Британска империя: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 89: Ред 89:


== Век на империята (1815 - 1914) ==
== Век на империята (1815 - 1914) ==
През 19 век Великобритания е водеща имперска сила. В края на века тя владее една четвърт от населението на света и една пета от земната площ<ref>{{cite book | last = Блек | first = Джереми | year = 2008 | title = История на британските острови | publisher = Рива |page = 247| isbn = 978-954-320-208-9 | ref = Black}}</ref>. Между 1890 и Първата световна война притежава една трета от корабите в света по тонаж и извършва около половината от световната морска търговия, а в края на 19 в - 60% от телеграфните кабели, което е много важно за имперското управление.
През 19 век Великобритания е водеща имперска сила. В края на века тя владее една четвърт от населението на света и една пета от земната площ<ref name=Black>{{cite book | last = Блек | first = Джереми | year = 2008 | title = История на британските острови | publisher = Рива |page = 247| isbn = 978-954-320-208-9 | ref = Black}}</ref>. Между 1890 и Първата световна война притежава една трета от корабите в света по тонаж и извършва около половината от световната морска търговия, а в края на 19 в - 60% от телеграфните кабели, което е много важно за имперското управление.


През този период Великобритания става водеща сила в Източна и Южна Африка: завладява [[Египет]] през 1882, разгромява суданските махдисти при [[Омдурман]], завладява територията, която по-късно става [[Британска Сомалия]], [[Кения]], [[Уганда]], Северна Родезия ([[Замбия]]), [[Малави]] и Южна Родезия ([[Зимбабве]]), а след това побеждава африканерските републики във втората [[Бурски войни|англо-бурска война]] от 1899-1902 г. Английски пътешественици проучват голяма част от Африка: [[Джеймс Брус]], [[Дейвид Ливингстън]], [[Мънго Парк]].
През този период Великобритания става водеща сила в Източна и Южна Африка: завладява [[Египет]] през 1882, разгромява суданските махдисти при [[Омдурман]], завладява територията, която по-късно става [[Британска Сомалия]], [[Кения]], [[Уганда]], Северна Родезия ([[Замбия]]), [[Малави]] и Южна Родезия ([[Зимбабве]]), а след това побеждава африканерските републики във втората [[Бурски войни|англо-бурска война]] от 1899-1902 г. Английски пътешественици проучват голяма част от Африка: [[Джеймс Брус]], [[Дейвид Ливингстън]], [[Мънго Парк]].


Английската мощ се простира в световния океан към все още незавладени острови и островни групи: [[Андамански острови|Андамански и Никобарски]], [[Гилбъртови острови|Джилбърт]] и Елис, [[Кук (острови)|островите Кук]], [[Фиджи]], [[Соломонови острови|Соломоновите острови]], [[Тонга]] и др. Кралският флот прави карта на Световния океан<ref name=Black>.
Английската мощ се простира в световния океан към все още незавладени острови и островни групи: [[Андамански острови|Андамански и Никобарски]], [[Гилбъртови острови|Джилбърт]] и Елис, [[Кук (острови)|островите Кук]], [[Фиджи]], [[Соломонови острови|Соломоновите острови]], [[Тонга]] и др. Кралският флот прави карта на Световния океан<ref name=Black/>.


Експанзията в Азия се осъществява с местния военен контингент в Индия. През 1843 е завзет Синд (днес в Пакистан), а [[Белуджистан]] става васал, последван скоро от [[Кашмир]]. Пенджаб е анексиран през 1849, Бирма през 1885. [[Британска Индия]] (Британски Радж) обхваща по-голямата част от [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]], включително днешните държави [[Индия]], [[Бангладеш]], [[Пакистан]] и [[Мианма]]. Чрез сътрудничество с местните едри земевладелци и аристокрация англичаните управляват успешно Индия до 20 век.
Експанзията в Азия се осъществява с местния военен контингент в Индия. През 1843 е завзет Синд (днес в Пакистан), а [[Белуджистан]] става васал, последван скоро от [[Кашмир]]. Пенджаб е анексиран през 1849, Бирма през 1885. [[Британска Индия]] (Британски Радж) обхваща по-голямата част от [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]], включително днешните държави [[Индия]], [[Бангладеш]], [[Пакистан]] и [[Мианма]]. Чрез сътрудничество с местните едри земевладелци и аристокрация англичаните управляват успешно Индия до 20 век.

