Редактиране на „Динозаври“

{{Taxobox
| image             = Tyrannosaurus-rex-Profile-steveoc86.png
| image_caption     = Възстановка на [[Тиранозавър рекс]] (''Tyrannosaurus rex'')
| regnum            = Animalia
| regnum-bg         = [[Животни]]
| subregnum         = Eumetazoa
| subregnum-bg      = [[Същински многоклетъчни]]
| phylum            = Chordata
| phylum-bg         = [[Хордови]]
| subphylum         = Vertebrata
| subphylum-bg      = [[Гръбначни]]
| infraphylum       = Gnathostomata
| infraphylum-bg    = [[Челюстни]]
| superclassis      = Tetrapoda
| superclassis-bg   = [[Четирикраки]]
| classis           = Reptilia
| classis-bg        = [[Влечуги]]
| superordo         = '''Dinosauria'''
| superordo-bg      = '''Динозаври'''
| subdivision_ranks = Разреди
| subdivision       = <div>
* †[[Ornithischia]] – Птицетазови
* [[Saurischia]] – Гущеротазови
</div>
| fossil_range      = {{fossil range|231.4|65.5}}
}}
'''Динозаврите''' (''Dinosauria'') са [[надразред]] [[животни]] от клас [[Влечуги]] (Sauropsida). В продължение на повече от 160 млн. години, започвайки от късния [[триас]] преди около 230 млн. години, те са най-широко разпространените сухоземни [[гръбначни]] животни на Земята. В края на периода [[креда]], преди около 65 млн. години, динозаврите претърпяват катастрофално [[масово измиране Креда - Терциер|масово измиране]], от което оцеляват само някои [[птици]], също част от групата на динозаврите, обособила се през [[юра]].{{hrf|Gauthier|2001}}

Динозаврите са много разнородна група животни, а птиците, с повече от 9 хил. вида са най-разнородната група съвременни гръбначни след [[бодлоперки]]те. Освен птиците, палеонтолозите разграничават над 500 [[род (биология)|рода]]{{hrf|Wang|2006|13601 – 13605}} и 1000 вида динозаври.{{hrf|Amos|2008}} Динозаврите присъстват на всички континенти, както като съществуващи днес видове птици, така и като [[фосил]]ни находки.{{hrf|MacLeod|1997|265 – 292}} Част от динозаврите са растителноядни, а други – хищни, някои се придвижват на два крака, други – на четири, а трети могат да ходят и на два, и на четири крака. Много видове са развили сложни скелетни форми, като брони, рогове или черупки, а повечето изграждат гнезда, в които снасят яйцата си. Макар и известни с големите размери на някои видове, повечето динозаври имат човешки ръст или са по-дребни.

Наименованието „динозавър“ е създадено през 1842 г. от английския палеонтолог [[Ричард Оуен]] и идва от гръцките думи ''δεινός'' („страшен“, „могъщ“, „удивителен“) и ''σαῦρος'' („гущер“). До средата на 20 век голяма част от научната общност неправилно смята динозаврите за тромави неинтелигентни студенокръвни животни, но повечето изследвания, проведени от 70-те години насам показват, че те са активни животни с интензивен метаболизъм и многобройни адаптации, предназначени за общуване.

От откриването на първите фосили на динозаври в началото на 19 век, скелетите на динозаври се превръщат в една от главните атракции в много музеи по света, а динозаврите стават част от световната култура. Те са тема на изключително популярни филми и книги като „[[Джурасик парк]]“, а новите открития в тази област са широко отразявани в медиите.

Терминът „динозавър“ понякога се използва неформално, за да обозначи други праисторически влечуги, например [[пеликозаври]]те, крилатите [[птерозаври]] и водните [[ихтиозаври]], [[плезиозаври]] и [[мозазаври]], въпреки че формално погледнато те не са динозаври.

== Определение ==
[[Файл:Triceratops 1.jpg|мини|200п|Вкаменен скелет на [[трицератопс]], Национален природонаучен музей ''„[[Smithsonian]]“'', [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], [[САЩ]]]]
[[Таксон]]ът '''Dinosauria''' получава формално името си от [[Англичани|английския]] [[палеонтолог]] [[Ричард Оуен]] през 1842 г.{{hrf|Owen|1842}} Терминът е получен от [[Старогръцки език|гръцките]] думи ''δεινός'' („динос“, което означава „ужасен“, „страшен“) и ''σαύρα'' („савра“, което означава „гущер“ или „влечуго“). Оуен го избира, за да изрази изумлението си от размера и величието на древните животни, както и от техния внушителен арсенал от челюсти и нокти.

