Направо към съдържанието

Дж. Р. Р. Толкин

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Джон Толкин)
Джон Роналд Руел Толкин
J. R. R. Tolkien
Толкин, около 1925 г.
Толкин, около 1925 г.
Роден3 януари 1892 г.
Починал2 септември 1973 г. (81 г.)
Професияписател, филолог, поет
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1937 – 1973
Жанрфентъзи
епично фентъзи[1]
Известни творби„Хобит“
„Властелинът на пръстените“
„Силмарилион“
Награди„Хюго“
СъпругаЕдит Брат (1889 – 1971)
ДецаДжон Франсис (1917 – 2003)
Майкъл Хилари (1920 – 1984)
Кристофър Толкин (1924 – 2020)
Присила Ан (1929 – 2022)
Уебсайтtolkienestate.com
Джон Роналд Руел Толкин в Общомедия

Джон Роналд Руел Толкин, CBE (на английски: John Ronald Reuel Tolkien) е британски писател и филолог, смятан за основател на жанра фентъзи с романа си „Хобитът“ и неговото продължение трилогията „Властелинът на пръстените“. Той е командор на Британската империя от 28 март 1972 г. заради приноса му към английската литература.[2]

От 1925 до 1945 г. Толкин е професор по англосаксонски език на Роулинсън и Босуърт и лектор (fellow) на Колеж „Пемброук“, и двата в Оксфордския университет. След това се премества в същия университет, за да стане професор по английски език и литература в Колеж „Мъртън“ и негов лектор, и заема тези позиции от 1945 г. до пенсионирането си през 1959 г. Толкин e близък приятел на К. С. Луис, съчлен на неформалната литературна дискусионна група „Иклинги“.

След смъртта му синът му Кристофър публикува поредица от произведения, базирани на обширни бележки и непубликувани ръкописи на баща му, включително „Силмарилион“. Те, заедно с „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“, образуват свързано тяло от приказки, поеми, измислени истории, изкуствени езици и литературни есета за фантастичен свят, наречен Арда и в него Средната земя. Между 1951 и 1955 г. Толкин прилага термина легендариум към по-голямата част от тези писания.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Толкин е англичанин и се смята за такъв.[3][4] Неговите преки предци по бащина линия са занаятчии от средната класа, които правят и продават часовници и пиана в Лондон и Бирмингам. Сем. Толкин произхожда от източнопруския град Кройцбург близо до Кьонигсберг, основан по време на средновековната германска експанзия на изток, където неговият най-ранен известен предшественик по бащина линия, Михел Толкин, е роден около 1620 г.

Синът на Михел, Кристиан Толкин (1663–1746), е богат мелничар в Кройцбург.[5] Синът му Кристиан Толкин (1706–1791) се премества от Кройцбург в близкия Данциг, а двамата му сина Даниел Готлиб Толкин (1747–1813) и Йохан (по-късно известен като Джон) Бенджамин Толкин (1752–1819) емигрират в Лондон през 1770 г. и стават предци на английското семейство; по-малкият брат е вторият прадядо на писателя.

През 1792 г. Джон Бенджамин Толкин и Уилям Грейвъл поемат мануфактурата „Ердли Нортън“ в Лондон, която оттогава продава часовници под името Грейвъл и Толкин. Даниел Готлиб получава британско гражданство през 1794 г., но Джон Бенджамин очевидно никога не става британски гражданин. Други немски роднини се присъединяват към двамата братя в Лондон. Няколко души с фамилно име „Толкин“ (Tolkien) или подобно изписване, някои от тях членове на същото семейство като Дж. Р. Р. Толкин, живеят в Северна Германия, но повечето от тях са потомци на хора, евакуирани от Източна Прусия през 1945 г., в края на Втората световна война.[5][6][7]

Според Ришард Держински фамилното име „Толкин“ е от долнопруски произход и вероятно означава „син/потомък на Толк“.[5][6] Толкин погрешно смята, че фамилията му произлиза от немската дума tollkühn, което означава „безразсъден“,[8] и шеговито се вмъква като „камео“ в незавършения роман The Notion Club Papers под буквално преведеното име Rashbold.[9] Держински обаче показва, че това е псевдоетимология. Докато Дж. Р. Р. Толкин е бил наясно с германския произход на семейството си, познанията му за историята на семейството са били ограничени, защото е бил „рано изолиран от семейството на своя преждевременно починал баща“.[5][6]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Коледна картичка от 1892 г. с цветна снимка на сем. Толкин в Блумфонтейн, изпратена до роднини в Бирмингам, Англия

