Асен Златаров
Асен Златаров | |
български биохимик и общественик | |
Асен Златаров, снимка от личен архив. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден |
4 февруари 1885 г.
|
---|---|
Починал | 22 декември 1936 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Женевски университет[1] |
Научна дейност | |
Област | Биохимия |
Работил в | Софийски университет[1] |
Асен Златаров в Общомедия |
Професор Асен Христов Златаров е български учен и общественик, основоположник на биохимията и броматологията в България. Изявява се и като белетрист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Хасково на 4 (16) февруари 1885 г. в семейството на Теофана и Христо Златарови. Кръстен е Иван-Асен, но по-късно той предпочита да остави само Асен като лично име. Неговият баща е бил учител в първото светско училище, основано през 1851 г. в хасковското село Стамболово (Елилер).[2] и кмет на Хасково. Той отваря и първата аптека в Хасково. По-късно търгува със сукно в Италия, където изучава и право. След Руско-турската война 1877-78 г. Христо Златаров става околийски началник, а после народен представител на Източна Румелия. След Съединението председателства Хасковския окръжен съд, а по-късно става адвокат на свободна практика. Избиран е няколко пъти за народен представител.[3]
Средното си образование Асен Златаров започва в гимназия в Пловдив, а завършва в реална гимназия в София през 1903 г. Следва химия в Женевския университет (1904-07). През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. За кратко е учител по химия в мъжката гимназия в Пловдив (1908). Специализира в Мюнхен (1909 – 1910) химия на храненето и съдебна химия. Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“.
По време на следването си в Женева Асен Златаров се запознава с Евдокия Атанасова – Дуня, дъщеря на подполковника от запаса Никола Д. Атанасов, родом от Болград, Бесарабия, участник в Руско-турската война 1877-78 г. Двамата сключват брак през 1910 г. Имат двама сина – Асен (р. 1914 г.) и Светозар (р. 1926).[4]
От 1910 г. започва да преподава като асистент по органична химия в Софийския университет, където през 1924 г. става извънреден, а от 1935 г. и редовен професор. По време на войните за национално обединение (1912–1913) участва като доброволец – инспектор по хигиена и хранене, а през Първата световна война помага в няколко военни болници, преди да бъде назначен във военновременния Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост.
Автор е на литературни статии, стихове, лирична проза и един роман. В периода (1925 – 1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи на литературната периодика през 30-те години. От февруари 1920 г. е член на Съюза на българските писатели. Подписва се с псевдонимите Ася, както го наричат приятелите му, Аноним и Аура. Активен участник е в Българския народен морски сговор.[5]
Проф. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка Екатерина Каравелова, писателя Антон Страшимиров, проф. Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.[6]
Макар и да не е пряко свързан с Комунистическата партия, през 1936 година Асен Златаров посещава Съветския съюз, след което издава пропагандната книга „В страната на Съветите“, в която възхвалява колективизацията.[7]
Умира на 22 декември 1936 г. във Виена след неуспешна операция от рак на стомаха.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- „Според настроението“ Волни стихове (1905)
- „Очерки по философия на биологията“ (1911)
- „Фалшификация и развала на съестните и питейни продукти и тяхното откриване“ (1911)
- „Те трябва да победят“ (1915)
- „Цветя за него“ Поема в лирична проза, с псевдоним Аура (1918)
- „Песен за нея“, Поема, с псевдоним Аура (1919)
- „Основи на науката за храненето“ (1921)
- „Соята - японският боб“ (1921)
- „Световните тайни и делото на Айнщайн“ (1923)
- Начала на органичната химия (1923)
- Ръководство за практически занятия по химия (1924, 1927)
- „Слънцето и животът“ (1924)
- „Из тайните на морето“ (1925)
- „Трагедията на П. К. Яворов“ Спомени и бележки“ (1925)
- „Из науката и живота“ (1926)
- „В града на любовта“. Роман, с псевдоним Аура (1927)
- „Хормони и витамини“ (1928)
- Учебник по органична химия (1928)
- „Химическата война и гибелта на човечеството“ (1929)
- „Социализмът и проблемата на изкуството“, лекция, държана на Работническия образователен курс (1929)
- „Гибелни блаженства“, Раят и пъкълът не евфористичните отрови – В: Поредица „Натурфилософско четиво“ № 46 (1929)
