Направо към съдържанието

Свети Луи Тулузки коронясва брат си Робер Анжуйски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свети Луи Тулузки коронясва брат си Робер Анжуйски
ХудожникСимоне Мартини
Година1317 г.
Техникамаслени бои върху дърво
Размери250 × 188 cm
ИзложенаМузей Каподимонте, Неапол, Италия
Свети Луи Тулузки коронясва брат си Робер Анжуйски в Общомедия

„Свети Луи Тулузки коронясва брат си Робер Анжуйски“ (на италиански: San Ludovico di Tolosa che incorona il fratello Roberto d'Angiò) е картина на италианския художник Симоне Мартини от 1317 г. Картината (255 х 188 см) е изложена в Зала 66 на Национален музей „Каподимонте“ в Неапол. Използваната техника е маслени бои върху дърво.

История[редактиране | редактиране на кода]

Свети Луи Тулузки, епископ на Тулуза, през 1296 г. отказва полагащия му се трон на Неапол в полза на брат си Робер.

През 1317 г. художникът Симоне Мартини е поканен в Неапол от Робер Мъдри и е назначен за придворен художник. Пребиваването му там съвпада с годината, в която Луи Тулузки е канонизиран за светец от папа Йоан XXII. По този повод кралят на Неапол поръчва на художника изработката на тази олтарна картина.

Картината, която има славата, че е първият сигурен портрет в италианската живопис, е рисувана за параклиса „Сант Антонио“, намиращ се в близост до базиликата „Сан Лоренцо Маджоре“. През 1927 г. тя е прехвърлена първо в Кралския музей на Бурбоните, а по-късно в Музей „Каподимонте“.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Картината има забележително значение в неаполитанския исторически контекст, тъй като свидетелства за точен политически момент: моментът, в който свети Луи Тулузки коронясва своя по-малък брат Робер Мъдри. Свещенослужителят е изобразен в по-голям по размер, за да се подчертае религиозният характер на кралската власт и нейната богоизбраност. Олтарът служи за интересен пример как по новому в изкуството на 14 век се съединява езикът на религиозната живопис с политическото съдържание. С тази картина Робер I Анжуйски държи да покаже легитимността на своята власт.[1]

Картината има типичната структура за изкуството на Византийската империя. Фигурите са в цял ръст, като тази на свети Луи Тулузки е разположена фронтално в центъра на картината. Светецът, облечен в епископски дрехи, държи в дясната си ръка жезъл, а в лявата короната, с която корясва своя коленичил брат Робер. Над главата на светеца симетрично са разположени два ангела, държащи корона.

Картината е оградена от тъмносиня рамка, изпъстрена с лилии, символизиращи династията на Сицилианските Анжуйци.

В долната ѝ част са разположени пет картини в стил Джото, представляващи живота на светеца, и една сцена, призната през 1927 г. за чудотворна.

Златният фон е допълнителен елемент, заимстван от византийското изкуство.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. М. Силина, „Музей Каподимонте“, том 54, поредица „Великие музеи мира“, Издателство „директ-Медиа“, 2012 г., стр. 8
  • P. de Rynck, Simone Martini: „San Luis de Toulouse coronando a Roberto de Anjou, rey de Nápoles“, pp. 12 – 13, Random House Mondadori (2005) ISBN 84-8156-388-9
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата San Ludovico di Tolosa che incorona il fratello Roberto d'Angiò в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​