Динозаврите били изключително разнообразни. Някои били [[тревопасни]], други – [[месоядни]]. Някои динозаври ходели на два крака, други на четири, а трети, като [[игуанодон]]а, лесно можели да ходят и на два, и на четири крака. Независимо от това, почти всички известни досега динозаври са приспособени предимно за сухоземна, а не за водна или въздушна среда.

== История на изучаването ==
[[Файл:Mantell's Iguanodon restoration.jpg|мини|275px|Реконструкция на игуанодон от вида Iguanodon Mantella – първата в историята реконструкция на динозавър.]]
Гигантските кости откривани понякога в земните недра, в античността са смятани за останки на герои ог епохата на [[Троянска война|Троянската война]]. През [[Средновековие|средните векове]] до 19 век се е приемало, че това са останки от исполини, за които се споменава в [[Библия]]та, които загинали през времето на всемирния [[потоп]]. В [[Далечен изток|Далечния изток]] костите им са смятани за [[дракон]]ови като им е приписвана и целебна сила.

През 1824 г. президентът на [[Кралско геологично общество|Кралското геологично общества]] [[Уилям Бъкланд]] докладва за находка от 1815 г. открита в [[Юра|юрски]] пластове в Стоунзфилд (графство [[Оксфордшир]]), състояща се от няколко кости и фрагменти, принадлежали на допотопно животно. Благодарение на помощта на видния специалист по сравнителна анатомия [[Жорж Кювие]], Баклънд класифицирал находката като останки от гигантски хищен гущер ({{lang|la|sauria}}) и същевременно го нарича мегалозавър – „огромен гущер“.

През 1826 г. Гидеон Ментъл, хирург от [[Люис (Англия)|Люис]] (графство [[Съсекс]]), член на [[Лондонско Линеевско общество|Линеевскогото общество]], представя пред геологическото общество открити зъби на неизвестен до момента вид, който е наречен от него [[игуанодон]] (в буквален смисъл „игуанозъб“). Зъбите на древното същество наподобявали на съвременна игуана. През 1833 г. Ментъл описва и [[хилеозавър]] – представител на панцирните гущери [[анкилозаври]].

[[Файл:Buckland, Megalosaurus jaw.jpg|мини|275px|Челюст на мегалозавър, картинка от статия на Баклънд]]
[[Файл:Goodrich Megalosaurus.jpg|мини|275px|Мезозойска фауна в представите на учените в средата на 19 век. На преден план са изобразени мегалозаври. Според реконструкция на Ричард Оуен са представени като четирикраки същества.]]
През 1842 г. английския биолог Ричард Оуен след като констатира несъмненото сходство между трите открити изкопаеми вида със съвременните рептилии ги отделя в самостоятелен подразред, наречен Dinosauria („ужасни гущери“)<ref>''В. Р. Алифанов'' [http://vivovoco.rsl.ru/VV/JOURNAL/NATURE/10_00/DRAGONS.HTM Небесные драконы, допотопные грешники и змеи Ирландии]</ref>.

През 1858 г. в [[САЩ]] е открит добре запазен скелет на [[хадрозавър]]. Той променя представите за динозаврите, че са четириноги, като показва, че те са се придвижвали и на два крака. През следващите десетилетия са открити и представители на повечето основни групи динозаври. Особени заслуги затова имат американските палеонтолози [[Отнийл Марш]] и [[Едуард Коп]]. Те откриват и описват в подробности 142 нови вида като [[апатозаври]] и [[бронтозаври]], [[диплодок]] и [[стегозавър]], [[моноклон]], [[трицератопс]] и други. Събирането на повече материал от изкопаеми довело до разделянето на динозаврите през 1887 г. на две семейства – птицетазови и гущеротазови.

През първата половина на 20 век голяма част от учените погрешно вярвали, че динозаврити били едри и тромави същества. През [[1970-те]] започва да се променя мнението за тях. Изследванията показвали, че динозврите били активни животни с повишен метаболизъм и разнообразни особености на социално взаимодействие.