- „Що е живот и защо е смъртта?“ – В: Поредица „Натурфилософско четиво“ № 52 (1930)
- Начала на неорганичната химия. Част 1: Неметали (1930)
- „Общественик и гражданин - Реч по случай юбилея на Антон Страшимиров“ (1931)
- „Идеали на младото поколение“ (1932)
- „Космическите лъчи и животът“ (1932)
- „Проблемата за щастието“. Изкуството да се живее – В: Поредица „Натурфилософско четиво“ № 54 (1932)
- „В Испания“ (1934)
- „В страната на Съветите“ (1936)
- „П. К. Яворов. Жребий на слава и страдание“ (1936)
- „Диктатура или демокрация“ (1936)
- „Заветът на Асен Златаров“ Писма, речи, статии, интервюта“ (1937)
- „Натурфилософско четиво“ Избрани съчинения (1938)
- „В служба на културата“ (1938)
- „Два свята“ Политико-обществени изказвания. 1915 – 1936 (1946)
- „Асен Златаров. Сборник“ (1956)
- „Асен Златаров. Литературно-обществени статии“ (1959)
- „Избрани произведения в 3 тома“. Том 1 Литература, изкуство и култура; Том 2 В страната на Съветите. Обществени въпроси; Том 3 Знание и живот. Белетристика, дневник, писма.(1966)
- „Избрани произведения“ (1975)
- „Избрани научни и научно-популярни трудове“ (1985)
Хронология[редактиране | редактиране на кода]
- 1885 – На 16 февруари в град Хасково в семейството на Теофани и Христо Златарови се ражда второ дете – Иван-Асен.
- 1903 – Семейството се премества в София, където Асен завършва реална гимназия. Същата година се записва студент по химия в Софийския университет.
- 1904 – Заминава за Женева, където продължава да следва химия.
- 1908 – В Гренобъл – Франция защитава докторската си теза и получава титлата „Доктор по физика и химия“. През май същата година се завръща в България и от септември е учител по химия.
- 1909 – Заминава за Германия и специализира химия на хранителните продукти и съдебна химия при проф. Т. Паул в Мюнхен.
- 1910 – Завръща се в България и постъпва като асистент по органична химия в катедрата при Физико-математическия факултет на Софийския университет.
- 1912 – 1915 – Участва в Балканската и Междусъюзническата войни като санитарен доброволец. Мобилизиран е в Първата световна война.
- 1920 – Избран е за частен доцент по физиологична химия към медицинския факултет в София и за частен доцент по биохимия към ФМФ.
- 1924 – Назначен е за извънреден професор при катедрата по органична химия.
- 1928 – Избран е за председател на Съюза на българските химици.
- 1934 – Взема участие в 11-ия Международен конгрес по химия в Мадрид – Испания.
- 1935 – Заминава с група студенти в Белград – Сърбия, където изнася беседи. Избран е за редовен професор и титуляр на катедрата по органична химия в Софийския университет.
- 1936 – На 22 декември в една виенска болница след две последователни операции престава да тупти сърцето на Асен Златаров.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Групова снимка с бойни другари, 1913
-
Портретна снимка
-
Златаров позира на парижки скулптор, юни 1926
-
Барелеф на Асен Златаров в Хасково
-
Паметник на Асен Златаров до гимназията в Ботевград, носеща неговото име
-
Паметна плоча на Златаров в София на фасадата на дома, където живее от 1911 до 1936 г.
-
Домът на Златаров в София на адрес ул. „Асен Златаров“ № 3
-
Семейният гроб на Асен Златаров в Софийските централни гробища
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б haskovo-online.com
- ↑ История на СОУ „Св. Климент Охридски“, село Стамболово Архив на оригинала от 2019-01-20 в Wayback Machine., Последен достъп: 22 април 2019
- ↑ [https://literaturensviat.com/?p=101885 Кристиан Ковачев – Приказка за Асен Златаров
- ↑ [1] Регионална библиотека „Христо Смирненски“ Хасково // Асен Златаров (16.04.1885 – 22.12.1936)
- ↑ Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 128.
- ↑ Дренкова, Фани. Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии. София, издателство – Наука и изкуство, 1984. с. 517.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 48.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Асен Златаров в Речник на българската литература след Освобождението
- Информация за Асен Златаров от haskovo-online
- Информация за Асен Златаров, Ботевград и Природоматематическата гимназия носеща неговото име
- Наукометричен анализ на публикуваното научно творчество на Проф. д-р Асен Златаров, Маруся Петкова, отвес.орг
- Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- БНТ представя: „Имах още какво да кажа“ - филм за проф. Асен Златаров