Версия от 20:00, 27 януари 2012

Британската империя през 1897

Британската империя (Шаблон:Lang-en) е най-голямото държавно формирование, съществувало някога, с колонии на всички континенти. Най-голямото си териториално разширение достига през 30-те години на XX век, когато британските земи се простират на повече от 33 милиона квадратни километра, което представлява една четвърт от сушата на земното кълбо. Общата численост на населението на империята е около 458 милиона. Терминът „Британска империя“ е измислен от Джон Дий, който е астролога, алхимика и математика на кралица Елизабет I. Империята започва да се образува в края на 15 век, в хода на Великите географски открития и съществува до средата на 20 век. Много от страните, включени в миналото в Британската империя, днес членуват в международната организация Общност на нациите.

Общ преглед

Британската империя се разраства в продължение на повече от двеста години. Счита се, че кулминацията на разширението на колосалната държава е в началото на 20 век. По това време, различни територии на всички континенти справедливо наричат империята, „тази, над която слънцето никога не залязва“.

Експанзивната фаза на заселването и завладяването започва с относително мирната фаза - търговия и дипломация. Империята помага за разпространението на британските технологии, търговия, английски език и форми на управление по целия свят. Имперската хегемония има решаващо значение за икономическия ръст и влиянието на Обединеното кралство в политиката на много страни. Знае се се също така, че постоянно разширяващата се империя се увлича в разширяването и укрепването на демократичните институции на много страни.

От устройството на колониите е ясно, че влиянието на Британската империя е доста двусмислено. В колоните са привнесени английския език, определени административни и правови рамки, създадени по образ и подобие на Великобритания. По време на деколонизацията на Обединеното кралство се прави опит за въвеждане в бившите колонии на парламентарна демокрация и върховенство на закона, макар и с различна степен на успех. Повечето колонии решават, че британската общност на нациите е заместител на Империята в психологически план.

Британските колонии служат, основно на икономическите интереси на Обединеното кралство. Докато в емигрантските колонии се създава инфраструктура, с цел създаване на независима икономика, в тропическите региони на Африка и Азия те играят само ролята на доставчици на суровини и получават само една малка част от инфраструктурата. Днес икономиките на много развиващи се страни често са зависими от износа на суровини.

Един от основните стълбове на британското колониално право е, че конфликтите между различните етнически групи служат за предпазване от колониалното господство на други държави. Този класически принцип на "разделяй и владей" е причина за много конфликти днес, като в Северна Ирландия, Индия, Зимбабве, Судан, Уганда и Ирак. Типичен пример е въстанието на Мау Мау в Кения (1952-1957), когато малките въстания се превръщат в кървави войни при развитите племена. Като цяло, загиват само 22 бели, а в местните племена е жертвите достигат 18000-30000.

Британският колониализъм

Европейски колонии (ранен период)

Разширението на Англия започва със завладяването на остров Ирландия (през 1169 г.) и Уелс (през 1282 г.). Шотландия е присъединена с права на равноправна държава. За разлика от експанзията на острова, на континента Англия губи подвластните владения Бретан и Нормандия (към края на Стогодишната война).