Джон Толкин, когото всички наричат на галено Роналд, е роден на 3 януари 1892 г. в Блумфонтейн – главният град в Оранжевата свободна държава (по-късно анексирана от Британската империя и днес Фрайстат в Република Южна Африка) в семейството на Артър Руел Толкин (1857–1896), английски банков управител, и съпругата му Мейбъл Съфилд (1870–1904). Двойката напуска Англия, когато Артър е повишен в ръководител на офиса в Блумфонтейн на британската банка, за която работи. Толкин има по-малък брат, Хилъри Артър Руел Толкин, роден на 17 февруари 1894 г.[10]

Като дете Толкин е ухапан от голям паяк бабуин в градината – събитие, което някои смятат, че по-късно е отразено в неговите истории, въпреки че като възрастен той не признава действителен спомен за събитието. При по-ранен инцидент от ранна детска възраст на Толкин млад семеен слуга отнася бебето в чифлика си и го връща на следващата сутрин.[11]

Бирмингамската оратория, където Толкин е енориаш и момче от олтара (1902–1911)

Когато е на три години, той отива в Бирмингам, Англия, на гости на сестрата на Мейбъл. На 15 февруари същата година баща му умира в Южна Африка от ревматична треска, преди той да успее да се присъедини към тях.[12] Това оставя семейството без доходи, така че майката на Толкин го взема да живее при родителите си в предградието Кингс Хийт,[13] Бирмингам. Скоро след това, през 1896 г., те се преместват в Сеърхол (сега в Хол Грийн), тогава село в Устършър по-късно присъединено към Бирмингам.[14] Той обича да изследва водната мелница Сеърхол Мил и природен резерват Мозли Бог и хълма Клент Хилс, хълмовете Лики Хилс и района Малвърн Хилс, които по-късно вдъхновяват сцени в книгите му, заедно с близките градове и села като Бросгроув, Олстър и Алвсчърч и места като фермата на леля му Джейн „Баг Енд“, чието име той използва в своите произведения.[15] Майката се отдава на идеята да даде добро възпитание и образование на децата си. През юни 1900 г. Мейбъл и сестра ѝ, Мей Инкълдън, хвърлят в потрес роднините си, убедени баптисти, приемайки римокатолицизма. Така те скъсват отношенията си с тях. Тя обучава двете си деца у дома. Роналд, както е известен в семейството, е запален ученик.[16] Тя го научава на много ботаника и събужда в него удоволствието от вида и усещането на растенията. Младият Толкин обича да рисува пейзажи и дървета, но любимите му уроци са тези, свързани с езиците, а майка му го научава на основите на латински много рано.[17] Толкин може да чете на 4-годишна възраст и скоро след това може да пише свободно. Майка му му позволява да чете много книги. Той не харесва „Острова на съкровищата“ и „ Хамелнският ловец на плухове“ смяташе , че „Приключенията на Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол е „забавна, но смущаваща“. Той харесва истории за „червените индианци“ (терминът, използван тогава за индианците в приключенските истории [18] ) и фантастични произведения на Джордж Макдоналд . [19] В допълнение, "Приказните книги" на Андрю Ланг са били особено важни за него и тяхното влияние е очевидно в някои от по-късните му писания. [20]

Училището „Кинг Едуард“ в Бирмингам към 1894 г. Днес разрушено.

През есента Джон Толкин се явява на изпит в училището „Кинг Едуард“ и е приет. В края на същата година семейството се мести в Моусли, за да бъдат по-близо до Бирмингам и училището. Скоро след това Мейбъл Толкин се премества в къща в Еджбастън в близост до Бирмингамската оратория и училището „Св. Филип“, където тя премества децата си поради финансови затруднения. През есента на идната година Джон Роналд получава стипендия от „Кинг Едуард“ и се завръща там, за да продължи обучението си.