През 1964 г. находка на [[дейноних]] произвела научна революция, за това че устройството на скелета позволявало развиване на голяма скорост на придвижване, а от там и факта, че видът бил топлокръвен. Идеята, че динозаврите били топлокръвни, наложила да се промени и представата за физиологията и поведението на динозаврите. През 1979 г. се появили и първите доказателства за наличието на родителски инстинкт и социално поведение на древните гущери. Сравнение на горните крайници на дейониха с крило на птица накарало учените да предположат, че птиците са произлезли от динозаврите. Това допринесло и до откриване на оперение при много видове динозаври. През 2005 г. учени успели да изолират [[колаген]] от съхранили се меки тъкани на [[тиранозавър]]а<ref>[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/sci/tech/newsid_4382000/4382083.stm Би-би-си | Наука и техника | Найдены мягкие ткани тираннозавра?] – 25 марта 2005 г.</ref> и да използват химическия му състав като още едно доказателство на родството на динозаврите с птиците. <ref>[http://elementy.ru/news/430500 Элементы – новости науки: Коллаген из костей динозавров – это уже реальность]. – 20.04.07</ref>

=== В наши дни ===
Редица учени днес утвърждават, че около една трета от описаните видове не са съществували. Причината за това е, че в миналото учените описвали динозаври от един и същи вид, но в загинали в различни етапи на своето развитие. При друго изследване на учени е установено, че почти половината от видовете динозаври са наречени неправилно <ref>[http://lenta.ru/news/2009/10/13/mistake/ Lenta.ru: Прогресс: Треть известных видов динозавров предложили упразднить]</ref>.

Днес се наблюдават две противоположни тенденции в систематиката на динозаврите. При първата палеонтолозите продължават дробенето на съществуващите таксони като ги отделят по различни признаци в нови родове и видове. Другата част от учените поставят под съмнение за коректност по-рано описани видове. Така например през 2007 г. [[Джак Хорнър]] публикува статия, в която изказва съмнения, че видовете ''[[Dracorex hogwartsia]]'', ''[[Stygimoloch spinifer]]'' и ''[[Pachycephalosaurus wyomingensishas]]'' са практически различни възрастови форми на един и същи вид. През 2009 г. Джак Хорнър при проучване на черепа на ''[[Nanotyrannus]]'' прави извод, че този динозавър е фактически млад тиранозавър. През 2010 г. в изданието ''Journal of Vertebrate Paleontology'' е публикувана статия на на палеонтолози от щатския университет в Монтана, в която се изказва мнение, че ''[[Triceratops]]'' и ''[[Torosaurus]]'' са два различни ръстови стадия на един вид. В същата година други учени от Йелския университет описват нов род динозаври – ''[[Mojoceratops]]'', кости от които преди това са причислявани към ''Chasmosaurus''.<ref>[http://www.ammonit.ru/new/880.htm Возможно, что трицератопс и торозавр – это один и тот же динозавр]</ref>

== Произход и еволюция ==
=== Предци на динозаврите ===
[[Файл:Laurasia-Gondwana-mk.svg‎|мини|200px|Разположение на континентите на Земята през триас]]
Влечугите обитавали Земята още преди появата на динозаврите. От тях се появили и предците им – [[архозаври]]те („господстващи гущери). Появата и развитието на архозаврите вървяла успоредно с [[Масово измиране Перм-Триас|масовото измиране]] на [[терапсиди]]те на границата между перм и триас. В началото на триас възникнали и множество нови видове.
[[Файл:Sprawling and erect hip joints - horizontal.svg|мини|275px|Постепенна промяна на положението на крайниците – отстрани на тялото се изместват почти под тялото.]]

При ранните динозаври се появяват важни признаци, които отсъстват при повечето от [[текодонти]]те. Това били промени възникнали с положението на тялото спрямо крайниците и характера на придвижване. Задните крайници стават практически вертикални. При повечето видове те са значително по-дълги от предните. Това им качество позволява да се придвижват само със задните крайници.<ref name="Carrol">Кэрролл Р. Палеонтология и эволюция позвоночных = Vertebrate Paleontology and Evolution / Под ред. акад. Л. П. Татаринова. – М.: Мир, 1993. – Т. 2. – С. 87 – 88. – 283 с. – ISBN 5-03-001819-0</ref>

Висшите форми на терапсидите, по начин на отглеждане на потомството, много наподобявали на [[еднопроходни бозайници|еднопроходните бозайници]] а, по някои предположения<ref name="eskov">''Еськов К.'' „История Земли и жизни на ней: От хаоса до человека“. – М.: НЦ ЭНАС, 2004. – 312 с – 10 000 экз. ISBN 5-93196-477-0 [http://www.warrax.net/51/eskov/12.html]</ref> притежавали дори и [[млечна жлеза|млечни жлези]] и космена покривка. Внезапният упадък на [[тероморфи]]те и разцвета на „същинските гущери“ е една от най-интригуващите загадки на палеонтологията. <ref name=autogenerated5>Глава 10</ref>

