Царево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Царево
Общи данни
Население5902 души[1] (15 март 2024 г.)
168 души/km²
Землище35,179 km²
Надм. височина0 m
Пощ. код8260
Тел. код0590
МПС кодА
ЕКАТТЕ48619
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Царево
Марин Димов
(ГЕРБ; 2023)
Адрес на общината
ул. „Хан Аспарух“ 36
п.к. 8260
тел.: 0550/5 50 10
website: www.tzarevo.net
е-поща: cityприtzarevo.net
Уебсайтtzarevo.net
Царево в Общомедия

Ца̀рево е град в Югоизточна България, Област Бургас. Намира се в близост до град Ахтопол и отстои на 70 км югоизточно от Бургас. В миналото е известен като Василико̀ и Мичу̀рин. Градът е административен център на Община Царево.

География

Местоположение

Поглед към южния полуостров

Град Царево е разположен на полуостров. Бреговата ивица е много разчленена. На юг от града се намира връх Папия с 502 m надморска височина, гледката от там към Царево и крайбрежито на Странджа е прекрасна.

Като географски дадености планината и морето несъмнено играят важна роля в развитието на района.

Релеф

Морската част на Странджа е сравнително ниска – средно между 100 и 600 метра. Дъбовите гори, които ги покриват, са размесени с бук, габър, орех, топола, върба, дива круша, а напоследък и с изкуствено култивиран бор. В тази част на планината добре се развиват и някои средиземноморски и реликтови видовелаврово дърво, зеленика, лавровишна, т. нар. бясно дърво и др. Обработваемите земи — ниви и пасища, са малко и съсредоточени по полегатите южни склонове и в поречията на реките.

Флора и фауна

Дивечовото богатство на Странджа е значително, а в древността навярно е било много по-голямо. В него са представени всички животински видове, които са познати в българските земи, а от тях дивите свине, сърните, зайците.

Климат

  Климатични данни за Царево 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни температури (°C) 3,4 4,1 6,2 10,5 15,5 20,2 22,7 23,0 19,8 15,3 10,9 6,2 13,1
Средни месечни валежи (mm) 67 53 57 45 46 42 27 29 44 77 88 80 655
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

История

Известните имена на селището в писаната история са следните: Василико (XII век), Василикос (1352 г.), Василико - до 1934 г., Царево - до 1950 г., Мичурин - до 1991 г.

Има 2 версии за произхода на името на Василико. Според една от тях името идва от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина. Част от жителите му, които се спасяват от потурчване, се преселват тук. Впоследствие те се погърчват след натиск на ахтополския владика. Според друга версия поризходът на името Василико е от гръцки – „базилевс“ (βασιλιάς), което в превод на български значи цар. Според привържениците на тази версия тълкуванието идва от турския пътешественик Евлия Челеби, който посочва, че завладяната от Муса Челеби крепост Василикоз била построена от княз Васил – един от внуците на византийския император Константин.

След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание Царево попада отново в турски ръце. При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Василико е доброволец в Македоно-одринското опълчение[2]. Окончателно е освободен след Балканската война(1912). През 1913 г. тук се заселват бежанци от Източна Тракия. През 20-те години тук е основана горско-производителна кооперация „Дъбрава“.

В началото на 1880-те години градът силно пострадва от стихиен пожар. Затова сега се дели на стара и нова част, строена през 1890-те години.

Политика

Кмет на общината е Георги Лапчев (ГЕРБ) – от 2011 г.

Побратимени градове

Икономика

Дърводобивът е отрасълът с най-стара история в Царево. Тук е построен големият български кораб от дървен материал „Горянин“. С навлизането на новите материали отрасълът се е свил само до производство на рибарски лодки и скутери, спасителни лодки.

Друг отрасъл, застъпен в града, е дървообработването.

Култура

Църквата "Св. цар Борис Михаил"

Населението на града изповядва източноправославното християнство.

Забележителности

Църквата „Успение Богородично“

Църквата „Успение Богородично“ самотно се извисява на южния полуостров на града. Построена е през 1831 г., но сегашният ѝ архитектурен образ датира от 1895 г.

На същото място е съществувала по-стара църква с име „Света Троица“. За нея напомнят някои икони от последните десетилетия на XVIII в. Те са от ръката на зографа Йоан от Ахтопол. Форматът на тези икони е по-малък и приспособяването им към нов иконостас говори за съществуването на по-стар такъв. Върху тях са нанасяни и живописни корекции от зографа Г. Поликсоиду. До нас са достигнали икона на свети Никола (1805 г.), патрон на моряците и рибарите, и на Иван Кръстител, почтително надписана от зографа Йоан. Влияние на западния Ренесанс се долавя в сюжета „Архангел Михаил върху главата на Сатаната“. Към описаните образци на странджанската иконна живопис в царевската църква „Света Троица“, трябва да се добавят и творбите на едни от последните зографи Г. Поликсоиду, нарисувал още една „Света Троица“, както и „Успение Богородично“, „Богородица“, „Иисус Христос” и „Архангел Гавраил” и „Богородица” на олтарните двери, датирани от 1895 г. Там може да се види и иконата „Свети Спиридон“ от ръката на Иерудиу Зографоозлу, носеща белезите на залязващото иконописно изкуство.

Медии

В Царево свободно се приемат: Power FM (88.0), Христо Ботев (90.8), Хоризонт (102.2), БГ Радио (102.9) и Алфа (105.5) и N-JOY (100.6).

Редовни събития

Всяка година в края на май в общината се провеждат празници на изкуствата, а през лятото - Дните на Нептун. По традиция през август се провежда Фестивалът на мановия мед. Рибеният фест е ново събитие в календара на Общината, което се организира в уикенда около празника „Съединение на България“ през септември.

Други

Спорт

Едни от най-практикуваните спортове в града са волейболът и футболът. В историята на училището има записани победи в няколко републикански първенства.

Кухня

Веян паламуд, солен барбун, чироз (в миналото от черноморска скумрия), чорба от калканска глава, маринован паламуд.

Източници

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833

Външни препратки