Трепетлика

	Трепетлика
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Малпигиецветни (Malpighiales)
семейство:	Върбови (Salicaceae)
род:	Топола (Populus)
вид:	Трепетлика (P. tremula)
	Научно наименование
	Populus tremula Linnaeus, 1753
	Разпространение
	Трепетлика в Общомедия
	[ редактиране ]

Трепетликата, наричана още осика (Populus tremula), вид е дърво от род Топола.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Дървото достига височина до 40 m.^[2] Кората му дълго време запазва зелено-кафявия цвят на младите клонки. Цветните пъпки са по-едри и топчести, а вегетативните са продълговато яйцевидни и лепкави. Листата са до 12 cm, с овална форма и дълги странично сплеснати дръжки. Цветовете са еднополови двудомни, събрани в овласени реси. Семената са дребни, жълто-зелени и овласени. Трепетликата се среща по гори и горски поляни до около 2000 m надморска височина (в България до 1700 m).^[3]^[4]

Трепетликата изисква достатъчно вода и светлина, наличието на които ѝ позволяват бурно да колонизира открити пространства след пожар или сеч.^[4] Бързият растеж продължава до 20 години, след което се забавя. Видът може да живее до 200 години.^[2]

Дървото е много издръжливо и устойчиво на дълги и студени зими. Горчивият му вкус го прави непривлекателен за елените.^[5]

Вкаменелости на трепетлика, датиращи от ранен плиоцен, са открити в района на Къзълджахамам в Турция.^[6]

Видът е разпространен в Европа и Азия – от Исландия на запад до Камчатка на изток.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Дървесината на трепетликата е мека и се използва в хартиено-целулозната промишленост, за изработване на дребни предмети, като например кибритени клечки.^[4] Видът има голямо екологично значение, тъй като представлява дом на много насекоми и гъби, както и няколко вида бозайници и птици.^[2]

Лечебни свойства[редактиране | редактиране на кода]

В кората на дървото се съдържа салицин – гликозид, който се разпада до салицилова киселина (аспирин) в организма. Това му придава болкоуспокояващо, противовъзпалително, диуретично, отхрачващо, антипиретично и стимулиращо въздействие. От трепетлика могат да се приготвят запарки, отвари и мехлеми.^[3]