Динозаврите се отклонили от своите предци архозаврите почти 20 млн. години след масовото пермско измиране.<ref>''Kump LR, Pavlov A & Arthur MA'' (2005). „Massive release of hydrogen sulfide to the surface ocean and atmosphere during intervals of oceanic anoxia“. Geology 33 (5): 397 – 400.</ref> Днес останките от най-древните динозаври са на възраст около 230 млн. години. През 2010 г. обаче група американски, немски и южноафрикански палеонтолози представя съвместния си труд, според който първите динозаври населявали Земята са с няколко милиона години по-млади, отколкото е смятано до момента. Изводите им са направени от амализ на останките от новото динозавроподобно влечуго ''[[Asilisaurus|Asilisaurus kongwy]]''. То е родствен на динозаврите вид живял преди 245 – 240 млн. години. Учените твърдят, че още в това време различията между ''[[Dinosauriformes]]'' и най-ранните динозаври вече били съществени. Следователно общият предтеча на динозаврите се отделя от групата ''Ornithodira'' на много по-ранен етап, отколкото се е смятало до момента.<ref>''S. J. Nesbitt, C. A. Sidor, R. B. Irmis, K. D. Angielczyk, R. M. H. Smith and L. A. Tsuji''. 2010. „Ecoloically distinct dinosaurian sister group shows early diversification of Ornithodira“. ''Nature'' 464:95 – 98.</ref>

Според една от хипотезите динозаврите се появили за пръв път на територията на съвременния континент [[Южна Америка]]. Постепенно се разпространяват по цяла [[Пангея]].<ref>''Nesbitt, S. J.; Smith, N. D.; Irmis, R. B.; Turner, A. H.; Downs, A. & Norell, M. A.'' (2009). „A complete skeleton of a Late Triassic saurischian and the early evolution of dinosaurs“. Science 326 (5959): 1530 – 1533.</ref><ref>[http://www.gazeta.ru/news/science/2009/12/11/n_1434404.shtml Родиной динозавров является Южная Америка]</ref>

=== Първите динозаври ===
[[Файл:Herrerasaurusskeleton.jpg|мини|220px|[[Скелет]]и на ереразавър и еораптор]]
За един от най-ранните известни днес динозаври се счита ''[[Staurikosaurus]]''. Живял е преди 228 млн. години. Частично запазен скелет от него е открит в триаски отлагания на територията на [[Бразилия]]. [[Голям пищял|Големият пищял]] и дългата [[бедрена кост]] са характерни за бягащи животни. <ref name="Carrol2">Кэрролл, Р. Л. Глава 14. Анатомия и филогенетические связи динозавров // Палеонтология и эволюция позвоночных = Paleontology and evolution of vertebrates / Под ред. Л. П. Татаринова. – М.: „Мир“, 1993. – Т. 2. – С. 90. – 87 – 125 с. – ISBN 5-03-001819-0</ref> През 1963 г. в триаски отложения в северозападна Аржентина е описан [[ереразавър]]. Поради непълния скелет на древното животно учените не успяват да го класифицират. Едва през 1988 г. е открит по-запазен скелет от ереразавър. Тогава той е класифициран като примитивен теропод <ref name="Theropoda">[http://archive.is/20121225155120/http://www.dinoweb.narod.ru/a_Theropoda.htm Dinosauria DINOWEB.NAROD.RU]</ref>. Откритият в [[Мексико]] вид ''[[Tawa hallae]]'' потвърждава връзката на ереразавъра с по-късните тероподи. <ref>{{cite web|date=11 декабря 2009|url=http://lenta.ru/news/2009/12/11/dino/|title=Палеонтологи обнаружили одного из самых первых динозавров|publisher=[[Lenta.ru]]|accessdate=13 август 2010}}</ref><ref>[http://science.compulenta.ru/486431/ Прояснены начальные моменты эволюции динозавров – Наука и техника – История, археология, палеонтология – Палеонтология – Компьюлента]</ref>. Ереразавърът достигал дължина до 4&nbsp;m<ref name="Carrol2"/> и тегло 200 – 250 килограма<ref name="Theropoda"/>. [[Череп]]ът е дълъг и тънък и не притежава характерните признаци на по-късните тероподи <ref name="Theropoda"/>, строежът на задните крайници е характерен за ранните динозаври <ref name="Carrol2"/>. Четири години по-късно в Аржентина е открит скелет на още по-древен динозавър – [[еораптор]].<ref>''Sereno P. C., Forster C. A., Rogers R. R. and Monetta A. M. 1993''. „Primitive dinosaur skeleton from Argentina and the early evolution of Dinosauria“. ''Nature'' 361:64 – 66.</ref> По външен вид наподобявал много на останалите влечуги, но особеностите на костите и зъбите позволяват видът да бъде отнесен към примитивните тероподи <ref>[http://archive.is/20120707101450/http://dinoweb.narod.ru/Theropoda.htm%23eoraptor Theropoda]</ref>. Палеонтолозите предполагат, че общият прароднина на всички динозаври наподобява на еораптор. <ref>''Sereno PC'' (1999). „The evolution of dinosaurs“. Science 284 (5423): 2137 – 2147.</ref>. Ако тези техни предположения се окажат верни, то изводът е, че първите динозаври представлявали малки двуноги хищни животни. <ref>''Sereno, P.C.; Forster, Catherine A.; Rogers, Raymond R.; Monetta, Alfredo M.'' (1993). „Primitive dinosaur skeleton from Argentina and the early evolution of Dinosauria“. Nature 361: 64 – 66.</ref> Откриването и на други дребни динозавроподобни – [[Орнитодири]], като видовете ''[[Marasuchus]]'' и ''[[Lagerpeton]]'' поддържа идеята, че древните динозаври са били малки и се придвижвали на два крака.

