Ястие
Ястие в гастрономията е специфична храна, „отделен артикул или разнообразие от храни“,[1] готова за ядене или сервиране.
Ястието може да се сервира върху сервизи и прибори за хранене или да се консумира от ръка.
Рецепти[редактиране | редактиране на кода]
Инструкциите за приготвяне на ястие се наричат рецепти.
Някои ястия, например хот дог със сос от кетчуп, рядко имат свои собствени рецепти, отпечатани в готварските книги, тъй като са направени чрез просто комбиниране на две готови за ядене храни.
Именуване[редактиране | редактиране на кода]
Много ястия имат конкретни имена (напр. мусака), докато други имат описателни имена (напр. „печен ребра“). Мнозина са кръстени за конкретни места, понякога поради специфична асоциация с това място (напр. „бостънски печен боб“), а друг път не определят назованата дестинация (напр. „флорентински яйца на очи“ „poached eggs Florentine ends up“, което по същина означава „със спанак“).[2] Някои са назовани на конкретни личности, вероятно за да ги почетат, включително сиренето Брилат-Саварин, наречено за френския гурме от 18 век и известния политически деятел Жан Антхелме Брилат-Саварин,[3] или може би защото ястието първо е приготвено за тях – като Шаляпин пържола, направена по поръчка на руския оперен певец Феодор Шаляпин през 1934 г. в Япония,[4][5] или може би са я нарекли за себе си, защото са измислили ястието, или може би защото ястието е измислено в кухнята им. Поради многото истории, които са разказани за имената на различни ястия, често е трудно да се разбере откъде точно идват имената.
В България[редактиране | редактиране на кода]
В традиционните български разбирания, под ястие се разбира „обедно ястие“ от две основни блюда – първото е някаква течна храна „супа“, „чорба“ или „бульон“, които се сервират преди второто, което се приема за „основно блюдо“ или „основно ястие“.
Сочива[редактиране | редактиране на кода]
В старата българска литература супите, чорбите и тараторът се наричат с общо име „сочива“. Сочивото може да бъде освен супа, чорба, но и друг вид ястие, съдържащо повече течност (сок).
В новобългарския език със сочива наричат всички течни ястия, или основно ястие, в което е използвана течна заливка (сос). В това число се включват и всички ястия от вида на яхниите, които се приготвят с варене.
Постни и месни ястия[редактиране | редактиране на кода]
Всички безместни ястия са се наричали освен с думата „постни“ и с израза „леки“ храни. А всички месни се наричали „тежки“. Изключения правят само блюдата с риба и пилешко месо, които също са приемат за „леки“ храни.
Предястие и десерт[редактиране | редактиране на кода]
Предястието и десертът се смятат като допълнения към основното ястие и могат да не присъстват. Във вечерно хранене обикновено се изключва супата и десерта, но почти винаги и традиционно присъства предястието, под форма на салата или традиционна разядка (лютеница, микс от сирена, туршия и т.н), които могат да се консумират и с алкохолна напитка (ракия, водка и др.).
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Гулаш – унгарско ястие -
Супа Kulajda – чешко ястие -
Китайско ястие с пържен ориз -
Обяд от Южна Индия, сервиран на бананов лист
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Oxford English Dictionary
- ↑ 'Oeufs pochés Florentine'/Poached eggs with cheese sauce and spinach, p.138 in Practical Cookery, by Victor Ceserani and Ronald Kinton, 10th ed. Hodder Education, 2004.
- ↑ Froc, Jean. Les Traditions fromagères en France. Versailles, Quae, 2006. ISBN 2759200175. с. 82 – 83.
- ↑ 帝国ホテル生まれのシャリアピンステーキ // the Imperial Hotel. Посетен на 2016-11-01.
- ↑ 帝国ホテル伝統のシャリアピン・ステーキ // U.S. Meat Export Federation. Архивиран от оригинала на 2016-11-15. Посетен на 2016-11-01.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dish (food) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||||||||