Деймос (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за спътника. За бог Деймос вижте Деймос (митология).


Деймос
спътник на Марс
Откриване A
Открит отАсаф Хал
Дата12 август 1877 г.
Орбитални параметри C
Ексцентрицитет (e)0,00033
Перихелий (q)23455,5 km
Афелий (Q)23470,9 km
Орбитален период (P)1.263 дни
(30,312 часа)
Инклинация (i)0,93°
(към екватора на Марс)
1,791° (към Лапласката плоскост)
27,58° (към еклиптиката)
Физически характеристики
Размери15 × 12,2 × 11 km
Маса1,4762 × 1015 kg
Плътност1,471±0.166 g/cm3
Повърхностна гравитация0,003 m/s2
(360 µg)
Втора космическа скорост20 km/h
(5,556 m/s)
Период на въртенесинхронен
Албедо0,068 ± 0,007
Средна повърхностна температура≈ 233 K
Деймос в Общомедия

Деймос (от старогръцки: Δείμος – „ужас“) е по-малкият и по-отдалечен от двата спътника на Марс. Деймос има радиус от 6,2 km и обикаля Марс за 30,3 часа.[1] Носи името на бога на ужаса Деймос – син на бога на войната Арес от древногръцката митология.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Деймос е открит от американския астроном Асаф Хал на 12 август 1877 г..[2][3][4][5] Хал открил и другия спътник Фобос по същото време.

Имената на спътниците са предложени от Хенри Мейдън (1838 – 1901) – директор на науките в Етонския колеж. Той ги взима от Илиада, песен XV, където Арес призовава Ужас (Деймос) и Страх (Фобос).[6]

Орбитални характеристики[редактиране | редактиране на кода]

За Деймос се смята, че е астероид, отклонил се под въздействието на Юпитер към вътрешната част на Слънчевата система и заловен от гравитационното поле на Марс. Формата на Деймос е неправилна – размерите му са приблизително 15×12×10 km. Спътникът е съставен от лед и скала, богата на въглерод, т.е. по състав той е подобен на астероидите от тип C. На повърхността му има кратери, но като цяло повърхността му е загладена поради наличието на реголит, частично запълващ кратерите.

Гледан от Деймос, Марс има около 30 пъти по-голям видим диаметър в сравнение с диаметъра на Луната при пълнолуние и е около 400 пъти по-ярък, като заема 1/11 от небосвода.

Пасаж на Деймос гледан от повърхността на Марс, заснет от марсохода Opportunity

Гледан от Марс, Деймос има ъглов диаметър 2,5' и прилича на бързодвижеща се звезда.[7] Най-голямата му яркост е сравнима с яркостта на Венера, наблюдавана от Земята (под ъгъл 1'); в първа четвърт и в последна четвърт спътникът изглежда ярък, колкото Вега.

За разлика от Фобос, Деймос се намира на надстационарна орбита, затова изгрява от изток и залязва на запад. Поради това, че орбиталният период на Деймос (30,5 часа) е сравнително близък до периода на околоосното въртене на Марс (24,5 часа), между две последователни изгрявания и залязвания на спътника изминават средно 2,7 дни (гледано от екватора). Поради сравнително ниската орбита на Деймос той не може да бъде наблюдаван на ширини, по-големи от 82,7°.

Геоложки особености на Деймос[редактиране | редактиране на кода]

Само на две геоложки образувания на Деймос са дадени имена. кратерите Суифт и Волтер са наречени на двамата писатели, които са предполагали съществуването на марсиански спътници още преди да бъдат открити.[8]

Кратер Наречен на Координати Диаметър (м)
Суифт Джонатан Суифт 12° с. ш. 358° з. д. / 12.5° с. ш. 358.2° з. д. 1000
Волтер Франсоа-Мари Аруе (Волтер) 22° с. ш. 3° з. д. / 22° с. ш. 3.5° з. д. 1900

Исторически източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. HORIZONS Web-Interface. NASA.
  2. Hall, A.; Observations of the Satellites of Mars, Astronomische Nachrichten, Vol. 91, No. 2161 (October 17, 1877, signed September 21, 1877) pp. 11/12 – 13/14
  3. Morley, T. A.; A Catalogue of Ground-Based Astrometric Observations of the Martian Satellites, 1877 – 1982, Astronomy and Astrophysics Supplement Series (ISSN 0365 – 0138), Vol. 77, No. 2 (February 1989), pp. 209 – 226 (Table II, p. 220: first observation of Deimos on 1877-08-12.32526)
  4. Notes: The Satellites of Mars, The Observatory, Vol. 1, No. 6 (20 септември, 1877), pp. 181 – 185
  5. The Discovery of the Satellites of Mars, Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, Vol. 38, No. 4, (8 февруари, 1878), pp. 205 – 209
  6. Hall, A.; Names of the Satellites of Mars, Astronomische Nachrichten, Vol. 92, No. 2187 (14 март, 1878, signed February 7, 1878), p. 47/48
  7. Richardson, R. S., If You Were on Mars, Astronomical Society of the Pacific Leaflets, Vol. 4, Leaflet No. 178 (December 1943), pp. 214 – 221
  8. Gazetteer of Planetary Nomenclature, USGS Astrogeology Research Program

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]