Първи отвъдморски колонии

Кралица Елизабет I

През 1578 г. кралица Елизабет I дава на Хъмфри Гилбърт патент за открития и задморски изследвания.[1] В същата година, Гилбърт се отправя към Западните Индии с намерение де се заеме с пиратство и да основе колония в Северна Америка, но експедицията е изоставена, още преди да пресече Атлантика.[2][3] През 1583 г., той предприема втори опит, този път на остров Нюфаундленд, чиито залив Гилбърт формално провъзгласява за английско владение, въпреки, че не оставя заселници. Гилбърт умира по време на обратния път към Англия, и делото му е продължено от брат му, Уолтър Ралей, на когото е издаден собствен патент през 1584 г. След година, Рали основава колонията Роанок на крайбрежието на съвременна Северна Каролина, но недостатъчното снабдяване довежда до това, че развитието на начинанието претърпява провал.[4]

По време на царуването на кралица Елизабет I, икономиката на страната се развива с бързи темпове. Франсис Дрейк прави околосветско пътешествие при една от своите експедиции — нещо, което никой не е опитвал да направи след Фернандо Магелан.

След разгрома през 1588 г. на Непобедимата армада, мощта на Испанската империя е подкопана и Испания повече не представлява заплаха за развитието на Британия.

През 1603 г. крал Джеймс I се възкачва на английския престол и на следващата година сключва Лондонския мир, който слага край на военните действия с Испания. Сега, по време на мир с основния си противник, английското внимание се премества от завладяването на чуждата колониална инфраструктура към създаването на свои собствени отвъдморски колонии.[5] Британската империя започва да придобива своята форма в началото на 17 век с английските колонии в Северна Америка и Западните Индии и основаването през 1600 г. на частната Британска източноиндийска компания за търговия с Азия. Периодът от това време до загубата на Тринадесетте колонии по време на Войната за независимост на САЩ към края на 18 век, впоследствие се нарича Първа Британска империя. [6]

Америка, Африка и търговията с роби

Западните Индии първоначално са най-важните и икономически изгодни английски колонии,[7] но от първите опити за колонизация, няколко се оказават неудачни. Опитът да се основе колония в Гаяна през 1604 г. продължава едва две години и претърпява неуспех в основното си начинание — да се намери злато.[8] Колониите в Сейнт Лусия (1605 г.) и Гренада (1609 г.) също бързо са изоставени, но поселища успешно са основани в Сейнт Китс (1624 г.), Барбадос (1627 г.) и Невис (1628 г.).[9] Колониите бързо възприемат системата на плантациите, успешно използвана от португалците в Бразилия — система, която зависи от робския труд и от (поне в началото) холандските кораби, продаващи роби и купуващи захар. За да гарантира, че нарастващите приходи от тази търговия ще останат в английски ръце, с Навигационния акт от 1651 г., парламентът постановява, че само английски кораби могат да извършват търговия в английските колонии. Това води до конфликт с Обединените провинции — поредицата Англо-холандски войни, които, в края на краищата, усилват английските позиции в Америка за сметка на холандските. През 1655 г. Англия анексира остров Ямайка от Испания, а през 1666 г. — успешно колонизира Бахамите.

Британските колонии в Северна Америка през 1750 г.: 1. Нюфаундленд 2. Нова Скотия 3. Тринадесетте колонии
4. Бермудски острови 5. Бахамски острови 6. Британски Хондурас 7. Ямайка
8. Малки Антилски острови

Първото английско постоянно селище в Америка е основано през 1607 г. в Джеймстаун, начело с капитан Джон Смит. То е управлявано от Virginia Company, която основава през 1609 г. и колония на Бермудските острови.

Правото на компанията да управлява колонии е обявено за недействително през 1624 г. и прекия контрол над тях поема Короната, която основава по такъв начин колонията Вирджиния. [10] Нюфаундлендската компания е създадена през 1610 г. с цел създаването на постоянни поселения на остров Нюфаундленд, но търпи неуспех. През 1620 г. е основана колонията Плимут, като рай за пуританите, по-късно известни като пилигрими. [11]

