Паисиево
| Паисиево | |
 село Паисиево през зимата | |
  Паисиево  Паисиево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 916 души[1] (15 март 2024 г.) 52,2 души/km² |
| Землище | 17,545 km² |
| Надм. височина | 235 m |
| Пощ. код | 7681 |
| Тел. код | 08647 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 55186 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община – кмет | Дулово Невхис Мустафа (ДПС; 2023) |
| Кметство – кмет | Гюрджан Рахми (ДПС) |
| Паисиево в Общомедия | |
Паисиево е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Паисиево се намира на 64,3 км от град Силистра, на 23,3 км от град Дулово, на 19,9 км от град Главиница и на 15,1 км от град Исперих.
Селото се намира на 384 км от столицата София и на 160 км от град Букурещ.
Селото се намира на територията на историко-географските области Южна Добруджа и Лудогорието.
Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток. През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Почвите са плодородни – черноземи. Отглежда се главно пшеница, царевица и слънчоглед.
Населението на село Паисиево е около 900 души, общата площ е 17 545 km², надморската височина варира от 215 до 235 м.
През селото преминава главният път Главиница-Дулово.
История[редактиране | редактиране на кода]
През Османския период, след Освобождението и през периода на румънско господство над Добруджа селото се нарича Доджалар (Докчелар). От 1913 до 1940 година селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. По силата на Крайовската спогодба село Доджалар е върнато на България през 1940 г.
Турско основно училище „Назъм Хикмет“ работи в селото с ученици от 1930 до 1960 г. Народно основно училище „Христо Ботев“ в обособеното Суванлък ени махле (Малко Паисиево) действа от 1940 до 1969 г. Народно читалище „Христо Ботев“ е създадено в селото през 1941 г. Със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. Доджалар се преименува на Паисиево.
След 1944 г. Паисиево е общинско управление и седалище на Селски общински народен съвет (СОНС) със съставни села Боил, Вълкан, Долец,Зарица, Звенимир, Зебил, Листец, Орешене и Таркан. ТКЗС „9-ти септември“ – с. Паисиево е учредено през 1950 г., а ОТКЗС „9-ти септември“ работи в селото от 1958 до 1974 г. Местната потребителна кооперация „Напредък“ развива дейност от 1948 до 1977 г.
С указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. се заличава село Малко Паисиево, като то се присъединява като квартал на село Паисиево. През 1956 г. от СОНС-Паисиево се отделя село Звенимир, а от 1967 г. – селата Зарица и Таркан. Местното туристическо дружество „Н. Й. Вапцаров“ в Паисиево провежда дейност в периода 1960 – 1973 г.
От 1979 г. Паисиево е кметство към Селищна система Окорш, а от 1987 г. – към Община Дулово.[2]
Религии и етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Паисиево е съставено предимно от етнически турци, изповядващи религията ислям.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Стоянов (историк) – преподавател, работил в селото през 1971 – 1974 г.
- Хюсеин Хамди – историк, кмет на община Главиница, роден в селото.
- Несрин Йозьорен – молекулярен биолог, професор в Босфорския университет, Истанбул, родена в селото.[3]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Силистра (1944 – 2016), редакционна колегия, ДА – Архиви, София 2018
- ↑ История от Босфора: от Възродителния процес до върховете на съвременната медицина // nova.bg. 9 май 2021. Посетен на 2 октомври 2022.
| ||||||||||