Сонгея

Сонгея (на английски и суахили Songea) е град в Южна Танзания, в близост до границата с Малави. През 2006 година е обявен за административен център на регион Рувума. Със своите исторически забележителности има сериозен потенциал за развитие на туризма.

Градът е център на въстанието Маджи-Маджи, първата въоръжена африканска съпротива срещу колонизацията на германците. Носи името на велик вожд на нгоните, обесен през 1906 година по време на потушаването на въстанието от немските колонизатори.

Климат

Градът се намира в зона с един сух и един дълъг дъждовен сезон. Дъждовният сезон започва през ноември и приключва през май. Относително студено е между април и септември. Средната годишна температура е 21,0 °C, средната максимална температура, отчитана през октомври и ноември е 29 °C, а средната минимална, измерена през юни и юли е 12 °C.

Средните годишни валежи са 1 146 mm, а средномесечните се изчисляват на 96 mm. По-голямата част от тях падат в периода декември–март. Най-сухият месец е юни с 1 mm валежи, а най-влажният — януари, когато измерените валежи достигат до 266 mm. Средната относителна влажност на въздуха за годината е 54,3%, а месечната варира от 39% през октомври до 68% през март.

Население

Според последното преброяване през 2002 година населението на града е 98 683 жители. Градът показва завидна скорост на нарастване и според географската база данни GeoNames за 2010 година то е достигнало до 126 449 обитатели, а годишният ръст се отчита на 2,5%. Ръстът на населението през годините на преброяване е както следва:

• 1978 година – 17955 души
• 1988 година – 52985 души
• 2002 година – 98683 души
• 2012 година - 126449 души

От цялото население в трудоспособна възраст само 47% са заети, а останалите 53% не работят. От неработещите 28,6% са редовни студенти, 15,6% са домакини и 55,8% са безработни. Заетите работни места се разпределят по следния начин:

• 47,3% - в селското стопанство
• 26,6% - в производствената сфера
• 23,1% - чиновници
• 1,8% - домашни помощници
• 1,2% - други

Климатични данни за периода 1971-2000
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Средни максимални температури (°C)	27	27	27	26	25	23	23	24	26	29	29	28
Средни температури (°C)	22,5	22,5	23,0	22,0	20,0	18,0	18,0	18,5	21,0	23,0	24,0	23,0	21,0
Средни минимални температури (°C)	18	18	18	17	15	12	12	13	15	17	18	18
Средни месечни валежи (mm)	266	250	230	105	15	1	3	2	2	11	58	203	1146
Средна влажност (%)	64	65	68	65	58	53	50	46	42	39	44	58	54.3
Източник:

История

Между 1905 и 1907 година градът става център на първото мащабно въоръжено противопоставяне на местните племена срещу немските колонизатори. Тук избухва въстанието Маджи-Маджи, обхванало почти 20 племена и жестоко потушено от германците.

В чест на 104 години от края на въстанието градът е обявен от Министерството на туризма за важен туристически обект. Това въстание се приема в страната като на най-важната част от националната история и като начало на борбата за национално освобождение. През 2009 година Министерството организира честването на това историческо събитие с провеждането на серия културни мероприятия.

След Втората световна война областта е определена за бързо развитие на селското стопанство, свързано с производството на фъстъци. Във връзка с това през 1950 година е построена железопътна линия от брега на езерото Малави до Сонгея, която да улесни износа на произведените фъстъци. За съжаление тази инициатива завършва твърде неуспешно. Курсивен текст По време на Освободителната война с Мозамбик Сонгея е зона с ограничен достъп и от време на време страда от въздушните атаки на португалските сили. Отдалечеността на града го прави уязвим и по отношение на бракониерството на слонова кост.

Административна структура и управление

Градът се ръководи административно от общински съвет, начело с кмет. Към него работят 9 комисии - Човешки ресурси и развитие, Финанси, Икономика и търговия, Образование, Земеделие и животновъдство, Здравеопазване, Комуникации, Градско планиране и Работа. Отделно от тях функционират 4 секции – Вътрешен одит, Енергетика, Избори и Адвокатура.

