Никола Тесла

Вижте пояснителната страница за други личности с името Тесла.

---

Нико̀ла Тѐсла (Шаблон:Lang-sr, Шаблон:Lang-en) (10 юли 1856 – 7 януари 1943) е сръбско-американски изобретател и електро-машинен инженер. Роден в Смилян, Австро-Унгария (днешна Хърватия), Тесла е етнически сърбин по произход, който впоследствие приема американско гражданство. Тесла често е описван като най-значимия учен и изобретател на модерната епоха, човекът, който "разпростря светлина върху лицето на Земята". Той е известен с много революционни приноси в областта на електричеството и магнетизма в края на XIX и началото на XX век. Патентите на Тесла и теоретичните му трудове се превръщат в основата на съвременните електрически системи за променлив ток, включително многофазните системи за електроразпределение и електрическият мотор за променлив ток. Работи в Унгария, Германия и Франция. Привлича вниманието на обществото с доусъвършенстването на динамото и най-вече с патентованите от него принципи на захранване с променливия ток, използвани широко и днес. Открива електромагнитните вълни преди Хайнрих Херц и независимо от него, но поради интереса му към свободната енергия, за име на мерната единица е дадено името на Херц.

Детство и образование

Образът на Тесла върху югославска банкнота

Никола Тесла е роден на 10 юли 1856 година в село Смилян в Австрийската империя (днес в Хърватия). Той е син на Милутин Тесла, сръбски православен свещеник, и Джука Мандич. Предполага се, че бащата произлиза от някое от племената от долината на Тара или е потомък на херцеговския войвода Павле Орлович. Майката е дъщеря на сръбски свещеник от Бановина, но с по-далечен произход от Косово.

Никола е четвъртото от петте деца в семейството. По-големият му брат Дане загива при злополука по време на езда, когато Никола е петгодишен. Трите му сестри се казват Милка, Ангелина и Марица. През 1862 година семейството се премества в близкия град Госпич. Никола Тесла учи в Карловац, като завършва четири класа за три години.

През 1875 година Никола Тесла започва да учи електроинженерство в Техническия университет в Грац, като според някои източници получава бакалавърска степен, но по данни на самия университет спира да посещава лекциите след първия семестър на третата си година там.

През декември 1878 година Никола Тесла напуска Грац и прекъсва връзките със своето семейство, като негови приятели дори смятат, че се е удавил в Мура. В продължение на година работи като помощник-инженер в Марибор, като през този период преживява нервна криза. По-късно е убеден от баща си да се запише в Карловия университет в Прага, който посещава през летния семестър на 1880 година и където се запознава с работите на Ернст Мах. Веднага след смъртта на баща си той отново напуска, завършвайки само един семестър.

През този период от живота си Тесла чете много, като изглежда запомня цели книги наизуст. Той боледува многократно и страда от халюцинации, свързани с миналото му или с изобретения, върху които работи в момента.

Унгария и Франция

През 1880 г. Тесла се премества в Будапеща, Унгария, където става главен инженер в Националната Телефонна Компания. Там разработва подобрения на телефоните, но това го отдалечава от полето на работата с електричеството и през 1882 г. той заминава за Париж, където е назначен като електро-инженер в електрическата компания Континентъл Едисън Къмпани. Същата година Тесла изобретява асинхронния двигател и започва разработването на различни уреди, използващи въртящи се магнитни полета, за което получава патенти през 1888 г. Следващата година е командирован в Брюксел за инсталиране на фабрика, а при връщането си във Франция търси да реализира идеи, които по това време са се развили в изобретения. Забележителният напредък на електрическата индустрия в САЩ привлича вниманието му и в търсене на по-добра реализация на своите идеи, Никола Тесла пресича Атлантическия океан.

Съединени американски щати

По покана на Томас Едисон Никола отива да работи и живее в САЩ, където бързо изпада в немилост пред Томас, защитавайки предимствата на променливия ток. Напускайки компанията на Едисон, Тесла изпада в много затруднено финансово положение. С последните си средства и с помощта на един познат, който не е в по-завидно финансово състояние, основава собствена компания. През 1888 г. изобретява електрическия двигател. Тесла печели конкурс за изграждане на електроцентрала на Ниагарския водопад. Уестингхаус впоследствие купува патентите за електрическия му мотор. Тесла се занимава най-интензивно с променливи и високочестотни токове. Едно от най-популярните му изобретения е индукционната „Бобина на Тесла“. В годините преди Първата световна война Тесла патентова много свои открития и продава голяма част от патентите, за да инвестира в проект за универсален предавател. С напредване на войната проектът пропада и Тесла е изправен пред финансов крах. Той продължава да патентова открития, но само най-важните. Друга сфера от откритията на Никола Тесла са разредените газове и как електричеството им въздейства. Така бива конструирана първата луминесцентна лампа. Забележителното е, че той е конструирал машините „в главата си“ и не се е налагало да бъдат правени корекции след създаване на моделите. Тесла умира на 7 януари 1943 г. на преклонна възраст в бедно състояние в Ню Йорк.

Източници

• Cheney, Margaret и др. Tesla, Master of Lightning. Barnes & Noble Publishing, 1999. ISBN 0760710058.
• Cheney, Margaret. Tesla: Man Out of Time. Simon and Schuster, 2001, [1979]. ISBN 0743215362. Посетен на 2007-06-17.
• Samardžić, Obrad Mićov. Porijeklo Samardžića i ostalih bratstava roda Orlovića. Mostar, 1992. ISBN 86-82271-53-2.
• Seifer, Marc. Wizard: The Life and Times of Nikola Tesla; Biography of a Genius. Secaucus, Carol Publishing Group, 1996.
• Tesla, Nikola и др. The fantastic inventions of Nikola Tesla. Adventures Unlimited Press, 1993. ISBN 0932813194.
• Walker, E. H. Leaders of the 19th century with some noted characters of earlier times, their efforts and achievements in advancing human progress vividly portrayed for the guidance of present and future generations. Chicago, A.B. Kuhlman, 1900.
• Wohinz, Josef W. (Ed.). Nikola Tesla und die Technik in Graz. Graz, Austria, Verlag der Technischen Universität Graz, 2006. ISBN 978-3-902465-39-9.
• Wysock, W.C и др. Who Was The Real Dr. Nikola Tesla? (A Look At His Professional Credentials) (PDF) // Antenna Measurement Techniques Association, posterpape. 22 October 2001.

Външни препратки

• Тесла Общество
• Nikola Tesla Museum
• Пълен списък с патенти
• Документален филм за Тесла
• Tesla's Wardenclyffe Science Center Plaque [1]
• Статия от сп. "Светът на физиката"
• NikolaTesla.fr - More than 1,000 documents on Tesla