Кремиковски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кремиковски манастир
„Свети Георги“
Дворът на манастира с двете църкви
Дворът на манастира с двете църкви
Карта
Местоположение в Кремиковци
Вид на храмаправославен манастир
Страна България
Населено мястоКремиковци
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияСофийска
Архиерейско наместничествоСофийско
ИзгражданеXIV век
Статутдействащ, паметник на културата
Кремиковски манастир
„Свети Георги“ в Общомедия

Кремиковският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български православен манастир над София, част от Софийската епархия на Българската православна църква.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на южните склонове на Стара планина, на 4 km северно от квартал Кремиковци в София, в местността Градището, където личат останките от крепост.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

 Основни статии: Свети Георги (Кремиковски манастир) и Покров Богородичен (Кремиковски манастир)

Вероятно манастирът е построен по време на Второто българско царство, може би при управлението на цар Иван Александър, но е разрушен по време на османското завоевание. В 1493 година софийският първенец войводата Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира.[1] През 1503 година покривът на преддверието на манастира е разрушен от земетресение.[2] От ктиторски надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 година. По вид и архитектура тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида.

Стенописите в стария католикон „Свети Георги“ се отличават с монументалност и въздейственост. Разлики в стила и похватите показват, че стенописите в преддверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време.

Сред стенописите в преддверието от 1493 година се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги Победоносец.[1] Тези стенописи са дело на ателие, принадлежащо на Костурската художествена школа, изписало също и църквата „Света Богородица Кубелидики“ в Костур.[3]

Северната, южната и западната стена на притвора са изографисани през XVII век. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат и Теодор Тирон, както и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги.

Манастирът е бил просветен и духовен център, като един от запазените там ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на Калевит. Запазен е триптих с поменик от XVI век, както и дървен иконостас от XVII - XVIII век.

В 1876 година манастирът спасява и крие Ботевия четник Димитър Стефанов-Казака.

По време на съветската окупация старата църква е ползвана за конюшня на Съветската армия.

През петдесетте години на XX век в помещенията на манастира са настанени военни, които остават там в продължение на осемнадесет години. Нанесени са сериозни щети на уникалните стенописи на средновековната църква „Свети Георги“[4].

В продължение на 30 години стенописите в старата църква на Кремиковския манастир са обект на реставрация от специалисти на Националния институт за паметници на културата. Ремонтирана и оздравена е и самата сграда.

Иконостасът на новата църква „Покров Богородичен“, построена в 1906 година при игумения Аглаида (1844, Пехчево, Македония -1915, Кремиковци)[5], е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[6]

През 2010 година е осветен параклис в чест на Свети Антоний от Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит. Свети Антоний е избран за покровител на параклиса, поради неговата роля като основоположник на православното монашество[7].

От началото на 2020 година в манастира започва изпълнението на мащабен проект за изграждане на няколко обекта, включително ново северно крило и музей[8]. Проектът е на стойност 10 милиона лева и е финансиран със средства от фондовете на Европейския съюз. Предвиждат се различни дейности[9], сред които консервация и реставрация на стенописите на средновековна църква „Свети Георги”; изграждане на Северно манастирско крило, в което ще бъдат обособени интерактивни музей и информационен център, посветени на Софийската Света гора; изграждане на магерница, параклис и камбанария към новото Северно крило; изграждане на манастирски работилници. Проектът трябва да завърши през лятото на 2024 година.

Манастирско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

През 30-те години на XX век манастирът притежава огромно стопанство - над 60 работници се грижат за 700 крави, 1500 овце и 700 пчелни кошера. Половината земя на днешния комбинат „Кремиковци“ е собственост на манастира[10].

Днес стопанството на манастира е частично възстановено. Оглеждат се овце, кози, крави, пчели, както и се събират билки от съседните поляни[11]. Манастирът произвежда биопродукти, които са ръчно направени в манастира. От 2018 година манастирът продава своята продукция освен на място в обителта и през собствен онлайн магазин[12].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец“ // Софийска Света митрополия, 27 февруари 2015 г. Архивиран от оригинала на 2021-10-16.
  2. ↑ Авдев, Стоян. Разрушителните исторически земетресения в София. София, Бесике, 2007. ISBN 978-954-916-354-4. с. 9 – 10.
  3. ↑ Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Богородица Кубелидики“ (стенописи от 1495/1496) // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.
  4. ↑ Алексиев, Петър. КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР „СВЕТИ ГЕОРГИ“ // Блог. 2011-07-18. Посетен на 2024-01-02.
  5. ↑ Църковен вестник, бр. 3 от 17 януари 1915 г., с. 31.
  6. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
  7. ↑ Нов параклис в Кремиковския манастир // Сайт на БПЦ-БП. 2010-01-17. Посетен на 2024-01-02.
  8. ↑ ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И НАБЛЮДЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС В БЪЛГАРИЯ 2020. Проект „КРЕМИКОВСКИЯ МАНАСТИР – ДУХОВНИЯТ ЦЕНТЪР НА СОФИЙСКАТА СВЕТА ГОРА” // Проекти по програма "Региони в растеж". Посетен на 2024-01-02.
  9. ↑ Официален сайт на проекта „Кремиковският манастир – духовният център на Софийската Света гора”. Проект „Кремиковският манастир – духовният център на Софийската Света гора” // Посетен на 2024-01-02.
  10. ↑ Кремиковският манастир – домът на чистата храна край София // Агро Зона. 2021-08-08. Посетен на 2024-01-02.
  11. ↑ Бразди. Възродено и възраждащо се стопанство в Кремиковския манастир // Българска национална телевизия. 2018-01-20. Посетен на 2024-01-02.
  12. ↑ Кремиковски манастир. Онлайн магазин биопродукти на Кремиковския манастир // Посетен на 2024-01-02.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „България“         Портал „България“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кремиковски_манастир&oldid=12092087“.