Успение Богородично (Крушево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
 Църквата от югозапад | |
 Местоположение в Крушево | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Крушево |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Крушевско-Демирхисарска |
| Изграждане | 1868 година |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ (на македонска литературна норма: „Успение Богородично“) е църква в град Крушево, част от Крушевско-Демирхисарска епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Построена е през 1867 година и е официално открита през 1868 година, когато е учредена и Крушевската българска църковна община. До Балканските войни е главна църква на Българската екзархия в града. По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година църквата е частично унищожена при бомбардировките на турската артилерия по града, след което е възстановена.[1]
Църквата е еднокорабна, градена с обработен камък. Покривът е двускатен, а в средата се издига висок осмостранен барабан. Вътрешността на църквата е разделена на три кораба с помощта на колони, по три на северната и южната страна. Църквата има прекрасна живопис. Над западната врата в 1870 г. Стойче Станков изписва сцената „Успение“ и оставя възспоменателен надпис.[2][3][4]
Във вътрешността на църквата доминира голям монументален иконостас, изработен и изписан през 1868 година от крушевските майстори Николай Михайлов, Анастас Зограф и Стоян Станков Рензов.[5] На иконата на Свето Преображение Коста Анастасов“ се е подписал „χιρ Κοσταδιν ιοσ του Άναστασι 1868“.[6] На иконата на Свети Илия е оставил надпис: „Сіѧ стаѧ икона пророка Иліа приложиѧ еснафъ кюркъцискыи, на новиїо храмъ Успеніе Богородицы въ Мало миѧчкѡ, приложи ѧ за душевно егѡ спасеніе въ вѣчно споминаніе и срукю Атанасъ съ сынови егѡ ѿ Крушево 1868 иуніѧ 19.“[7] Надписът на „Събор Апостолски“ е: „Сіѧ стаѧ икона дванадѣсетъ апостолы приложиа еснафъ дулћерскы масторы міѧцы проложиа въ храмъ престыѧ Богородицы за душевно егѡ спасеніе ивоъ вѣчнѡ споменаніе исруки Анастасови иконописателъ м. іуниѧ 20 1870.“[7] В женската църква е иконата на Въведение Богородично, която е надписана „Исъ рукі Анастасови 3: 1868.“[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски (2011). Валентина Божиновска. уред (на македонски). „Карта на верски објекти во Македонија“. Менора – Скопје: Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи. ISBN 978-608-65143-2-7
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 177.
- ↑ Цркви и манастири, Општина Крушево Архив на оригинала от 2012-07-02 в Wayback Machine., взето от www.krusevo.gov.mk на 22.07.2012 г.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 24 февруари 2014 г.
- ↑ Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 357. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 279.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 278.
