Роки Балбоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Роки Балбоа
Rocky Balboa
РежисьориСилвестър Сталоун
ПродуцентиЧарлс Уинклър
Били Чартоф
Дейвид Уинклър
Кевин Кинг
Ъруин Уинклър
Робърт Чартоф
СценаристиСилвестър Сталоун
Базиран напо героите на:
Силвестър Сталоун
В ролитеСилвестър Сталоун
Бърт Йънг
Антонио Трейвър
МузикаБил Конти
ОператорКларк Матис
МонтажШон Албъртсън
СценографияФранко-Жакомо Карбоун
КостюмиГретхен Пач
Филмово студиоМетро-Голдуин-Майер
Кълъмбия Пикчърс
Революшън Студиос
Чартоф/Уинклър Продъкшънс[1]
РазпространителЕм Джи Ем Диструбюшън Ко./Сони Пикчърс Релийзинг (Съединените щати)[1][2]
Туентиът Сенчъри Фокс (в световен мащаб)[3]
Жанрекшън
драма
спортен
Премиера20 декември 2006 г.
(Съединените щати)
Времетраене102 минути
Страна САЩ
Езиканглийски
Бюджет24 млн. щ.д.
Приходи156,2 млн. щ.д.[4]
Хронология
Роки V“ (1990)
Крийд: Сърце на шампион“ (2015)
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Роки Балбоа“ (на английски: Rocky Balboa) е американска спортна драма от 2006 г., написана и режисирана от Силвестър Сталоун, който също изпълнява главната роля. Той е продължение на „Роки V“ (1990) и е шестият филм от поредицата „Роки“.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Роки Балбоа, сега на 60 години, се е оттеглил от бокса и живее спокоен живот като вдовец, след като е загубил жена си Адриана Пенино от рак преди четири години. Сега той управлява малък, но успешен италиански ресторант, кръстен на нея, където гощава посетителите с истории от миналото си. Той също така се бори с лични демони, включващи скръбта му от смъртта на Адриана и разяждащата му връзка със сина му Робърт, сега умерено успешен млад корпоративен счетоводител. Поли, най-добрият приятел и зет на Роки, продължава да го подкрепя винаги, когато може, но е обзет от вина за миналото си лошо отношение към покойната му сестра и обвинява Роки, че живее в миналото.

Късно една вечер Роки среща жена на име Мари, която някога е била неприятно младо момиче, което Роки е придружил до вкъщи преди 30 години. Сега Мари е самотен родител на син тийнейджър на име Стивънсън с прякор "Стъпките", роден извън брака. Връзката на Роки с Мари бързо процъфтява през следващите седмици и той се среща и се свързва със Стъпки, осигурявайки му така необходимия буфер за терзанията му.

Междувременно в професионалния бокс Мейсън "Линията" Диксън царува като непобеден, но непопулярен световен шампион в тежка категория, често осмиван, че никога не се е бил с истински съперник. Това води до напрежение сред обществеността и неговите промоутъри и го насърчава да се върне към корените си: малката фитнес зала, в която е тренирал за първи път, и стария му треньор, който мъдро му казва, че неизбежно ще си върне уважението чрез истински противник, който ще го тества. По-късно ESPN излъчва компютърна симулация на битка между по-младия Роки и Мейсън – оприличена на съвременна версия на The Super Fight – която завършва с оспорвана победа с нокаут за Балбоа, което допълнително разгневи шампиона. За разлика от това, симулацията вдъхновява Роки да се заеме отново с бокса, намерение, което става публично достояние, когато той успешно подновява своя боксов лиценз. Организаторите на Диксън представят идеята за провеждане на благотворителна изложбена битка в Mandalay Bay Resort and Casino в Лас Вегас, за да подпомогнат залитащата популярност на Диксън. В разгара на този хаос Поли е уволнен от работа.

С известно колебание и двамата се съгласяват на мача, създавайки медиен шум, който пронизва възрастта на Роки и доверието в Диксън. По-късно Робърт прави опити да разубеди Роки да се бие, като обвинява за собствените си неуспехи знаменитата сянка на баща си, но Роки го упреква с дълбока, възбуждаща реч: за да успееш в живота, „не става дума колко силно удряш – става въпрос за това колко силно можеш да бъдеш ударен и да продължиш напред!"; да обвиняваш другите е страхлив начин. На следващия ден баща и син се срещат на гроба на Адриана Пенино Балбоа и се помиряват; Робърт е напуснал работата си, за да бъде до Роки.

Роки започва направо да тренира със стария треньор на Аполо Крийд, Дюк, който бързо предполага, че застаряващият Роки може да се състезава само като изгради силата и силата на удара си колкото е възможно повече. В деня на мача Диксън лесно доминира в първия рунд, само за да нарани лявата си ръка на бедрото на Роки във втория. След това Роки прави драматично завръщане, като поваля Мейсън и изненадва публиката с мъжеството и брадичката си въпреки възрастта си. Двамата бойци се бият жестоко един друг през пълните 10 рунда, завършвайки с двамата мъже, които все още стоят, въпреки че Роки получава последния удар. Роки благодари на благодарния Диксън за мача и му казва, че е велик шампион, докато публиката аплодира двамата бойци. Резултатът се обявява, когато Роки излиза от ринга със семейството и приятелите си: победа за Диксън с близко съдийско решение, но Роки няма нищо против резултата и публиката му дава последни овации. Роки се завръща у дома и отново посещава гроба на Адриана Пенино, като й благодари, че му е помогнала духом; „Ей Адриен, успяхме. Успяхме.“

Докато надписите се въртят, вмъкване показва хора, които тичат нагоре по Скалистите стъпала в Музея на изкуствата във Филаделфия в отговор на призива на режисьора да направят това за филма.

Филми от поредицата за Роки[редактиране | редактиране на кода]

Поредицата „Роки“ включва 9 филма:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б AFI|Catalog
  2. Home Page // Архивиран от оригинала на 2006-12-10.
  3. Rocky Balboa (2006) // British Film Institute. Посетен на 11 юни 2021.
  4. Rocky Balboa // The Numbers. Посетен на 15 юни 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]