Най-древната известна група сред птицетазовите динозаври е ''[[Fabrosauridae]]''.Най-ранният от тях е [[Pisanosaurus|пизанозавър]], открит в Аржентина. Най-добре проучен от ''Fabrosauridae'' е род ''[[Lesothosaurus]]'' от Южна Африка. Подобно на всички останали фаброзавриди той достигал дължина около 1 метър. Строежът на задните крайници е характерен за бипедалните животни. Някои части на скелета са сходни с тези на ранните тероподи, но тазовите кости и устройството на черепа и зъбите носят чертите на птицетазовите динозаври<ref name="Carrol2"/>.

В началните етапи на еволюцията на динозаврите Земята е обитавана от различни видове архозаври и терапсиди като [[етозаври]], [[цинодонти]], [[дицинодонти]], [[орнитозухиди]], [[ринхозаври]] и други. По всичко личи, че в края на триас динозаврите издържали продължителната конкуренция с тези животни преди да ги победят в еволюционно отношение и да достигнат разцвет. Според други учени обаче господстващото положение на динозаврите е постигнато не в резултат на превъзходството им над останалите групи, а на случайност. В началото динозаврите не се славели с голямо видово разнообразие и се опитвали да заемат екологични ниши, владени от други видове животни. Видовете им съставлявали едва 1 – 2 % от общата фауна на планетата. На по-късен етап обаче те се превръщат в съществен компонент на фауната като достигат 50 – 90 % от животинските видове през определени епохи.<ref>Brusatte, S.L.; Benton, MJ; Ruta, M; Lloyd, GT (2008). „Superiority, competition, and opportunism in the evolutionary radiation of dinosaurs“. Science 321 (5895): 1485 – 1488.</ref> Преди около 200 млн. години започва т. нар. [[триаско измиране]]. Това събитие окончателно освободило екологични ниши за динозаврите като открива възможност за еволюция на такива групи като ''[[Crocodylomorpha]]'', птерозаври, бозайници, костенурки и динозаври.<ref>Benton, Michael J. (2004). „Origin and relationships of Dinosauria“. in Weishampel, David B.; Dodson, Peter; and Osmólska, Halszka (eds.). The Dinosauria (2nd ed.). Berkeley: University of California Press. pp. 7 – 19.</ref>

=== Видова диверсификация през Креда ===
Статистическите изследвания, основаващи се на откритите палеонтологически материали предполагат, че видовото разнообразие на динозаврите значително се е увеличило през късна креда. През 2008 г. палеонтологът Греъм Лойд изказва предположение, че богатството на видове през креда се дължи на илюзия. Това се дължи на факта, че най-добре изучените земни пластове са именно от този период. Вместо това той смята, че в късна креда съществено развитие претърпяват само две групи – [[хадрозаври]] и [[цератопси]]. В ерата на креда започва разцвета на покритосемените растения. Те се превръщат в съществена част от наземната флора. Откритите копролити от динозаври обаче показва, че повечето от тревопасните видове продължавали да се хранят с голосеменни растения. В същото време обаче растителноядните насекоми и бозайниците се развили много бързо и разностранно с цел да заемат новопоявилите се екологични ниши. Гущерите, змиите, крокодилите и птиците също бързо успели да заемат новите звена в хранителната верига. Лойд и други негови колеги предполагат, че именно отказът на динозаврите да се приспособят към новите хранителни условия ги обрича на изчезване <ref>Lloyd, G.T., Davis, K.E., Pisani, D. ''[http://journals.royalsociety.org/content/7k63203q852h4006/ Dinosaurs and the Cretaceous Terrestrial Revolution]''. Proceedings of the Royal Society: Biology 275 (1650): 2483. doi:10.1098/rspb.2008.0715. PMID 18647715. PMC 2603200. 22 юли 2008. Посетен на 28 юли 2008.</ref>.