На 14 ноември 1904 майка му умира след шестдневна диабетична кома. Роналд и брат му Хилари се преместват при леля им Беатрис Съфилд. Отец Франсис Ксавиер Морган, свещеник в Бирмингамската оратория, става техен настойник. Скоро отношенията на двете момчета с леля им се обтягат и отецът им помага да си намерят евтин пансион, където Роналд се запознава с красивата девойка Идит Мери Брат. С голям интерес Толкин попива знания за нови езици, участва в училищния отбор по ръгби. Поради това отец Морган не е очарован от появата на Идит, която е с три години по-голяма от него. Той обяснява на Роналд, че без стипендия не би могъл да завърши образованието си, а за тази цел трябва да се справи блестящо на приемните изпити в Оксфордския университет. Толкин обещава да прекрати връзката си с Идит до навършването на двадесет и една години.

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1908 г. Роналд и брат му се местят да живеят в общежитие зад църквата и Роналд започва първата си година в Оксфорд. Там скоро забелязват таланта му по отношение усвояването на нови езици. На 17 декември 1911 г. той получава и първата си награда в колежа Екзитър. През 1913 г., след навършване на пълнолетието си, той изпраща писмо до Идит с молба да се омъжи за него. Три години по-късно отец Морган благославя брака им. През същата година държи държавни изпити за степен бакалавър на хуманитарните науки. След две години получава първа степен за английски език и литература. Същевременно е назначен в полка на Лангширските стрелци.

На 22 март 1916 г. той сключва брак с Идит Брат. Три месеца след сватбата си Толкин участва в настъплението при р. Сома като офицер (лейтенант)-свързочник в продължение на четири месеца. Скоро заболява тежко от тиф и се завръща в Англия. По това време Толкин вярва, че някога Англия е била богата с множество легенди и предания, такива като скандинавските митове, ирландските саги и келтските епоси. Те обаче били изгубени след завладяването на Острова от норманите през 1066 година. Така страната остава „пропита“ с келтската, но не и с англосаксонската митология и фолклор. Хрумва му мъглява идея за творба, която именува „Книга на изгубените предания“.

В Оксфорд[редактиране | редактиране на кода]

Домът в Оксфорд, където Толкин живее между 1930 и 1947 г.

През 1917 г. се ражда и първият син на семейство Толкин – Джон. Година по-късно Роналд и Идит се преместват да живеят в Оксфорд. През 1919 г. той работи като помощник по списването на Оксфордския речник за две години. На следващата година се ражда и вторият му син – Майкъл. Междувременно Толкин вече е направил няколко по-забележими опита в областта на литературата с „Таласъмска крачка“ (1915) и „Веселите моряци“ (1920). През 1921 г. той се премества в Лийдс и започва работа като преподавател по английска литература. Година по-късно е издаден и „Речник на средноанглийски език“. През 1924 г. Роналд вече е професор в Лийдс и се ражда най-известният му син – Кристофър Толкин, бъдещ редактор на посмъртно издадените творби на неговия баща и техен най-голям познавач.

През лятото на 1925 година той и жена му Идит, заедно със синовете си Джон (почти на осем години), Майкъл (почти на пет) и Кристофър (ненавършил една) заминават на почивка във Файли, градче на Йоркширския бряг, където и до днес ходят много туристи. Там наемат вила, построена върху скала, надвиснала над плажа и морето. По това време Майкъл бил болезнено привързан към мъничко оловно куче-играчка, което носел навсякъде със себе си. По време на една плажна разходка той се увлича в хвърлянето на камъчета във водата и за миг оставя кученцето на пясъка. На този фон мъничката петниста играчка изчезнала. Майкъл бил съкрушен. До вечерта и през целия следващ ден Толкин и малкият Джон търсили кученцето безрезултатно. За да успокои Майкъл, давайки му разбираемо „обяснение“ за съдбата на любимата му играчка, Роналд измислил приказка, в която живо кученце на име Роувър е превърнато в играчка от магьосник, впоследствие изгубено на плажа от момченце досущ като Майкъл, среща комичен „пясъчен вълшебник“ и преживява цял куп приключения на луната и в морето. Това е приказката, известна днес като „Роувърандъм“. Тя не е създадена наведнъж. Много нейни части са допълвани през годините. Освен това тя е записана в писмен вариант години по-късно, а е публикувана за първи път едва през 1998 година под вещата редакция на Кристина Скъл и Уейн Г. Хамънд, които намират в текста ѝ препратки към различни източници – от норвежките саги до Едит Несбит, както и първообраза на елементи от класическата толкинова митология.

