, отново с Роалд Амундсен и ръководител на полета италианецът Умберто Нобиле, Рисер-Ларсен участва в полета на дирижабъла „Норвегия“, който успява да прелети от Шпицберген през Северния полюс до Аляска.
През 1928, когато Умберто Нобиле извършва нов полет до Северния полюс с дирижабъла „Италия“ и претърпява авария Рисер-Ларсен е един от първите, които се включват в спасителната операция.
Експедиция в Антарктика (1929 – 1931)[редактиране | редактиране на кода]
В периода 1929 – 1931 Рисер-Ларсен на кораба „Норвегия“ (285 т) ръководи норвежка антарктическа експедиция финансирана от норвежкия корабовладелец Ларс Кристенсен. На борда на кораба е натоварен малък хидроплан, с който ще се извършат облитания на по-големи територии.
Но остров Буве норвежците построяват два склада и ги снабдяват с храни и оборудване и оттам продължават на югоизток. В района на 65° ю.ш. и 50° и.д. корабът достига да непроходими ледове и преустановява движението си. Оттам на 28 декември 1929 с хидросамолета Рисер-Ларсен облита участък от крайбрежието на Земя Ендърби и открива залива Амундсен (), където на крайбрежието му издига норвежкото знаме. През януари и февруари 1930 открива Земя кралица Мод (28º – 38º и.д.), Бряг принцеса Марта (3º 30` и.д. – 20º з.д.), Бряг принц Олаф (40º – 48º и.д.), нос Норвегия () и на югозапад от него Тюленовия залив (), от където „Норвегия“ взема курс на север и заминава на зимуване в Южна Африка.
През следващия летен сезон (декември-март) на 1930 – 1931 извършва околосветско плаване от запад на изток в антарктическите ширини и на 16 – 21 февруари 1931 открива Бряг принцеса Ранхилда (20º – 33º 30` и.д.), п-ов Рисер-Ларсен (34º и.д.) и залива Лютцов-Холм (38º и.д.).
Общо за двата летни сезона Рисер-Ларсен открива над 2 хил. км от бреговата линия на Антарктида.
Следващи години (1932 – 1965)[редактиране | редактиране на кода]
През 1933 Рисер-Ларсен се уволнява от армията и постъпва на работа в гражданската авиокомпания „Det Norske Luftfartsselska“ (DNL) и скоро става директор на компанията. След окупацията на Норвегия от Фашистка Германия емигрира в Лондон, а оттам в САЩ, където координира военната и военноморската авиация и създава тренировъчен лагер за норвежки летци.
През 1944, след освобождението на Норвегия, на основата на съществуващите авиоподразделения се създават Кралските военновъздушни сили на Норвегия и техен командващ става Рисер-Ларсен, който междувременно се връща в армията вече като адмирал. През 1946 отново напуска армията и се връща в DNL. През този период започва формирането на нова авиокомпания „Scandinavian Airlines System“, която обединява трите национални авиопревозвача на скандинавските страни. В SAS той отговаря за междуконтиненталните полети и за главна негова заслуга се считат осъществяването на полетите до Северна Америка и Далечния изток през Северния полюс.
Умира на 3 юни 1965 година в Копенхаген, Дания, на 74-годишна възраст.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- връх Рисер Ларсен (, 876 м), в Антарктида, Земя Ендърби;
- море Рисер-Ларсен, в южната част на Индийския океан, край бреговете на Антарктида;
- полуостров Рисер-Ларсен (), в Антарктида, Земя кралица Мод;
- шелфов ледник Рисер-Ларсен (71° 45` – 76° 10` ю.ш., 11° 15` – 27° 15` з.д.), в Антарктида, Земя кралица Мод.
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- "The „Norvegia“ Antarctic Expedition of 1929 – 1930", The Geogr. Review, 1930.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 396.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86, Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986, стр. 14 – 15.
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 105.
- Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963, стр. 147 – 148.
- Героичен период: Експедиции. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014, с. 53 – 55. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hjalmar Riiser-Larsen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
