Направо към съдържанието

Йерархия на Католическата църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фреска „Христос предава ключовете на св. Петър“, худ. Пиетро Перуджино

Йерархията на Католическата църква се състои от нейните епископи, свещеници и дякони.[1][2] В еклисиологичния смисъл на термина, „йерархия“ (превод от гръцки: „свещеноначалие“.[3]) стриктно означава „святия ред“ на църквата, Тялото Христово, така че да се зачита разнообразието от дарби и служения, необходими за истинското единство.

В канонична и обща употреба се отнася до тези, които упражняват власт в християнска църква.[4] В Католическата църква властта принадлежи главно на епископите[5], докато свещениците и дяконите служат като техни помощници или сътрудници[6]. Съответно „йерархия на католическата църква“ се използва и за обозначаване само на епископите.[7] Терминът „папа“ все още се използва свободно до VI век, като понякога се приема от други епископи.[8] Терминът „йерархия“ става популярен едва през VI век, благодарение на писанията на Псевдо-Дионисий Ареопагит.[9]

Към 31 декември 2020 г. Католическата църква се състои от 2903 епархии или еквивалентни юрисдикции[10], всяка от които се ръководи от епископ. Епархиите са разделени на отделни общности, наречени енории, всяка от които се обслужва от един или повече свещеници, дякони или мирски църковни служители.[11] Обикновено грижата за енорията е поверена на свещеник, но има и изключения. Приблизително 22% от всички енории нямат постоянен пастор, а 3485 енории по света са поверени на дякон или светски църковен служител.[12]

Всички духовници, включително дякони, свещеници и епископи, могат да проповядват, поучават, кръщават, свидетелстват за бракове и провеждат погребални литургии.[13] Само свещеници и епископи могат да отслужват тайнствата Евхаристия (въпреки че други могат да бъдат служители на Светото Причастие),[14] Покаяние (Помирение, Изповед), Потвърждение (свещениците могат да отслужват това тайнство с предварително църковно одобрение) и Миропомазване на болните.[15][16] Само епископи могат да отслужват тайнството на Светия сан, чрез което мъжете се ръкополагат като епископи, свещеници или дякони.[17][18]

Йерархия[редактиране | редактиране на кода]

Йерархия на Католическата църква

Титлите в Католическата църква са следните:

I степен – епископи:

  1. Христос (титла)
  2. Папа
  3. Патриарх
  4. Върховен архиепископ (на лат. archiepiscopus maior)
  5. Кардинал
  6. Примас
  7. Митрополит
  8. Архиепископ
  9. Епископ

II степен – свещеници:

  1. Главен викарий
  2. Деканат
  3. Свещеник

III степен – дякони:

  1. Дякон
  2. Семинарист

Извън официалните титли са:

  1. Светско духовенство
  2. Миряни

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Catechism of the Catholic Church, 873 Архив на оригинала от 6 септември 2010 в Wayback Machine.
  2. „If any one saith, that, in the Catholic Church there is not a hierarchy by divine ordination instituted, consisting of bishops, priests, and ministers; let him be anathema“ (Council of Trent, session XXIII, canon VI on the sacrament of Order).
  3. Етимология на „йерархия“
  4. Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Hierarchy“ . Енциклопедия Британика (11-о издание). Vol. 13 (11th ed.). Cambridge University Press. p. 452.
  5. Catechism of the Catholic Church (2nd ed.). Libreria Editrice Vaticana. 2019. Paragraphs 874 – 896.
  6. Catechism of the Catholic Church (2nd ed.). Libreria Editrice Vaticana. 2019. Paragraphs 886, 888, 893, 939.
  7. "Hierarchy" in John Hardon, Modern Catholic Dictionary // Архивиран от оригинала на 2017-12-01. Посетен на 2023-07-26.
  8. Duffy, Eamon. Saints and Sinners: A History of the Popes. Yale, 1997. ISBN 978-0300115970.
  9. CATHOLIC ENCYCLOPEDIA: Hierarchy // Посетен на 3 June 2019.
  10. Vatican, Annuario Pontificio 2021, p. 1103.
  11. Barry, p. 52
  12. Frequently Requested Church Statistics // Georgetown University. Посетен на 9 September 2016.
  13. Committee on the Diaconate. Frequently Asked Questions About Deacons // United States Conference of Catholic Bishops. Посетен на 9 March 2008.
  14. „Служителят, който е в състояние да извърши тайнството на Евхаристията в лицето на Христос, е единствено валидно ръкоположен свещеник“ (__P38.HTM Code of Canon Закон, канон 900 §1). Докато в английския език думата „свещеник“ обикновено означава някой, приет във втория от трите свещени ордена (наричан още презвитерат), но не и в най-висшият, този на епископ, латинският текст, стоящ в основата на това твърдение, използва латинския термин sacerdos, който включва както епископи, така и, в общия английски смисъл, свещеници. За да се отнася изключително до свещениците в по-разпространения английски смисъл, латинският използва думата „presbyter“. Вижте Денис Честър Смоларски, „Общата инструкция на Римския мисал, 1969 – 2002: Коментар“ (Liturgical Press 2003 ISBN 978-0-8146-2936-9), p. 24.
  15. Canon 42 Catholic Church Canon Law. Retrieved 9 March 2008.
  16. Canon 375 Архив на оригинала от 19 февруари 2008 в Wayback Machine., Catholic Law. Retrieved 9 March 2008.
  17. Barry, p. 114.
  18. Strenski, Ivan. Understanding Theories of Religion: An Introduction. Wiley, 10 February 2015. ISBN 9781118457702. с. 195.