Тийн Вог
| Тийн Вог | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Категории | младежко модно списание |
| Издател | Конде Наст |
| Основаване | 2003 г. |
| Тираж | 1 045 813 |
| Държава |  САЩ |
| Език | английски език |
| Сайт | www.teenvogue.com |
| ISSN | 1540-2215 |
| Тийн Вог в Общомедия | |
„Тийн Вог“ (на английски: Teen Vogue) е американско модно списание от 2003 до 2017 г.
Първо стартирано през 2003 г. като сестринско издание на модно списание „Вог“, насочено към тийнейджърки. Подобно на „Вог“, той включваше модни истории и истории за знаменитости. От 2015 г., след рязък спад на продажбите, списанието намалява печатното си издание в полза на онлайн съдържание. На 5 декември 2017 г. излиза последният печатен брой, включващ Хилъри Клинтън на корицата.
История[редактиране | редактиране на кода]
„Тийн Вог“ е основана през 2003 г. като допълнително издание на „Вог“[1] и се ръководи от бившия творчески директор на „Вог“ Ейми Астли под ръководството на Ана Уинтур.[2] Джина Сандърс отговаря за издателската дейност.[1] Главният редактор на компанията, Астли, заявява, че „Тийн Вог“ ще се фокусира върху модата, красотата и стила. Публикуването започва с четири тестови броя, последвани от шест броя през 2003 г. и десет през 2004 г.[1]
През май 2016 г. Илейн Уелтерот е назначена за редактор на мястото на Астли, тъй като напуска поста, за да стане главен редактор на списание „Аркитекчъръл Дайджест“.[3] Илейн Уелтерот, на 29 години, става най-младият редактор в историята на Конде Наст. Назначението ѝ става част от нов лидерски екип, в който тя си сътрудничи с режисьора Филип Пикардия и креативния директор Мари Сутер.[4]
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално съдържанието на „Тийн Вог“ се фокусира върху модата, ориентирана към тийнейджърите.[5] През декември 2016 г. списанието публикува статия на Лорън Дука, озаглавена „Доналд Тръмп е газова светлина на Америка“.[6] В рамките на няколко седмици есето е разгледано 1,2 милиона пъти, а журналистът Дейвид Фалкенфлик описва есето като сигнал за преминаването на списанието към политиката.[7] Според „Ню Йорк Таймс“ много медии са „изненадани да прочетат толкова силно политическо изявление в младежко списание“.[8] Софи Гилбърт, редакторка на „Атлантик“, също отбеляза: „Промяната в редакционната стратегия спечели похвали в социалните медии и някои автори забелязаха, че „Тийн Вог“ е по-добър в отразяването на важни истории, отколкото остарели източници на новини“.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Carr, David. MEDIA; Coming Late, Fashionably, Teen Vogue Joins a Crowd // The New York Times. 2003-01-13. Посетен на 2017-07-23.
- ↑ Gilbert, Sophie. Teen Vogue's Political Coverage Isn't Surprising // The Atlantic. Посетен на 2017-03-13.
- ↑ Wilson, Julee. Elaine Welteroth Named new Editor-in-Chief of Teen Vogue, And we all Rejoice // Essence. 2016-05-19.
- ↑ Steigrad, Alexandra. Teen Vogue's Amy Astley Appointed Editor in Chief of Architectural Digest // WWD. 2016-05-19. Посетен на 2017-04-27.
- ↑ Hughes, Jazmine. Elaine Welteroth, Teen Vogue's Refashionista // The New York Times. 2017-08-31. Посетен на 2017-09-08.
- ↑ Mettler, Katie. In 'scorched-earth' op-ed, a Teen Vogue writer says Trump is 'gaslighting America' // Washington Post. 2016-12-12. Посетен на 2016-12-24.
- ↑ Folkenflick, David. Trump Essay Signals Shift In Approach For 'Teen Vogue' // All Things Considered. NPR, 2016-12-23. Посетен на 2017-01-08.
- ↑ North, Anna. The Teen's Guide to the Trump Presidency' // The New York Times. 2016-12-19. Посетен на 2016-12-24.
- ↑ Gilbert, Sophie. Teen Vogue's Political Coverage Isn't Surprising // The Atlantic. 2016-12-12. Посетен на 2017-01-09.