Фердинанд I Български

Вижте пояснителната страница за други личности с името Фердинанд.

---

Фердинанд I Български
български владетел
Роден	26 февруари 1861 г. Виена, Австрийска империя
Починал	10 септември 1948 г. Кобург, Германия
Погребан	Врана, София, Република България
Религия	Католическа църква
Управление
Период	7 юли 1887 – 3 октомври 1918 г.
Коронация	2 август 1887 г.
Предшественик	Александър I
Наследник	Борис III
Семейство
Род	Сакскобургготски
Баща	Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота
Майка	Клементина Бурбон-Орлеанска
Братя/сестри	Клотилда от Саксония-Кобург и Гота Фердинанд Филип фон Саксония-Кобург и Гота Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота
Съпруга	Мария Луиза Бурбон-Пармска (20 април 1893) Елеонора Българска (28 февруари 1908)
Деца	Борис III Кирил Преславски Евдокия Надежда
Подпис
Фердинанд I Български в Общомедия

Фѐрдинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 до абдикирането му на 3 октомври 1918 година. Той управлява България в продължение на 31 години и по този начин се превръща в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава. Седемдесет години след кончината му, бива погребан в България в двореца Врана.

Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.

Произход и младост

Франц фон Сакс-Кобург-Заалфелд

Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд

Августа Ройс Еберсдорф

Август фон Сакс-Кобург-Гота-Кохари

Ференц Йожеф Кохари

Мария-Антония Кохари

Мария Антония фон Валдщайн-Уортенберг

Фердинанд

херцог Луи-Филип II Орлеански

Луи-Филип

Луиза-Анриет дьо Бурбон

Клементина Бурбон-Орлеанска

Фердинанд IV Неаполитански

Мария-Амалия Бурбон-Неаполитанска

Мария-Каролина Австрийска

Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 27 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена.

Фердинанд през 1882

Син е на австрийския генерал принц Август фон Сакс-Кобург-Гота (1818 – 1881 г.) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907 г.), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Август поставя началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина.

Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на 1 ноември 1886 г., чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август 1879 г. пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.

На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54^-ти пехотен полк, откогато носи наименованието 54^-ти пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 г. на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк.

Начело на България

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Цар Фердинанд при обявяването на Независимостта на България

По време на Българската криза български пратеници разговарят във Виена с Фердинанд Сакскобургготски и на 25 юни 1887 г. Третото велико народно събрание го избира за княз на България. Същия ден принцът подава оставка от австро-унгарската армия и уведомява австрийския външен министър, че приема избора.

Фердинанд полага клетва пред Великото народно събрание в Търново на 2 август 1887 г. Франция, Германия и Русия обявяват избора за незаконен. Високата порта не изразява мнение, а Австро-Унгария и Великобритания заемат двусмислена позиция: изборът е законен, но не може да бъде признат без съгласието на Високата порта, съгласно Берлинския договор.

На 22 януари 1896 година Фердинанд пренебрегва римския папа Лъв XIII и съпругата си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис като издава манифест за православното му кръщение. Манифестът е прочетен в парламента от министър-председателя Константин Стоилов. Кръщението е извършено на 2 февруари 1896 г. в църквата „Света Неделя“ от българския Екзарх Йосиф I от Цариград и пратеника на руския император граф Александър Голенишчев-Кутузов. С този акт монархът накарва Великите сили да признаят короната му и изважда България от международната изолация. През следващите 5 дни всички държави, подписали Берлинския договор от 1878 г., признават официално Фердинанд за княз на България. Папата изпълнява заканата си и отлъчва Фердинанд от католическата църква.

На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.

Цар Фердинанд, кайзер Вилхелм II и фелдмаршал Август фон Макензен на военен парад във военновремевата столица на Сърбия Ниш след края на Сръбската кампания, декември 1915

През 1909 – 1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. На 15 юли 1910 г. по време на посещение в Белгия цар Фердинанд става първият монарх, летял със самолет.

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915), победата над Румъния (септември – октомври 1916) и над Русия (3-и март 1918 г., дата специално избрана от Фердинанд за подписването на Брест-Литовския мирен договор), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (цар Борис III), и напуска страната.

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

Живот в изгнание

Екслибрис на цар Фердинанд

Ковчегът на цар Фердинанд, положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, Германия, пред саркофазите на майка му и баща му, преди да бъде погребан в криптата на дворец „Врана“

След като не е допуснат от братовчед си – австрийския император Карл I – да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), цар Фердинанд I се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на ХХ век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928 г.), както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30^-те и 40^-те години на ХХ век цар Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Щявница, Чехословакия. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага. Капелани на царя в изгнание са българите отец Иван Романов до 1941 г., когато е избран за епископ на Софийско-пловдивския викариат, и отец Йосиф Търновалийски от 1941 до 1946 г.

Старият цар никога не е допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски.

Умира на 87 години в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?". Според генерал Ганчев, последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в „любимата му България“, но според словашки източници, той е оставил собственоръчно написано волеизявление да бъде погребан в Словакия, родината на третата му съпруга Алжбета Брезакова. Ковчегът му е временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

На 29 май 2024 тленните останки на цар Фердинанд са пренесени от Германия до България със самолет на Военновъздушни сили. На летище София ковчега е посрещнат с гвардейски отряд, православен и католически свещеници. Траурно шествие се проведе в парк Врана като на входа на двореца тленните останки бяха посрещнати от цар Симеон II под звуците на Шуми Марица. В същия ден тленните останки са поставени в централното фоайе на двореца обкръжени от гвардейци докато хора отдават последна почит. На 30 май 2024 е погребан в криптата на двореца Врана.

