Направо към съдържанието

Битка при завоя на Самара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Овча битка)
Битка при завоя на Самара
Монголско нашествие във Волжка България
Информация
Период1223
МястоКернек, Волжка България
РезултатРешителна волжко-българска победа
Монголското настъпление към Европа е временно спряно
Страни в конфликта
Монголска империяВолжка България кумански отряди
Командири и лидери
Субетей
Джебей
Габдула Челбир
Пуреш
Пургаз
Сили
150 00030 000
Жертви и загуби
Оцелели 40005000 – 10 000

Битката при завоя на Самара, наричана също Овнешка/Овча битка или Битка при Кернек, е първата битка между Волжка България и монголците.

Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Волжко-български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, прабългарите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени.

Години по-късно монголците начело с Бату хан се завръщат, за да унищожават държавата, и след дълга и кървава борба я присъединяват към Монголската империя.

Приготовление за битката[редактиране | редактиране на кода]

На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат обединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия, водена от Субетей. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена, затова Субетей решава да се оттеглят временно. Връщайки се, те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците, разбирайки за опасността, волжко-българският кан Габдула Челбир започва приготовление за война, давайки си сметка, че армията на Чингис хан, водена от Субетей, е непобедена дотогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда. Към неговите войски се присъединяват и мордовските принцове Пуреш и Пургаз.

Развитие на битката[редактиране | редактиране на кода]

По стара прабългарска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан. Избира района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки, войските на Субетей се натъкват на малобройна волжко-българска войска, която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство. Татаро-монголските войски подгонват бягащите прабългари и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано – от едната страна е река Волга, а от другата страна Жигулевските възвишения. При опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от прабългарите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана прабългарите ги обграждат като в „чувал“ нанасяйки им поражение.

Резултат от битката[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити, но историята казва друго), които кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена (от тук идва и името на битката „Овчата битка“). Временно Европа е спасена, давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като една от малкото загубени битки на монголо-татарите, докато Чингис хан е жив.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) История Татарстана, Казань, „ТаРИХ“, 2001.
  • ((ru)) История Татарской АССР, Казань, Татарское книжное издательство, 1980
  • Genghis Khan's Greatest General:Subotai the Valiant, 2004

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]