Направо към съдържанието

Нишавски окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Нишко)
Нишавски окръг
Нишавски управни округ
Общини
Общи данни
Страна Сърбия
РегионЦентрална Сърбия
Исторически областиНишко Поморавие, Пиротска котловина
Площ2729 km²
Население376 319 (2011) души
Гъстота на населението136.8 души/km²
Общини7
Алексинац, Свърлиг, Мерошина, Ражан,
Долевац, Гаджин хан, Град Ниш с
градски общини: Медияна, Нишка баня,
Палилула, Цървени кръст, Пантелей
Градове8
Села277
Окръжен управителМилан Лапчевич
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Телефонни кодове+381 (0)18
Пощенски код18000
Регистрационни кодовеНИ (NI), АЛ (AL)
Официална страница на общината
Нишавски окръг в Общомедия

Нишавският окръг (на сръбски: Нишавски округ или Nišavski okrug) е разположен в Централна Сърбия, в югоизточната част на Сърбия, с площ от 2729 км2. Населението му през 2011 година е 376 319 души. Негов административен център е град Ниш.

География[редактиране | редактиране на кода]

Нишавският окръг е разположен в долината на река Нишава, откъдето идва и името му. Окръгът е част от областта Поморавие (по името на друга голяма река, преминаваща през окръга, а именно река Българска Морава или наричана още Южна Морава), която до края на 19 век има предимно български характер. Поради географското си и стратегическо местоположение през територията на Нишавския окръг преминават 2 важни магистрали — за Солун и София.

Климатът е умереноконтинентален със средна годишна температура от 11,2 °C. Зимата е студена, а лятото — горещо.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Нишавският окръг се състои от 7 общини:

История[редактиране | редактиране на кода]

През продължителни периоди от Средновековието областта около Ниш е в границите на българската държава. През 14 век е включен в състава на Сърбия, а по-късно — в Османската империя. След идването на османците Ниш е център на пашалък, а по-късно — и център на епархия на Българската екзархия.

До средата на 19 век населението на Ниш и околността е предимно българско. Институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община. Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Кралство Сърбия. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век Ниш и околността придобива предимно сръбски характер.

Население[редактиране | редактиране на кода]

В окръга живеят 382 461 души според последното преброяване в Сърбия от 2002 година. Според етническата си принадлежност населението има следния състав:

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващите отрасли в икономиката на Нишавския окръг са електрониката, тютюневата промишленост, машиностроенето и текстилната промишленост.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В административния център на окръга град Ниш се намира главната културна забележителност на региона. В старата част на Ниш е разположена Нишката крепост - най-добре запазената крепост на Балканите, датираща от 17 век. Край града се намира Челе кула, построена от турците, в която са взидани черепите на въстаниците, загинали край Чегър през 1809 г.