Семейство и личен живот

Мария Луиза Бурбон-Пармска

Жени се 3 пъти. Първият му брак на 8 април 1893 г. във вила Пианоре край Виареджо, Италия, е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца:

• цар Борис III (1894 – 1943 г.);
• княз Кирил Преславски (1895 – 1945 г.);
• княгиня Евдокия (1898 – 1985 г.);
• княгиня Надежда (1899 – 1958 г.).

Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.

Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия, е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца.

Третият му брак е за Алжбета (или Елжбета) Брезакова на 12 август 1947 г. в Бамберг. Брезакова е словашката му камериерка, служила при него в Кобург и Словакия.

Фердинанд е бисексуален, но според съвременници интересът му към женския пол е преобладаващ. В книгата на Добри Ганчев „Спомени за княжеското време“ се споменава за авантюрите на Фердинанд с Дечко Бойчев, адютант на Мария Луиза, както и с немеца Фанищел, ординарец на Фердинанд.

Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също така той е любител филателист, както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили (един от автомобилите на Фердинанд е една от главните атракции в музея, посветен на историята на София, който отвори през 2014 г.). Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското Орнитоложко дружество.

По време на посещенията си в Русия той винаги посещава магазина на фирма „Фаберже“ и прави покупки за доста големи суми.

Награди и отличия

Фердинанд I в Германия, 1928

През живота си Фердинанд получава различни високи отличия. Притежава поне 120 висши чуждестранни ордени и награди.

Български

• Велик майстор на ордена „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“, България (1909 – 1918 г.)
• Велик майстор и кавалер на орден „За храброст“ I степен, България
• Велик майстор на ордена „Свети Александър (орден)“ (1887 – 1918 г.)
• Велик майстор на ордена „За гражданска заслуга“ (1891 – 1918 г.)
• Велик майстор на ордена „За военна заслуга“ (1900 – 1918 г.)

Чуждестранни

Княз Фердинанд I и Димитър Станчов, 1889 г., Национален исторически музей, София.

• Османски орден „Имтияз“ с брилянти (26 март 1896 г.)
• Кавалер на „Велик орден на Златното руно“, Австро-Унгария (1911 г.)
• Кавалер на „Висш рицарски орден на Святото Благовещение“ (Ordine Supremo della Santissima Annunziata), Италия (1897 г.)
• „Висш орден на Черния Орел“ (Hoher Orden vom Schwarzen Adler), Прусия, Германия
• „Железен кръст“ за храброст, I степен, Германия
• Кавалер на ордена „Pour le Mérite“ с дъбови листа (mit Eichenlaub), Прусия, Германия (1916 г.)
• Велик офицер на ордена на „Почетния легион“ (Ordre national de la Légion d'honneur), Франция (1905? г.)
• Кавалер на ордена „Свети Апостол Андрей Първозвани“, Русия (1898 г.)
• Кавалер на ордена „Свети Станислав“, I степен, Русия
• Кавалер на ордена „Света Анна“, I степен, Русия
• Кавалер на ордена на Белия Орел, Русия (преди 1902 г.)
• Кавалер на „Свети Александър Невски“, Русия (1910 г.)
• Кавалер на ордена за военни заслуги Militärverdienstkreuz, 1-ви клас с мечове, Австро-Унгария (1 ноември 1915 г.)
• Кавалер на Големия кръст на „ордена на Свети Стефан Унгарски“, Австро-Унгария (1899 и 1908 г.)
• Кавалер на Големия кръст на Военния орден „Мария Терезия“, Австро-Унгария (1917 г.)
• Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф (Militär-Max-Joseph-Orden), Бавария, Германия
• Кавалер на Светия военен Константинов орден „Свети Георги“ (Sacro Militare Ordine Costantiniano di San Giorgio), Парма, Италия (1893 г.)
• Най-висш османски орден „Nishan-i-Ali-Imtiaz“, Османска империя (1910 и 1915 г.)
• Кавалер на кралския орден на Серафимите (Kungliga Serafimerorden), Швеция (28 юни 1937 г.)
• Кавалер на Големия кръст на ордена „Прибина“ (Pribina‒Orden), Словакия (13 март 1941 г.)

ДРУГИ:

• През 1928 г. цар Фердинанд I е обявен за почетен гражданин на Байройт.
• През 1941 г. цар Фердинанд I е обявен за почетен гражданин на Кобург.

Допълнителна литература

• Граф Робер дьо Бурбулон: „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
• Даниела Давчева, Светослав Овчаров: „Лисицата и лъвът. Фердинанд I на фона на българската психологическа и политическа действителност 1886 – 1902“. София 1994. УИ „Св. Климент Охридски“
• Цар Фердинанд: „Съвети към сина“. София 1991. ИК „Св. Климент Охридски“
• Иван Йовков: „Кобургът“. София 1980
• Josef Knodt: „Ferdinand der Bulgare“. Bielefeld 1947
• Йоахим фон Кьонигсльов: „Фердинанд Български“. София 1998. Изд. Гал-Ико
• Ханс Рожер Мадол: „Фердинанд. Цар на българите“. София 1932, 1992