Рудозем

Рудозем
	Рудозем
	Рудозем Координати: 41°29′21.26″ с. ш. 24°50′43.27″ и. д. / 41.489241° с. ш. 24.845353° и. д. Рудозем
Общи данни
Население	3417 души (15 март 2024 г.); 93,2 души/km²
Землище	36,685 km²
Надм. височина	826 m
Пощ. код	4960
Тел. код	0306
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	63207
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община; – кмет	Рудозем; Недко Кулевски ; (ДПС; 2023)
Кметство; – кмет	Николай Бояджиев
	Рудозем в Общомедия

Рудозем е град в Южна България, административен център на община Рудозем на Област Смолян.

География

Рудозем се намира в планински район. Градът е разположен в живописна долина, образувана при вливането на Елховска река и Чепинска река в река Арда. Съществува потенциал за развитие на планински, селски, етно, конен, екстремен, ловен, риболовен, еко, културен, и други видове туризъм. На територията на община Рудозем има много места подходящи за обособяването на ваканционни селища - с. Поляна, с. Рибница, с. Равнината, с. Чепинци и др. В някои местности е запазено изключително разнообразие на животински видове - с. Мочура, с. Пловдивци.

История

До 1934 година името на селото е Палас. Обявен е за град в 1960 година. Присъединени селища са Койнаре, Мейково и Оскрушево.^[2]

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Горен Рудозем (Бююк Палас) и от Долен Рудозем (Кючук Палас) са постъпили в армията съответно 10 и 5 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели помаци.^[3] По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) в Рудозем (Палас) има 213 къщи.^[4] Към 1912-1913 година броят на помаците, живеещи в Рудозем е 370, съответно 240 в Голям Палас и 130 в Малък Палас.^[5]

Религии

Населението е съставено от различни български етнически групи и общности, мюсюлманска общност от помаци изповядващи ислям и християнска общност изповядващи източно-православие.

Политика

Икономика

През последните години добива и преработката на полиметалните находища отстъпи водещата си роля. Като стратегически отрасли в момента се явяват химическата промишленост (в частност козметичната), шивашката, строителната,дърводобивната и дървопреработваща промишленост. Интерес представляват и огромните запаси от риолитови плочи, мрамор и хвостов пясък. Откритата кариера за риолитови плочи, намираща се край с.Витина, е с изготвен геологопроучвателен доклад и утвърдени запаси. Пред завършване е и завода за газобетон.

Основни предпирятия:

"Рудметал" АД - добив на оловно-цинкова руда, геоложки проучвания;
ЕТ "Викторио - Зарко Дурев" - строителни и строително-ремонтни работи;
"Горубсо - РОФ" АД - най-голямата фабрика за преработка и обогатяване на оловно-цинкова руда на Балканския полуостров. От трите рудника в Рудозем "Шахоница", "Рибница" и "Димов Дол" в момента работещ е само "Димов Дол".

Козметиката като проспериращ отрасъл е представена от:

"Рубелла Бюти" АД - производител на серии козметични продукти за над 48 държави;
"Вентони козметикс" ЕООД - производител на оцветяваща къна, паста за зъби, бяла козметика, с изградена дистрибуторска мрежа в страната, и износ за Грузия, Иран и Ирак;
"Дестини" ООД - производител на оцветители за коса и бяла козметика.

В областта на шивашката промишленост работят няколко фирми, които реализират продукцията си не само на вътрешния, но и на външния пазар със страните от Европа: "Бапа спорт" ООД; "D &L sport" OOD; "Стамбули" ООД; ЕТ "Хамди Ефельов"; ЕТ "Владимир Чолаков - Зора"; "Зима 999" ООД - обувната промишленост, цех за производство на саи.

В областта на хранително-вкусовата промишленост работят: ЕТ "Рос-си"; ЕТ "Интерменю 65"; ЕТ "Сепал"; С подкрепата на "Национален Еко фонд" през 1997 г. е изградена мандра, за изключително ефективна обработка на суровини. В момента тя не функционира поради прекратени взаимоотношения с банката - посредник. Налице са качествена суровинна база, проектна готовност за доразвиване на обекта и добри условия за потенциалните инвеститори. Билкопреработката, макар и нетрадиционен, е перспективен отрасъл за района. От етерично-маслените култури виреят почти всички видове - мащерка, риган, бял равнец, жълт кантарион, лавандула, невен, салвия и др. От техническите култури виреят лен, коноп и др. Диворастящи плодове - малина, ягода, къпина, арония боровинка и др.

Обществени институции

Читалище "Христо Ботев" ^[6]

Културни и природни забележителности

Градът е в подножието на древна крепост, наричана от местното население Рим папа или по-често Кичика (разпространено наеменование е и Двамата братя), а от турците - Кечикая (Кози камък). На практика става въпрос за трудно превземаемата и почти недостъпна крепост Козяк. Интерес представлява местността Сините скали - скално образувание в самия гр. Рудозем. Съществуват каменни отломки - следи от пещерно селище край с. Боево; множество тракийски могилни некрополи; късноантични некрополи в м.Курбанище и крепост в м.Ченгене хисар; руини от средновековни некрополи. Други обекти, които представляват интерес, са: римски път и архитектурен комплекс в с. Пловдивци строен преди 200 г. В джамията на с. Чепинци, съществува библиотека с над 800 печатни изданияна арабски и персийски език. Съхраняват се и 350 тома ръкописна литература - арабска калиграфия с поезия, история, етика и музика. Характерни за общината са и запазените автентични занаяти - тъкачество и изработка на губери, родопски халища и козяци.

Кухня

Традиционни ястия са патетникът ( от патето - картофи ), клинът, смилянският боб и качамакът.

Редовни събития

Външни препратки

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
↑ Караманджуков, Христо. Статистически данни за броя на къщите в Ахъчелебийско // Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения Фронт, [1986].
↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 105.
↑ Читалище "Христо Ботев" в Рудозем

Градове в Област Смолян

Девин • Доспат • Златоград • Мадан • Неделино • Рудозем • Смолян • Чепеларе

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.

[3] Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.

[4] Караманджуков, Христо. Статистически данни за броя на къщите в Ахъчелебийско // Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения Фронт, [1986].

[5] Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 105.

[6] Читалище "Христо Ботев" в Рудозем

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]