През април същата 1925 година Джон Р. Р. Толкин и Е. В. Гордън публикуват своя превод на „Сър Гауейн и Зеленият рицар“, а през октомври започва работа в Оксфорд като преподавател по англосаксонски. Преподава и в колежа „Пемброук“ за следващите 24 години. 1926 г. не е особено продуктивна за Толкин, като се изключи статията му „Филология – общи творби“ в „Годишник по английски език и литература“. Същата година той се запознава с К. С. Луис. През следващите няколко години Роналд се отдава на преподавателската си работа. Заедно с приятелите си Луис, Чарлз Уилямс и Оуен Барфийлд поставят началото на неформалния литературен кръг Инклинги.

След няколко години започва писането на епичния цикъл от митове и легенди за Средната земя, наречена „Силмарилион“. Всъщност Толкин започва да пише поеми, включени по-късно в същата книга, още по фронтовете на Първата световна война, но едва по-късно изгражда основната част от повествованието.

В света на Средната земя[редактиране | редактиране на кода]

Драконът Смог, изрисуван върху самолет на Еър Ню Зийлънд.

През 1929 г. се ражда дъщеря му Присила. Идеите на Толкин за неговата митология вече се развиват, но само в ума му. Около 1933 г. той за пръв път подхваща историята за едно малко същество, наречено Билбо Бегинс, и през 1936 г. завършва „Хобитът“ – първата му издадена книга, свързана със Средната земя. То е хòбит – странно малко същество, живеещо в не по-малко странна страна. Билбо е въвлечен от вълшебника Гандалф в едно приключение заедно с тринайсет джуджета, тръгнали да открият заедно едно съкровище, пазено от дракона Смог. Но хобитът Билбо си има богатство и тръгва на път най-вече заради приключенията и заради приятелите, които познава съвсем отскоро... Четиринайсетте търсачи на съкровището минават през всякакви препятствия, срещат се с всевъзможни същества (и добри и лоши), за да стигнат до леговището на дракона. Историята около написването на книгата се е превърнала в легенда. Една вечер, докато проверява студентски съчинения, Толкин попада на празен лист. Той импулсивно го хваща и написва: „В една дупка в земята живееше хòбит.“ С тези думи той поставя началото на световната си известност. Книгата си за Билбо той завършва през 1936 година. Пълната версия на романа излиза през 1948 г.

Същата година Роналд чете и прочутата си лекция „Беовулф: за чудовищата и критиците“ и излиза известната книга „Песни за филолози“, в която той публикува пет поеми на англосаксонски, една на готически и седем на английски език. На следващата година той публикува „Беовулф: за чудовищата и критиците“ (1 юли 1937), а на 21 септември излиза и неговата първа „книга на славата“ – „Хобит или дотам и обратно“. Увлекателният детско-юношески роман се радва на неочакван успех. Второто издание се появява през 1951 г., а третото – през 1966 г. В по-късни издания са правени корекции. Анотирано издание се публикува през 1988 г. Издателите „Алън и Ънуин“ веднага поискват от професора продължение на чудната история, останала с така приятно „отворен финал“. Толкин веднага се заема с поставената задача.

През следващите четири години Роналд се отдава почти изцяло на това продължение, което започва да натрупва все повече и повече обем под влияние на събираните през годините идеи на талантливия професор. През 1939 г. чете прословутата си лекция „За вълшебните предания“, а през следващата, 1940 г., излиза „Беоулф и фрагмента Финесбург“ – превод в проза на съвременен английски език от Джон Р. Кларк Хол, където са включени „Встъпителни бележки върху превода в проза на Беоулф“ от Толкин. С това се продължава успешната серия издания на „Джордж Алън и Ънуин“, а Роналд трупа все повече слава и най-вече авторитет. Резултатът не закъснява – още на следващата година той става професор по английски език и литература в Оксфорд – пост, който заема до пенсионирането си през 1959 г. Заедно с това е издадена и „Листо от Дребносръчко“ – разказ, преиздаден по-късно в „Дърво и лист“ (28 май 1964). Следващата прочута приказка на Толкин (след „Листо от Дребносръчко“), публикувана по-късно в „Опасното кралство“, излиза през 1949 г. Става дума за „Фермера Джайлс от Емз“ (октомври 1949 година, илюстрирана от най-известния илюстратор на Толкиновите творби, Полийн Бейнс).