Административно градът е разделен на 13 квартала и предградия – Бомбамбили (Bombambili), Лизабоне (Lizabonе), Матарауе (Matarawe), Мадженго (Majengo), Мисуфини (Misufini), Матогоро (Matogoro), Мфараняки (Mfaranyaki), Мшангано (Mshangano), Млетеле (Mletele), Рувума (Ruvuma), Сонгея Мджини (Songea Mjini) и Рухиуико (Ruhiwiko).

Градска среда

Сонгея е разположена върху хълмист терен с надморска височина межзу 980 и 1166 метра. Върху леко наклонена територия са застроени квартал Мшангано и предградието Млетеле.(10)

От 1987 година градът е седалище на Римокатолическата архиепископия Сонгея, която се помещава в градската катедрала „St. Mathias Mulumba Kalemba“.(14)

Сонгея разполага с доста хотели на различни нива на обслужване. Голям хотел на комукативно място е „Heritage Cottage“, който разполага с модерни стаи, телевизори и популярен бар-ресторант. „Seed Farm Villa“ е наскоро открит хотел далеч от центъра на града и един от най-комфортните в Сонгея. Състои се от 8 стаи с телевизори, мрежи против насекоми и ресторант. Северозападно от главния път, в тих район, се намира хостелът на Англиканската църква. Църковният хостел „Don Bosco“ е разположен в централната част на града. Хотел „Angoni Arms" се намира в зелена площ, състои се от бунгала, в които няма течаща вода.(2)

В Сонгея има три пазара – Централен, Manzese A и Manzese B.(10)

Здравеопазване

Държавата поема разходите за лечение на децата до 5 годишна възраст, на бременните жени и на старците. Останалите пациенти сами трябва да плащат лечението си, което е непосилно за някои слоеве от населението. Това обяснява защо те чакат прекалено дълго, докато потърсят лекарска помощ и защо средната продължителност на живот в Танзания е спаднала от 53 на 44 години през последното десетилетие. Много от хората посещават първо местни традиционни лечители и ако лечението не се окаже ефективно, чак след това понякога се обръщат към здравно заведение.

В града функционира една окръжна държавна болница с 395 легла и два здравни центъра, от които единият е държавен, а другият – частен. Работят и 19 диспансера – 8 държавни, 3 са притежавани от различни институции, 2 – на религиозни общности и 6 са частни. Амбулаториите се обслужват от медицинско лице, нещо като фелдшер, преминал две или три годишно медицинско обучение, от една до пет медицински сестри и евентуално една акушерка. На един диспансер се падат 13382 жители.(10)

Събирането на отпадъците е крайно незадоволително. Градът има едно превозно средство за извозване на течни отпадъци и две за твърди.(10)

Образование

Общинският съвет на града разполага със следните училища:

= 35 начални и 62 основни училища с общо 33520 ученика, от които 16892 са момичета и 16628 - момчета. Учителите са 839, от които около 2/3 са жени. На един учител се пада да обучава 40 деца. Класните стаи са 516.(10) = 31 средни училища, 20 от които са държавни и 11 – частни. Общият брой на учениците е 11707 – 5558 момичета и 6149 – момчета.(10) = 4 гимназии с общо 2038 ученика, настанени в училищни хостели. От тях 1 097 са момчета и 941 момичета.(10) Тук функционира и средно девическо училище.(14) = 4 висши учебни заведения – Отворен университет на Танзания, Център за обучение на учители, два центъра за професионално обучение. Колежът за обучение на учители се намира на 4 километра от центъра на града. В западната част на града се намира Институтът за информационни технологии „Св. Жозеф“.(10)

В града се намира и университетът „Св. Августин“ към католическата църква, създаден през 1998 година в Дар ес Салам. Има клонове в Муанза, Моши и Сонгея. Предлага курсове и програми, водещи до присъждане на сертификати, дипломи и степени на университетско и следдипломно ниво. Изучават се дисциплини като изкуства, хуманитарни науки, право, правителство, икономика, социология, бизнес администрации. Има факултети по социални науки, естествените науки, здравни науки, масови комуникации, образование и консултиране, философия, земеделски науки и бизнес администрация. Университетът си сътрудничи с други университети в Европа и Америка в областта на научните изследвания, програми за обмен, преподаване, осигуряване на качеството и управление.(12)

Спорт

Почти в центъра на града се намира стадион „Маджи-Маджи“.