== Физически характеристики ==
{{раздел-мъниче}}

== Описание ==
Динозаврите представлявали доминиращи сухоземни гръбначни животни през мезозой, триас и креда. Останалите групи гръбначни животни били ограничени по размери на тялото и биологичните ниши, които заемали. Бозайниците например рядко надвишавали размера на домашна котка и по правило представлявали потенциална плячка за динозаврите<ref>Morales, Michael (1997). „Nondinosaurian vertebrates of the Mesozoic“. in Farlow, James O.; and Brett-Surman, Michael K. (eds.). The Complete Dinosaur. Bloomington: Indiana University Press. pp. 607 – 624. ISBN 0-253-33349-0.</ref>. Като изключение от това правило е видът ''[[Repenomamus giganticus]]'', бозайник с тегло 12 – 14 kg., за който е известно, че се е хранил с малки динозаври – например млади екземпляри на вида ''[[Psittacosaurus]]''<ref>Hu Yaoming; Meng, J; Wang, Y; Li, C (2005). „Large Mesozoic mammals fed on dinosaurs“. Nature 433 (7022): 149 – 152</ref>.

Динозаврите представлявали необичайно голяма група животни. Според изследвания от 2006 г. до този момент са описани повече от 500 рода динозаври, а според палеонтологични оценки броят им може да достигне до около 1850. Така около 75 % от родовете все още не са открити и описани. Според предишни изследвания се смята, че родовете могат да достигнат до 3400, но не са останали палеонтологични доказателства за това<ref>Russell, Dale A. (1995). „China and the lost worlds of the dinosaurian era“. Historical Biology 10: 3 – 12. doi:10.1080/10292389509380510.</ref>. Към [[17 септември]] 2008 г. са описани 1047 вида динозаври. Нито един от откритите видове обаче до днес не е живял в морска или въздушна среда. Единствено е известно, че [[спинозавър]]ът вероятно е водил полуводен начин на живот<ref>Amiot, R.; Buffetaut, E.; Lécuyer, C.; Wang, X.; Boudad, L.; Ding, Z.; Fourel, F.; Hutt, S.; Martineau, F.; Medeiros, A.; Mo, J.; Simon, L.; Suteethorn, V.; Sweetman, S.; Tong, H.; Zhang, F.; and Zhou, Z. (2010). „Oxygen isotope evidence for semi-aquatic habits among spinosaurid theropods“. Geology 38 (2): 139 – 142.</ref>. Останки от динозаври са открити на всички континенти, включително и на Антарктида<ref>MacLeod, N, Rawson, PF, Forey, PL, Banner, FT, Boudagher-Fadel, MK, Bown, PR, Burnett, JA, Chambers, P, Culver, S, Evans, SE, Jeffery, C, Kaminski, MA, Lord, AR, Milner, AC, Milner, AR, Morris, N, Owen, E, Rosen, BR, Smith, AB, Taylor, PD, Urquhart, E & Young, JR (1997). „The Cretaceous-Tertiary biotic transition“. Journal of the Geological Society 154 (2): 265 – 292</ref>.

=== Размер ===
[[Файл:Tyrannosaurus_BW.jpg‎|мини|250px|[[Тиранозавър]]]]
[[Файл:Edmontonia dinosaur.png|мини|[[Едмонтония]], представител на [[Анкилозаври]]те]]
[[Файл:Largestdinosaursbysuborder scale.png|мини|250px|Сравнение на размерите на динозаврите спрямо човешкия: Виолетово – [[амфицелия]] – 60&nbsp;m. Тъмночервен – [[ламберозавър]] – 15&nbsp;m. Зелен – [[спинозавър]] – 14&nbsp;m. Оранжев – [[стегозавър]] – 9&nbsp;m. Син – [[трицератопс]] – 8&nbsp;m.]]
Само малка част от животните се вкаменява, и по-голямата част от тези, които са се вкаменили все още е погребана в земята. Много малка част от откритите екземпляри са пълни скелети, а отпечатъците от кожа и други меки тъкани са редки. Възстановяването до пълен скелет чрез сравняване на размера и морфологията на костите с тези на други, по-добре известни видове, е неточно изкуство, а реконструирането на мускулите и другите органи на живото животно е в най-добрия случай обоснована догадка. Затова и учените вероятно никога няма да сигурни кои са най-големите и най-малките динозаври. Днес е открито голямо видово разнообразие на динозаври. Едни от тях се придвижвали на два крака, други на четири, а такива като ''[[Ammosaurus]]'' и [[игуанодон]] са се придвижвали еднакво лесно на два или четири крака. Много от тях притежавали характерни особености като например костна броня при анкилозаврите или рогови пластинки при стегозадрите, [[рог]]а при [[трицератопс]]а или гребен на главата при [[паразауролоф]]а.