Бягството от религиозно преследване става причина много бъдещи английски колонисти да се решат на трудното трансатлантическо пътешествие: Мериленд е основана като обетована земя за римокатолиците (1634 г.), Кънектикът (1639 г.) — за конгрегационалистите, Роуд Айлънд (1636 г.) — като колония, приемаща всички религии. Провинция Каролина е основана през 1663 г. На следващата година, Англия получава контрол над холандската провинция Нови Амстердам (преименувана в Ню Йорк), посредством преговорите след Втората англо-холандска война, в размяна на Суринам. През 1681 г. Уилям Пен основава колонията Пенсилвания. Американските колонии са по-малко удачни във финансово отношение, отколкото тези в Западните Индии, но имат големи площи добра селскостопанска земя и успяват да привлекат доста по-голям брой английски емигранти, които предпочитат техния умерен климат. [12]

През 1670 г. Чарлз II предоставя на Компанията на Хъдзъновия залив правото на монополна търговия с кожи на територията, после известна под името Земя Рупърт (обширна територия, която по-късно образува голяма част от Канада). Фортовете и търговските постове, основани от компанията, често са цели на нападения от страна на французите, които основават своя собствена компания за търговия с кожи в Нова Франция. [13]

След две години са поставени основите и на Кралската африканска компания, която получава от Чарлз II монопола върху търговията с роби в британските колонии на Карибите. [14] От самото начало, робството е основата на Британската империя в Западните Индии. До отмяната на търговията с роби през 1807 г., Британия е отговорна за транспортирането на 3.5 милиона африкански роби в Америка — 1/3 от всичките роби, превозени през Атлантика. [15] За поддържането на тази търговия, на бреговете на Западна Африка са основани укрепления, като остров Джеймс край Гамбия и Акра.

В британските Западни Индии, процентът на негрите нараства от 25 % през 1650 г. до приблизително 80 % през 1780 г., а в Тринадесетте колонии — от 10 % до 40 % за същия период (повечето — в южните колонии). [16] За търговците на роби, тази търговия е крайно изгодна и осигурява основен поминък за такива западни британски градове като Бристол и Ливърпул, които сформират тристранна, така наречената триъгълна търговия с Африка и Америка. Тежките и нехигиенични условия на корабите, превозващи роби и оскъдната храна, водят до това, че средното равнище на смъртност, по време на превозването през Атлантическия океан, е едно към седем. [17]

През 1695 г. шотландският парламент предоставя на Шотландската компания (The Company of Scotland Trading to Africa and the Indies) правото да основе селище, наречено Дариен, на Панамския провлак, с цел построяването на канал там. Експедицията се отправя към Панама през 1698 г., но колонията претърпява неспех. Обсадена от съседните испански колонисти от Нова Гранада и заразена с малария, след две години тя е изоставена. Дариенската схема е финансова катастрофа за Шотландия — една четвърт от шотландския капитал [18] е загубена в начинанието и това слага край на надеждите на Шотландия да създаде собствена морска империя. Този епизод също така има и важни политически последствия, склонявайки и Англия, и Шотландия, към политическо обединение на страните, а не само на короните. [19] С унията от 1707 г. се създава Кралство Великобритания.

Конкуренцията с Холандия в Азия

В края на 16 век Англия и Холандия предизвикват португалската монополна търговия с Азия, сформирайки частни акционерни компании за финансиране на експедиции — Английската (по-късно преименувана на Британска) и Холандската източноиндийски компании, основани съответно през 1600 и 1602 г. Основната цел на тези компании е да овладеят изгодната търговия с подправки. Те съсредоточават усилията си върху източника, Индонезийския архипелаг, и най-важното място в търговската мрежа — Индия. Близкото съседство на Лондон и Амстердам край Северно море и интензивната конкуренция между Англия и Холандия неизбежно водят до конфликт между двете компании. Надмощието е подолено — холандско господство над Молукските острови (бивше португалско владение), след оттеглянето на англичаните през 1622 г., и големи успехи на Англия в Индия — в Сурат е основана търговска фактория през 1613 г. Въпреки, че Англия в края на краищата изпреварва Холандия като колониална държава, в краткосрочна перспектива по-развитата холандската финансова система [20] и трите англо-холандски войни през 17 век дават на Холандия преимущество в Азия. Конфликтът е прекратен след Славната революция от 1688 г., когато нидерландския щатхолдер Уилям III е издигнат на английския престол, донасяйки мир на двете страни. Сделката между нациите оставя търговията с подправки от Индонезийския архипелаг в ръцете на Холандия, а текстилната промишленост в Индия — за Англия. [21]

