Ярловци
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ярловци.
| Ярловци | |
 Язовира до село Ярловци, гледан от „Голача“ на село Цегриловци | |
  Ярловци  Ярловци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 55 души[1] (15 март 2024 г.) 5,34 души/km² |
| Землище | 10,359 km² |
| Надм. височина | 763 m |
| Пощ. код | 2481 |
| Тел. код | 07734 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 87566 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
| Ярловци в Общомедия | |
Ярловци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Ярловци е разположено в планински район, само на 1 километър от река Ерма, заобиколено от иглолистна гора, предлагайки спокойствието и прохладата на планината.
История[редактиране | редактиране на кода]
В стари документи селото е отбелязвано като: Ярлофджа, Ярловци в 1453 г., Ярлофча в 1576 г., 1624 г.[2][3][4]; Ярловче в 1576 г.[5]; Ярловци в 1878 г.[6]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Религията е източноправославна. Храмът на селото е „Св. великомъченик Димитър Солунски“, построен през 1835 г.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В селото има стара римска баня (изграден басейн във форма на яйце, облицовано с плочки). Намира се в подножието на местността Земън.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Стоилков (р. 1881), български офицер, полковник
- Димитър Стратиев (1918 – 1945), български гвардейски конен офицер
- Митко Григоров (1920 – 1987), политик от БКП, министър
- Денчо Знеполски (1920 – 1989), български партизанин, генерал
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.480
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.445
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.175
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
| ||||||||