Най-високият и най-тежък динозавър, известен по пълен скелет е [[брахиозавър]]ът, открит в [[Танзания]] между 1907 и 1912 г. Днес е окачен на показ в музея Хумболт в [[Берлин]]. Той е висок 12&nbsp;[[m]] и вероятно приживе е тежал между 30 и 60&nbsp;[[тон (единица)|тона]]. Най-дългият пълен динозавър е 27-метровия [[диплодок]], открит в [[Уайоминг]], [[САЩ]], и изложен в Националният природонаучен музей „Карнеги“ в [[Питсбърг]] през 1907 г.

Макар и представата на човечеството за динозаврите да е за животни с огромни размери на тялото много от видовете имали размери на тялото като на човек, а други видове били дребни и като домашна котка. Ако не включваме съвременни птици като [[колибри]]то, най-малките известни динозаври са били с размера на [[Вранови|врана]] или [[пиле]], с дължина около 60&nbsp;[[cm]]. Един от най-малките известни динозаври е видът ''[[Hesperonychus elizabethae]]'', живял в Северна Америка и описан през 2009 г. Дължината на тялото му била 50&nbsp;cm и тежал около 2&nbsp;kg. Велоятно се е хранил с насекоми, дребни бозайници и малки на динозаври.

[[Файл:Human-eoraptor_size_comparison(v2).png|мини|ляво|150px|Сравнение между размерите на тялото при [[еораптор]] и [[човек]].‎]]
Един от най-едрите хищни динозаври, живели на Земята е [[спинозавър]]. По размери на тялото той превъзхождал дори [[тиранозавър]]а. Дължината на тялото му била 16 – 18&nbsp;m, а височината му 8&nbsp;m. Други едри хищници били и [[гиганотозавър]]а и [[кархародонтозавър]]а, достигащи дължина около 13&nbsp;m. Най-известният сред хищните динозаври – тиранозавър също не отстъпвал по размери на тялото. Най-едрият известен представител на вида е скелет с дължина 12,8&nbsp;m<ref name=ericksonetal2004>{{cite_journal |last=Erickson, Gregory M. |coauthors=Makovicky, Peter J.; [[Phil Currie|Currie, Philip J.]]; Norell, Mark A.; Yerby, Scott A.; & Brochu, Christopher A. |year=2004 |title=Gigantism and comparative life-history parameters of tyrannosaurid dinosaurs |journal=Nature |volume=430 |issue=7001 |pages=772 – 775 |doi=10.1038/nature02699}}</ref>. През 1970 г. в [[Монголия]] са разкопани предни крайници на [[дейнохейрус]] с дължина почти 2,5&nbsp;m. Имайки предвид размерите и формата на тялото на вида се предполага, че дължината на тялото на този екземпляр би могла да достигне 20&nbsp;m. Ако оценките за дължината на този екземпляр са верни то вероятно това ще е най-едрия хищен динозавър известен до момента.

В мартенския брой за 2011 г. на публикации на Бразилската академия на науките ''Anais da Academia Brasileira de Ciências'' е публикувана статия<ref>[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=explorer&chrome=true&srcid=0Bz3AF226MnaNOTRkYzc0MmMtMDlhMS00YzYzLThjNWYtZjAzOTk0MzQwMmZm&hl=en&authkey=CPX4yJ0H Octávio Mateus, Louis L. Jacobs, Anne S. Schulp, Michael J. Polcyn, Tatiana S. Tavares, André Buta Neto, Maria Luísa Morais and Miguel T. Antunes. ''Angolatitan adamastor'', a new sauropod dinosaur and the first record from Angola]</ref>, посветена на находка от 2005 г. открита от международна палеонтологическа експедиция [[Ангола]]. На около 70 km северно от [[Луанда]] са открити вкаменелости на десен преден крайник на нов неизвестен вид растителнояден динозавър – зауропод, наречен ''[[Angolatitan adamastor]]'' (''Angolatitan'' – анголски титан; adamastor – митически гигант [[Адамастор]]). Обикновено четирикраките завроподи достигали дължина 25 – 35&nbsp;m ([[диплодок]], [[аргентинозавър]], [[суперзавър]], [[завропосейдон]]).