Глобалната борба с Франция

Мирът, сключен между Англия и Холандия през 1688 г., довежда до това, че тези две страни влизат в Войната на Аугсбургската лига в качеството си на съюзници, но войната, която се води в Европа и в колониите, между Франция, Испания и Англо-холандския съюз, оставя Англия по-силна колониална държава от Холандия, която е принудена да пожертва голям дял от военния си бюджет за сухопътните военни действия в Европа. [22] През 18 век, Англия (след 1707 г. – Великобритания) израства като основната световна колониална държава, а Франция — като основния ѝ съперник. [23]

Смъртта на Карлос II през 1700 г. и завещаването му на Испания и колониалната ѝ империя на Филип Анжуйски, внук на френския крал Луи XIV, показва перспективата от обединение на Франция, Испания и техните колонии — неприемливо положение за Англия и другите европейски държави. [24] През 1701 г., Британия, Португалия и Холандия се присъединяват към Свещената Римска империя във войната против Испания и Франция, която продължава до 1714 г. В сключения към края на войната Утрехтски мирен договор, Филип се отказва от френския трон за себе си и своите потомци, а Испания губи империята си в Европа. [25] Британската империя разширява своята територия: от Франция тя получава Нюфаундленд и Акадия, а от Испания — Гибралтар и Менорка. Гибралтар, който и понастоящем се явява британски доминион, става важна военноморска база и позволява на Британия да контролира преминаването от Средиземно море в Атлантика и обратно. Менорка по-късно е върната на Испания, съгласно Амиенския мирен договор от 1802 г. Испания също така отстъпва на Британия изгодните права за търговия с роби в Латинска Америка. [26]

Започналата през 1756 г. Седемгодишна война е първата война, която се води в глобален мащаб: сражения се водят в Европа, Индия, Северна Америка, в Карибите, на Филипините и на бреговете на Африка. Подписването на Парижкия мирен договор има важни последствия за Британската империя. В Северна Америка бъдещето на Франция като колониална държава практически е приключено, с одобрението на британските претенции за Земята Рупърт,[27] предаването на Нова Франция на Британия (оставяйки значително френскоговорящо население под британски контрол в Квебек), и на Луизиана — на Испания. Испания остъпва Флорида на Британия. В Индия, под контрола на Франция остават няколко анклава, но с наложени военни ограничения и задължението да снабдяват британските васални държави, оставяйки по такъв начин бъдещета на Индия в ръцете на Британия. Победата на Британия над Франция по време на Седемгодишна война я издига като главна световна колониална държава. [28]

Втора Британска империя (1783—1815)

Управление в Индия

 Основна статия: Британска източноиндийска компания

През първите сто години на своето управление, британската Източноиндийска компания се фокусира върху търговските операции на индийския субконтинент. Тя не е и в позиция да предизвиква могъщата Моголска империя,[29] която ѝ дава търговски права през 1617 г. През 18 век моголите изпадат в упадък, и компанията встъпва в борба със своите френски конкуренти, Френската Източноиндийска компания. В битката при Пласи през 1757 г., британците, начело с Робърт Клайв, нанасят поражение на французите и индийските им съюзници. Компанията завладява Бенгалия, и става водещата военна и политическа сила в Индия.

В следващите десетилетия, компанията бързо увеличава владенията, които контролира — и пряко, и чрез марионетни правителства, поставени под заплахата от нахлуване на британската Индийска армия, състояща се одновно от наемни индийски войници — сипаи. Основният метод на колониалното завладяване на Индия стават „субсидиарните договори“, чиято система е въведена първо от френските колонизатори[30], използвана от англичаните с голям размах. В съответствие с тази система, армията на компанията последователно заставя със сила княжество след княжество да подписват договор за заплащане на „субсидии“ за издръжка на армията, а също така да водят външната си политика само чрез британския губернатор. С получените пари се събира наемна войска, в която мнозинството от обикновените войници са самите индийци. Компанията анексира редица княжества, въвеждайки прякото си управление.