Туризъм и забележителности

В Националния музей може да се почете паметта на 70-те африкански война, обесени на 27 февруари 1906 година от колониалната управа в града. Той е създаден окакто с образователна, така и с научна цел, за да се подпомогнат историческите изследвания. Изграден е до мястото, където в масов гроб са погребани войните нгони и матенго и което се намира в двора на музея.(1)

Край града се намират горският резерват Матонго, ловният резерват Лухира и немски замък, построен през 1902 година. В Сонгея може да се види и дървото, на което са били обесени въстаниците.(1)

Икономика

Основната икономическа дейност в града е селското стопанство и то основно земеделието. Отглеждат се главно царевица, маниока, неолющен ориз, бобови растения, сладки картофи, сорго. Животновъдството е слабо развито.(4) Част от продукцията се ползва за изхранване на семейството, а излишъкът – за генериране на доходи.(10)

В Сонгея са организирани две коопераци. Едната е за производство на тютюн, а втората – на земеделците. Земеделската асоциация наброява общо 1500 члена, от които 1338 мъже и 162 жени.(10)

В близост до града се експлоатират залежи от сапфири, наречени сапфири Сонгея, тъй като търговията с тях се извършва главно в него. Цветовата им палитра е най-богатата в света. Те се характеризират с редки и екзотични цветове – зелено, лилаво, бордо, комбинации и преливане между тях. Сапфирите, както и рубините от тази област се отличават с изключителна чистота на камъка, но в същото време и с много малките си размери. Еднокаратов сапфир е рядкост, а двукаратов вече е сериозно изключение.(6)(8)

Транспорт

Комуникациите на града с останалите части на страната остават ненадеждни до 1985 година, когато британците финансират изграждането на път, свързващ го на север с главния път към Макамбако.(14)

Сега градът е разположен на важния за страната път A19, който свързва залива Мбамба на езерото Малави с град Мтвара на Индийския океан. Достъпен е чрез добре развита пътна мрежа. Очаква се след няколко години да бъде завършен Транспортният коридор Мтвара, който минава през града и свързва южната част на Танзания, северната част на Мозамбик, северната и централната част на Малави, и източна и северна Замбия. Това ще даде тласък на развитието на икономиката и търговията в града.(14)

Главните междуградски пътища, свързващи Сонгея с останалата част от страната са: = Сонгея – Нджомбе – Макамбако, който се свързва с магистралата Танзания - Замбия. = Сонгея-Тундуру, свързващ града с югоизточните региони Мтвара и Линди. = Сонгея – залива Мбамба (10)

Пътната мрежа в града е с дължина 234,25 km, от които.около 8 km са асфалтирани, а останалите 226 са настлани с трошено-каменна настилка.(10)

Югоизточно от града работи малко летище с дължина на пистата 1750 метра. Намира се на 1050 метра надморска височина. IATA код - SGX, ICAO код – HTSO.(11)

Водоснабдяване и канализация

Грижата за водоснабдяването и канализацията е поета от органа към градската община SOUWASA. Към неговите задължения спадат планиране, управление, цялостното функциониране и поддръжка на съоръженията, координация и регулиране на градската водоснабдителна и канализационна система.(10)

През 2009 година водоснабдителната система покрива 91% от нуждите на населението.(15) Основният водоизточник е изворната вода в Ruhila, Msamala и Matogoro. Останалото количество се допълва от кладенци, като само в периода 2005-2010 година са пробити 70 броя.(10)

Канализационната система обхваща само 7% от градската територия, а населението в останалите части разчита на септични ями.(15)

Източници

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.