=== Анатомични особености ===
{{раздел-мъниче}}

== Класификация ==
{{основна|Класификация на динозаврите}}

; Надразред [[Dinosauria]] – Динозаври
* Разред [[Ornithischia]] – Птицетазови
** Инфраразред [[Ceratopsia]] – Цератопси
** Семейство [[Heterodontosauridae]]
** Инфраразред [[Ornithopoda]] – Орнитоподи
** Инфраразред [[Pachycephalosauria]]
** Подразред [[Thyreophora]]
* Разред [[Saurischia]] – Гущеротазови
** Подразред [[Sauropodomorpha]]
*** Инфраразред [[Prosauropoda]] – Прозавроподи
*** Инфраразред [[Sauropoda]] – Завроподи
** Подразред [[Theropoda]] – Тероподи
*** [[Coelurosauria]] – Целурозаври
*** Инфраразред [[Carnosauria]] – Карнозаври
*** Инфраразред [[Ceratosauria]]
*** Надсемейство [[Coelophysoidea]]
*** Семейство [[Herrerasauridae]]
*** Надсемейство [[Spinosauroidea]]

== Вижте също ==
* [[Класификация на динозаврите]]
* [[Видове динозаври]]

== Бележки ==
<references />

== Източници ==
{{дребно2|
* {{cite web | last = Amos | first = Jonathan | year = 2008 | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7620621.stm | title = Will the real dinosaurs stand up? | publisher = BBC | accessdate = 30 юли 2010 | ref = harv}}
* {{cite book | last      = Gauthier | first = Jacques |coauthors = Kevin de Querioz | title = New Perspectives on the Origin and Early Evolution of Birds: Proceedings of the International Symposium in Honor of John H. Ostrom | format = PDF | accessdate = 22 септември 2009 | publisher = Peabody Museum of Natural History, Yale University | isbn = 0-912532-57-2 | chapter = Feathered dinosaurs, flying dinosaurs, crown dinosaurs, and the name 'Aves' | chapterurl = http://vertebrates.si.edu/herps/herps_pdfs/deQueiroz_pdfs/2001gaudeqost.pdf | year = 2001 | ref = harv}}
* {{cite journal | last = MacLeod | first = N | coauthors = PF Rawson, PL Forey, FT Banner, MK Boudagher-Fadel, PR Bown, JA Burnett, P Chambers, S Culver, SE Evans, C Jeffery, MA Kaminski, AR Lord, AC Milner, AR Milner, N Morris, E Owen, BR Rosen, AB Smith, PD Taylor, E Urquhart, JR Young | title = The Cretaceous–Tertiary biotic transition | year = 1997 | journal = Journal of the Geological Society | volume = 154 | issue = 2 | pages = 265 – 292 | url = http://findarticles.com/p/articles/mi_qa3721/is_199703/ai_n8738406/print|doi=10.1144/gsjgs.154.2.0265 | ref = harv}}
* {{cite book | last      = Owen | first = Richard | year = 1842 | title = Report on British Fossil Reptiles. Part II | publisher = British Association for the Advancement of Science | location = Plymouth | ref = harv}}
* {{cite journal | last   = Wang | first = S.C | coauthors = P. Dodson | year = 2006 | title = Estimating the Diversity of Dinosaurs | journal = Proceedings of the National Academy of Sciences USA | volume = 103 | issue = 37 | pages = 13601 – 13605 | pmid = 16954187 | doi = 10.1073/pnas.0606028103 | pmc = 1564218 | ref = harv}}
}}

== Външни препратки ==
=== За деца ===
* [http://www.dechica.com/nauki/dinosaurs/alldino.htm "Какво е динозавър?"] в сайта „Дечица“

=== Научнопопулярни ===
* [http://paleoworld.pillax.com/mosabg.html#0 Имало ли е динозаври в България?], статия в „Светът на палеологията“

=== Български динозавърски каталог ===
* [http://dino.molivche.com Дино Каталог] Описания на видове динозаври, справочна информация и статии.
* [http://dino.molivche.com/?p=587 Живели ли са динозаври на територията на България?]

=== Специализирани ===
* [http://www.dinodata.net DinoData] Сайт за специалисти – есета, класификация, анатомия {{икона|en}}.
* [http://www.dinosauria.com/dml/dml.htm Dinosauria On-Line] Сайт за специалисти, есета, произошение, речник {{икона|en}}.
* [http://dino.lm.com/ The Dinosauricon] {{икона|en}}
* [http://www.palaeos.com/Vertebrates/Units/Unit310/000.html Dinosauromorpha Cladogram] {{икона|en}}
* [http://palaeo.gly.bris.ac.uk/dinobase/dinopage.html Dinobase] {{икона|en}}
* [http://planetdinosaur.com/dinosaurs.htm Planet Dinosaur] {{икона|en}}

[[Категория:Динозаври| ]]