Крахът на Моголската империя практически води до разпада на Индия на няколкостотин независими държави — нещо, което силно облекчава британската експанзия.[31] Дъпреки, че на два пъти компанията се натъква на доста силна съпротива — в първия случай Маратхската конфедерация[32], а във втория — на княжествата на сикхите.[33].

Британците разгромавят маратхите в три англо-маратхски войни, сключвайки съюз със съседите им, които разчитат на военна плячка и територии.

Първите стълкновения със сикхите се оказват неуспешни за британците. През 1839 г. обаче, държавата на сикхите отслабва от вътрешни раздори и навлиза в упадък. Едва тогава на англичаните се удава да ги победят във Втората англо-сикхска война.

Завладяването на Индия завършва през 1857 г. - тогава избухва Въстанието на сипаите.[34] То слага край на управлението на компанията в Индия. Вместо него е въведено прякото управление на Короната.

Загубата на тринадесетте американски колонии

 Основна статия: Американска война за независимост

През 60-те и 70-те години на 18 век, отношенията между метрополията и тринадесетте американски колонии се влошават, главно вследствие на опитите на британския Парламент да обложи американските колонисти с налози без тяхното съгласие. Американците изразяват недоволството си с лозунга „Няма данъци без представителство“ („Данъци без представителство — това е тирания“).

През 1775 г. започва американската Война за независимост, на следващата година е провъзгласена Декларацията за независимост на САЩ.

Век на империята (1815 - 1914)

През 19 век Великобритания е водеща имперска сила. В края на века тя владее една четвърт от населението на света и една пета от земната площ[35]. Между 1890 и Първата световна война притежава една трета от корабите в света по тонаж и извършва около половината от световната морска търговия, а в края на 19 в - 60% от телеграфните кабели, което е много важно за имперското управление.

През този период Великобритания става водеща сила в Източна и Южна Африка: завладява Египет през 1882, разгромява суданските махдисти при Омдурман, завладява територията, която по-късно става Британска Сомалия, Кения, Уганда, Северна Родезия (Замбия), Малави и Южна Родезия (Зимбабве), а след това побеждава африканерските републики във втората англо-бурска война от 1899-1902 г. Английски пътешественици проучват голяма част от Африка: Джеймс Брус, Дейвид Ливингстън, Мънго Парк.

Английската мощ се простира в световния океан към все още незавладени острови и островни групи: Андамански и Никобарски, Джилбърт и Елис, островите Кук, Фиджи, Соломоновите острови, Тонга и др. Кралският флот прави карта на Световния океан[35].

Експанзията в Азия се осъществява с местния военен контингент в Индия. През 1843 е завзет Синд (днес в Пакистан), а Белуджистан става васал, последван скоро от Кашмир. Пенджаб е анексиран през 1849, Бирма през 1885. Британска Индия (Британски Радж) обхваща по-голямата част от Индийския субконтинент, включително днешните държави Индия, Бангладеш, Пакистан и Мианма. Чрез сътрудничество с местните едри земевладелци и аристокрация англичаните управляват успешно Индия до 20 век.

Световни войни (1914 - 1945)

Деколонизация и упадък (1945 - 1997)

Наследство

В момента Обединеното кралство запазва суверенитета на над 14 територии извън Британските острови. През 2002 г. те придобиват статут на Британски задморски територии. Някои от тези територии са ненаселени, с изключение на военния и научния персонал, който се намира там. Други са с различна степен на самоуправление и зависят от Великобритания по отношение на международните дела и отбраната.