Дванадесет години отнема на Толкин да довърши своята най-епична творба. По времето, когато я завършва, той не е далеч от 60-годишнината си и с нетърпение чака издаването ѝ, ала не е сигурен дали желае да бъде публикувана от дотогавашните му издатели от „Алън и Ънуин“, макар че по време на работата си обсъжда с тях ръкописа и получава горещо одобрение. Проблемът се корени в неговата стара мечта – книгата с „изгубените предания“, която той копнее да публикува. През 1937 г. от издателството, макар и не напълно, отказват да я публикуват. Стенли Ънуин просто заявява, че е неподходяща за продължение на „Хòбитът“. Толкин така и не предлага втори път тази книга на „Алън и Ънуин“ с презумпцията, че щом веднъж са „отказали“, ще откажат отново. Роналд желае да публикува своите ранни съчинения заедно с новата си книга, тъй като тя в голяма степен се откъсва от „Хобитът“ и съдържа множество реминисценции именно от онези творби на писателя. Ала над всичко Толкин копнеел да намери публика за старата си творба, тъй че когато Милтън Уолдман от издателска къща „Колинс“ показал интереса си към двете книги – старата и новата, Роналд бил твърде склонен да изостави „Алън и Ънуин“.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Дж. Р. Р. Толкин в Оксфорд

Джон Роналд Руел Толкин умира на 2 септември 1973, на 81-годишна възраст в частна болница.

В обемното толкиново творчество се включват редица посмъртно публикувани книги относно историята на измисления свят Средна земя, сред които най-известна е Силмарилион. Неотмиращата популярност и голямото влияние на творбите му превръщат Толкин в баща на съвременния жанр фентъзи.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Библиография на Дж. Р. Р. Толкин

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Гарднър Дозоа. „Preface“ // „Modern Classics of Fantasy“. New York, St. Martin's Press, 1997. ISBN 031215173X. с. XVI – XVII.
  2. ↑ брой: 45554, страница:9 // The London Gazette, 31 декември 1971. Посетен на 4 октомври 2015. (на английски)
  3. ↑ Brennan, David. The Hobbit: How Tolkien Sunk a German Anti-Semitic Inquiry Into His Race // Newsweek. 21 September 2018. Посетен на 9 July 2023. My great-great-grandfather came to England in the eighteenth century from Germany: the main part of my descent is therefore purely English, and I am an English subject – which should be sufficient.
  4. ↑ Carpenter & Tolkien 1981, Letters #190 to Rayner Unwin, 3 July 1956: "After all the book is English, and by an Englishman"
  5. ↑ а б в г Derdziński, Ryszard. On J. R. R. Tolkien's Roots
  6. ↑ а б в Derdziński, Ryszard. Z Prus do Anglii. Saga rodziny J. R. R. Tolkiena (XIV–XIX wiek)
  7. ↑ Absolute Verteilung des Namens 'Tolkien' // verwandt.de. MyHeritage UK. Посетен на 9 January 2012. (на немски)
  8. ↑ "Ash nazg gimbatul"
  9. ↑ Geier, Fabian. J. R. R. Tolkien. Rowohlt Taschenbuch Verlag, 2009. ISBN 978-3-499-50664-2. S. 9. (на немски)
  10. ↑ Carpenter 1977, стр. 14
  11. ↑ Carpenter 1977, стр. 13 Both the spider incident and the visit to the homestead are covered here.
  12. ↑ Carpenter 1977, стр. 24
  13. ↑ Carpenter 1977
  14. ↑ Carpenter 1977, стр. 27
  15. ↑ Carpenter 1977, стр. 113
  16. ↑ Carpenter 1977
  17. ↑ Doughan, David. JRR Tolkien Biography // Life of Tolkien.
  18. ↑ Butts, Dennis. Shaping boyhood: British Empire builders and adventurers // International Companion Encyclopedia of Children's Literature. Second. Т. 1. Abingdon, Oxfordshire, Routledge, 2004. ISBN 0-203-32566-4. с. 340–351. By the 1840s, of course, adults were already reading tales of adventure involving Red Indians
  19. ↑ Carpenter 1977
  20. ↑ Carpenter 1977

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Джон Роналд Руел Толкин.
Портал В Портал Властелинът на пръстените можете да намерите още много страници за Властелинът на пръстените.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дж._Р._Р._Толкин&oldid=12268169“.