Британския суверенитет над някои задморски територии се оспорено от съседни държави: иск по отношение на Гибралтар, Испания, на Фолклендските острови, Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови - Аржентина, на Британската територия в Индийския океан - Мавриций и Сейшелските острови. Освен това, британската антарктическа територия е обект на противоречащи си претенции на Аржентина и Чили, като много държави, в това число и Русия, въобще не признават никакви териториални претенции в Антарктида.

Повечето от бившите колонии са съставна част от британската общност на нациите - неполитическо доброволно сдружение на равен с равен, в което Обединеното кралство няма никакви привилегии. 15 държави-членки на Британската общност смятат за свой държавен глава кралицата на Англия, и представляват Британски региони.

Десетилетия, а понякога и векове на британското управление и британската имиграция оставят своя отпечатък върху много независими държави по света. Английският език е майчин език за повече от 400 милиона души. До 1 млрд. души го говорят като чужд език, въпреки че разпространението на езика, е свързано също така и с културното влияние на Съединените щати.

Британската парламентарна система става модел за държавна организация на много бивши колонии, а законодателството — за техните правни системи. Британският върховен съд все още е най-висшия съд в при някои бивши колонии в Карибския басейн и Тихия океан.

Британски мисионери разпространяват Англиканската църква на всеки континент, а Англиканската общност вече има над 77 милиона члена.

В много части на бившата империя все още е запазена колониалната архитектура — църкви, гари, правителствени сгради. Британските спортове - крикет, ръгби, голф и др, за разпространени по цялата империя, британската система за мерки и теглилки (имперска система) също е разпространена, както и движението от лявата страна на пътното платно.

Политически граници, не винаги съответстват на реалното население, което причинява много конфликти в Кашмир, Палестина, Судан, Нигерия и Шри Ланка.

Милиони колонисти оставили Британските острови се заселват в преселническите колони — САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия. В момента населението на тези страни се състои предимно от потомци на имигранти от Великобритания и Ирландия. Протестантите с британски произход са основната част от населението в Северна Ирландия и заедно с бурите са една от двете основни бели етнически групи в Южна Африка.

Бележки

  1. ↑ Шаблон:Икона en Olson, James. Historical Dictionary of the British Empire, том 2. Greenwood Publishing Group. 1996 г. ISBN 031329366X. стр. 466
  2. ↑ Шаблон:Икона en Olson, James. Historical Dictionary of the British Empire, том 2. Greenwood Publishing Group. 1996 г. ISBN 031329366X. стр. 466
  3. ↑ Шаблон:Икона en Canny, Nicholas. Low, Allaine. The Origins of Empire. Oxford University Press. 1998 г. ISBN 0199246769 стр. 63
  4. ↑ Шаблон:Икона en Canny, Nicholas. Low, Allaine. The Origins of Empire. Oxford University Press. 1998 г. ISBN 0199246769 стр. 63-64
  5. ↑ Шаблон:Икона en Canny, Nicholas. Low, Allaine. The Origins of Empire. Oxford University Press. 1998 г. ISBN 0199246769 стр. 70
  6. ↑ Шаблон:Икона en Canny, Nicholas. Low, Allaine. The Origins of Empire. Oxford University Press. 1998 г. ISBN 0199246769 стр. 34
  7. ↑ Шаблон:Икона en James, Lawrence. The Rise and Fall of the British Empire. Abacus. 2001 г. ISBN 031216985X стр. 17.
  8. ↑ Шаблон:Икона en Canny, Nicholas. Low, Allaine. The Origins of Empire. Oxford University Press. 1998 г. ISBN 0199246769 стр. 71
  9. ↑ Шаблон:Икона en Canny, Nicholas. Low, Allaine. The Origins of Empire. Oxford University Press. 1998 г. ISBN 0199246769 стр. 221
  10. ↑ Шаблон:Икона en Olson, James. Historical Dictionary of the British Empire, том 2. Greenwood Publishing Group. 1996 г. ISBN 031329366X. стр. 600
  11. ↑ Шаблон:Икона en Olson, James. Historical Dictionary of the British Empire, том 2. Greenwood Publishing Group. 1996 г. ISBN 031329366X. стр. 897
  12. ↑ Шаблон:Икона en Ferguson, Niall. Empire. Basic Books. 2004 г. ISBN 0465023290 стр. 72-73
  13. ↑ Шаблон:Икона en Buckner, Phillip. Canada and the British Empire. Oxford University Press. 2008 г. ISBN 019927164X стр. 25
  14. ↑ Шаблон:Икона en Lloyd, Trevor Owen. The British Empire 1558-1995. Oxford University Press. 1996 г. ISBN 0198731345 стр. 37
  15. ↑ Шаблон:Икона en Ferguson, Niall. Empire. Basic Books. 2004 г. ISBN 0465023290 стр. 62
  16. ↑ Шаблон:Икона en Canny, Nicholas. Low, Allaine. The Origins of Empire. Oxford University Press. 1998 г. ISBN 0199246769 стр. 228
  17. ↑ Шаблон:Икона en Marshall, Peter James. The Eighteenth Century, The Oxford History of the British Empire, Том 2. Oxford University Press. 1998 г. ISBN 0199246777 стр. 440-464.
  18. ↑ Шаблон:Икона en Magnusson, Magnus. Scotland: The Story of a Nation. Grove Press. 2003 г. ISBN 0802139329 стр. 531
  19. ↑ Шаблон:Икона en Macaulay, Thomas. The History of England from the Accession of James the Second. Penguin. 1848 г.ISBN 0140431330 стр. 509.
  20. ↑ Шаблон:Икона en Ferguson, Niall. Empire. Basic Books. 2004 г. ISBN 0465023290 стр. 19.
  21. ↑ Шаблон:Икона en Ferguson, Niall. Empire. Basic Books. 2004 г. ISBN 0465023290 стр. 19.
  22. ↑ Шаблон:Икона en Canny, Nicholas. Low, Allaine. The Origins of Empire. Oxford University Press. 1998 г. ISBN 0199246769 стр. 441
  23. ↑ Шаблон:Икона en Pagden, Anthony. Peoples and Empires. Modern Library. 2003 г. ISBN 0812967615 стр. 90.
  24. ↑ Шаблон:Икона en Olson, James. Historical Dictionary of the British Empire, том 2. Greenwood Publishing Group. 1996 г. ISBN 031329366X. стр. 1045
  25. ↑ Шаблон:Икона en Olson, James. Historical Dictionary of the British Empire, том 2. Greenwood Publishing Group. 1996 г. ISBN 031329366X. стр. 1122
  26. ↑ Шаблон:Икона en Olson, James. Historical Dictionary of the British Empire, том 2. Greenwood Publishing Group. 1996 г. ISBN 031329366X. стр. 1121-1122
  27. ↑ Шаблон:Икона en Buckner, Phillip. Canada and the British Empire. Oxford University Press. 2008 г. ISBN 019927164X стр. 25
  28. ↑ Шаблон:Икона en Pagden, Anthony. Peoples and Empires. Modern Library. 2003 г. ISBN 0812967615 стр. 91.
  29. ↑ Шаблон:Икона en Olson, James. Historical Dictionary of the British Empire, том 2. Greenwood Publishing Group. 1996 г. ISBN 031329366X. стр. 93
  30. ↑ Шаблон:Икона ru Разпад на империята на Великия Могол и завоюването на Индия от англичаните
  31. ↑ Шаблон:Икона ru[historyjournal.narod.ru/Mogol.htm|title Империя Великих Моголов]
  32. ↑ Шаблон:Икона ru Маратхска конфедерация
  33. ↑ Шаблон:Икона ruдържава
  34. ↑ Шаблон:Икона ru Сипаите против империята
  35. ↑ а б Блек, Джереми. История на британските острови. Рива, 2008. ISBN 978-954-320-208-9. с. 247.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Британская империя“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Британска_империя&oldid=4551918“.